Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

 

гр. Сливен, 05.07.2017 г.

 

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на пети юли през двехиляди и седемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 303 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е бързо и въззивно. Развива по  чл. 258 и сл. от ГПК и се движи по реда на чл. 310 и сл от ГПК..

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 445/23.05.2017г. по гр.д. № 1636/17г. на СлРС, с което е изменен размерът на присъдена месечна издръжка на малолетното дете З.М.П. /чрез неговия баща и законен представител М.Г.П./ от майката К.П.Д., като е увеличен от 120 лв. на 170 лв., считано от постановяване на решението – 23.05.2017г., до настъпване на правопрекратяващи или правоизменящи факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска, като искът е отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от 300 лв. като неоснователен и са присъдени  д.т. и разноски по делото.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва частично решението – само в отхвърлителната му част  за разликата над присъдените 170 лв. до претендираните 300 лв., като  счита, че в нея то е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно е извършил преценка на нуждите на малолетното дете и е счел необосновано, че сумата 170 лв. ще ги покрие. Заявява, че въпреки събраните доказателства, съдът необосновано е приел, че не са доказани фактите, че се налага заплащане на психолог и за футболни тренировки. Съдът не е съобразил и друга предпоставка съгласно т. 19 но ППВС 5/16.11.1970г. – специфичните му нужди с оглед здравословното му състояние. Освен това не е отчел, че родителите следва да поемат издръжката съобразно своите възможности, като се съобрази и грижите в натура, полагани от този от тях, при когото детето живее. Необосновано е приел, че майката следва да заплаща само 40 лв. повече от бащата, които не са еквивалент на непосредствените грижи. Неправилно е приета и началната дата на изпълнение на присъденото увеличение – от постановяване на решението, законната лихва се дължи от предявяването на иска.

Предвид изложеното въззивникът моли въззивния съд да да отмени решението в отхвърлителната част и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло иска до пълния му претендиран размер от 300 лв. с начална дата образуването на делото. Не е заявена претенция за разноски. Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

 В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана. Излага контра доводи, с които оборва всяко едно от наведените оплаквания, като заявява, че съдът е събрал всички необходими доказателства, мното прецизно ги е анализирал и обсъдил в мотивите си, и е стигнал до правилни крайни правни изводи. Отчел е всички значими факти и при преценката си е съобразил както нуждите на детето, така и възможностите на всеки от родителите. Поради товамоли въззивния съд да потвърди в атакуваната част решението на СлРС като правилна и законосъобразна. Няма претенция за разноски. Няма направени нови искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, чрез своя баща и законен представител, редовно призован, не се представлява от баща си М.П., за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, надлежно упълномощен законния му представител, който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Няма нови искания, претендира разноски..

В с.з. въззиваемата  редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора, оспорва въззивната жалба като неоснователна, заявява, че счита атакуваната част от решението на СлРС за правилна и моли то да бъде потвърдено в нея. Няма нови доказателствени искания. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед заявения обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

За уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издражка на малолетното дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, поради което следва да се преценят само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на около 2 годишиния период от предходното присъждане на издръжка и евентуалното възникване на специфични нужди, свързани със здравословно състояние или лични таланти.

В случая детето З. е на ортодонтско лечение, вече му е поставена разширителна небна пластинка, за която майката е поела половината от разходите. За по-нататъшното лечение не се налагат специални разходи. Носи очила, посещава безплатно психолог в ЦДГ „Теменуга“. Тренирало е първоначално лека атлетика, а след това – футбол.

На следващо място е необходимо да се  съобрази и настъпилото изменение в положението на даващите издръжка лица. В случая следва да се преценят възможностите на всеки от родителите, като се вземат предвид доказаните им доходи, като се отчетат и фактите, че върху бащата на ищеца лежи и ангажиментът за непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му и за ежедневните му нужди, а майката има задължение към друго свое малолетно дете.

Така бащата на ищеца е доказал месечни доходи от трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Няма ангажирани надлежни писмени доказателства, че той самият е с влошено здраве, няма задължения към друго непълнолетно дете или към други лица, имащи право на издръжка от него.

Ответницата от своя страна е представила доказателства, че е получавала обезщетение за временна неработоспособност, по-късно – такова поради бременност и раждане, като за последната година средно месечният му размер е бил около 570 лв. Установено е, че след 01.09.16г. не работи, отглежда второто си малолетно дете, заедно с неговия баща, с когото са във фактическо съжителство.

Така, като се съобразят възможностите на родителите към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия, приложени към нуждите на 7 годишното дете и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед състоянието и възрастта му, е общо 300 лв., от които 170 лв. следва да се възложат на майката, която не полага лично грижи,  но има задължение към друго малолетно дете /в чиято издръжка обаче участва и неговият баща/ и получава само обезщетение от НОИ, а бащата, който работи по трудово правоотношение, няма други законови задължения, но лично и с помощта на своята майка, отглежда детето З., следва да осигурява  остатъка от 130 лв.

Въззивният състав счита, по повод оплакването наведено с въззивната жалба, че нуждите на детето надвишават посочената от съда сума, следва да се посочи, че в преценката си съдът е обвързан не само с нуждите на искащия, но и с реалните възможности на даващия издръжка и следва да се намери оптимален баланс между тях.

Тъй като ищецът не е ангажирал годни и убедителни доказателствени средства относно твърдяното заплащане на суми от 40 - 50 лв. за психолог, нито за заплащане на частни уроци по английски език и други предмети,  съдът не може безкритично да приеме нито извършването им за минал период, нито необходимостта им занапред. Що се отнася до разходите за ортодонт и за очила – те са еднократни, а не постоянни, а тези за спортните занимания не излизат извън обичайното.

Бащата е доказал месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата, но положението му на млад, здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството му на родител на малолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури доход поне в такъв размер, за да обезпечи  задоволителни средства за съществуване за детето си и себе си.

Майката е била изрядна в заплащането на присъдената издръжка, участвала е и в други разходи, извън нея, състоянието й в момента обективно не позволява да работи по трудово правоотношение, което предопределя и ниския размер на доходите й, а с оглед задълженията й към другото й малолетно, 10 месечно дете /издръжката за което също не се възлага само на неговия баща/, не може да се счете, че възможностите й надвишават тези на бащата.

Така, приемайки възможностите и на двамата родители за минимални, съдът, съответно свежда и нуждите на детето, според тяхното естество и с оглед ниската му възраст, при липса на трайни и сериозни здравословни увреждания, само до най-необходимото за живот – храна, облекло, игри, учебници и пособия, лекарства, както и разходи за културни и спортни развлечения.

Ето защо въззивната инстанция намира, че искът следва да се уважи за сумата от 170 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи факти, а за разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен. Въззивният съд приема за обосновано определянето на началния момент на дължимост на издръжката - постановяването на решението, тъй като споделя изложените от решаващия съд съображения.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати на въззиваемата страна такива в размер на 150 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 445/23.05.2017г. по гр.д. № 1636/17г. на СлРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

ОСЪЖДА З.М.П. чрез неговия баща и законен представител М.Г.П. да заплати на К.П.Д. направените по делото разноски в размер на 150 лв.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: