Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.07.2017 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА                                                                        

 

 

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 305 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Й., пълномощник на Т.И. ***, против решение № 325/18.04.2017г. по гр.д. № 3422/2016 г. на Сливенския районен съд, в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на Д.К.С. ЕГН ********** *** сумата от 2500.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди  - болки и страдания, настъпили в резултат на нараняване извършено от въззивинка, за което има влязла в сила присъда на СлРС № 93/31.05.2015 г.по НЧХД 932/2015г. С обжалваното решение са били присъдени и законна лихва считано от датата на деликта – 01.01.2015 г. , както и разноски по делото в размер на 266.67 лв. Сочи се, че присъденото обезщетение в размер на 2500 лв. е силно завишено и не съответства на претърпените болки и страдания от ищеца. В мотивите си съдът тълкувал доказателствата по делото само в полза на ищеца. От изслушаната експертиза се било установило, че ищецът е претърпял леки телесни повреди, чийто срок за възстановяване не бил голям. Травмите не били свързани с претърпени големи страдания. Страната заявява, че справедлив размер на обезщетението би бил в размер на 500.00 лева. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в частта на присъденото обезщетение над 500.00лева. Първоначалното решение не е обжалвано в частта на разноските. Няма направено искане за присъждане на деловодни разноски за въззивна инстанция.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Г. пълномощник на Д.К.С. . С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва, че първоинстанционният съд е постановил своето решение, като се е съобразил със събраните по делото доказателства и добре е мотивирал изводите си. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция.

Страните нямат направени доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът И., редовно призован,  не се явява. Представлява се от адв. Й. , който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.

         Въззиваемият С. в с.з. се явява лично и с адв.Г., който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 19.04.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.05.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е необходимо да се докаже , че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка между поведението, вредата и вината – психическото отношение на дееца към последиците от извършеното деяние.

Разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на ответника / извършител. В настоящия случай , съдът е обвързан с присъдата по НЧХД 932/2015г. по описа на СлРС по посочените по – горе въпроси. Страните не спорят по тях. Спорът е относно вида и обема претърпени от ищеца неимуществени вреди и размера на определеното по справедливост обезщетение.

Извършената по делото съдебно – медицинска експертиза подробно е описала вида на претърпените наранявания, както и обичайния срок за възстановяване от тях – три , четири седмици. Съдът обаче при постановяване на решението си следва да съобрази и показанията на свидетелите по делото, които свидетелстват за лични впечатления от възстановителния процес и посочват , че възстановяването в този случай е продължило около три месеца. В с.з. вещото лице е посочило, че възстановяването от нараняванията се извършва за около четири седмици, а ако работата на ищеца изисква съсредоточаване на вниманието и сетивата, то възстановяването му би било по – дълго. Като взе предвид обстоятелството , че ищецът работи като полицай в криминална полиция , съдът счита, че в никакъв случай не може да се приеме , че работата му е спокойна и рутинна – такава каквато би могъл да я изпълнява според ВЛ след 3 – 4 седмици след инцидента. В този смисъл счита, че свидетелските показания за един по – дълъг период от време от няколко месеца е в кореспонденция с казаното от ВЛ.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Като взе предвид обстоятелството, че нараняванията на ищеца са били в областта на лицето, което е действие засягащо личността му и че възстановяването е продължило около 2 – 3 месеца, съдът намира , че справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания е в размер на 2 500.00 лв., така както е определен и от районния съд. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на извършване на деянието 01.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция като краен резултат съвпадат с тези на първоинстанционния съд по отношение на размера на присъденото обезщетение, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 250.00лева.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №325/18.04.2017г. по гр.д.№ 3422/2016г., по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Т.И. *** да заплати на Д.К.С. ЕГН ********** *** сумата от 250.00 ( двеста и петдесет) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.