Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №124

 

гр. Сливен, 31.07.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:      СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                               

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №306 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против Решение №448/23.05.2017г. по гр.д.№416/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на В.Ж.Ж., С.К.Г., Ж.К.Ж. и Б.П.Б., че Л.Е. Ф. е собственик на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. Лозе от 0,590 дка, ІV категория, находящ се в м.“Еньова могила“, представляващо имот №016012 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 2. Нива от 10,720 дка, Х категория, находяща се в м.“Драгица“, представляваща имот №023039 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 3. Нива от 9,040 дка, Х категория, находяща се в м.“Юрта“, имот №039103 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 4. Нива от 3,840 дка, находяща се в м.“Мешата“, представляваща имот №045048, от която 2,101 дка Х категория и 1,739 дка ІІІ категория, по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 5. Нива от 12,101 дка, ІІІ категория, находяща се в м.“Червения камък“, представляваща имот №046131 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 6. Нива от 11,619 дка, ІІІ категория, находяща се в м.“Кашла ери“, представляваща имот №049039 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец и ответника Б.П.Б. е осъден да предаде на ищцата Л.Е.Ф. владението върху ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ Нива от 12,101 дка, ІІІ категория, находяща се в м.“Червения камък“, представляваща имот №046131 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец, а ответниците В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж. са осъдени да предадат на Л.Е.Ф. влазението  върху ½ ид.ч.  от следните недвижими имоти: 1. Лозе от 0,590 дка, ІV категория, находящ се в м.“Еньова могила“, представляващо имот №016012 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 2. Нива от 10,720 дка, Х категория, находяща се в м.“Драгица“, представляваща имот №023039 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 3. Нива от 9,040 дка, Х категория, находяща се в м.“Юрта“, имот №039103 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 4. Нива от 3,840 дка, находяща се в м.“Мешата“, представляваща имот №045048, от която 2,101 дка Х категория и 1,739 дка ІІІ категория, по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец; 5. Нива от 11,619 дка, ІІІ категория, находяща се в м.“Кашла ери“, представляваща имот №049039 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец. С Решението е отменен нотариален акт от 29.12.2015г., №31, том ІХ, рег.№12772 по дело №1345/2015г. на Нотариус Е.Ш., вписан в Служба по вписванията – Сливен с акт №84, том ХХХІV, дело №5427/2015г. до размер на ½ ид.ч. С решението на ищцата Л.Е.Ф. са присъдени разноски в размер на 613лв.

Първата въззивна жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното производство В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж. чрез пълномощника адв.Б. и с нея се атакува посоченото решение в неговата установителна част, в частта, с което тези ответници са осъдени да предадат владението върху ½ ид.ч. от петте недвижими имота – земеделски земи, относно частичната отмяна на констативния нотариален акт и в частта относно разноските.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Б.  П.Б. чрез пълномощника адв.С. и с нея се атакува посоченото първоинстанционно решение в неговата установителна част, в частта, с която той е осъден да предаде владението върху нива от 12,101 дка, ІІІ категория, находяща се в м.“Червения камък“, представляваща имот №046131 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец и относно разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на всяка една от двете въззивни жалби от насрещната страна – ищцата в първоинстанционното производство Л.Е.Ф. чрез пълномощника адв.М.. Отговорите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

Във въззивната си жалба ответниците в първоинстанционното производство В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж. чрез пълномощника адв.Б. посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че безспорно от възстановените с решение на ОСЗГ – Сливен земеделски земи на наследниците на Й. Ж. П., те общо имат ½ ид.ч., а ищцата – също ½ ид.ч. Считат обаче, че в хода на първоинстанционното производство се установило, че от момента на възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи – 23.12.1999г. до подаване на исковата молба на 25.01.2017г., ищцата се е дезинтересирала от собствеността си. Въпросните земи са били владени и ползвани явно и необезпокоявано единствено и само от тях повече от 15 години. Считат, че давностното владение, осъществявано от тяхна страна е безспорно доказано по делото, като не е имало противопоставяне от страна на ищцата. Фактическата власт върху целия недвижим имот се е упражнявала непрекъснато от Ж.Ж., необезпокоявано и с явно намерение имота да се свои, докато ищцата не доказала по никакъв начин, че се е интересувала от собствеността си и е бранила същата. Анализират се събраните по делото доказателства в тази насока и се прави анализ и на относимата съдебна практика. С оглед изложеното, въззивниците молят въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. 

С отговора на тази въззивна жалба, въззиваемата Л.Е.Ф. чрез пълномощника си адв.М. оспорва същата като неоснователна. Посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че по делото се установило наличието на предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск. Установило се държането на имотите от ответниците, в частност от ответника Ж.Ж., който приемал имотите като наследствени. По делото не било доказано от ответниците извършване на действия, с които да са превърнали държането на нейните идеални части във владение. Фактът на снабдяване с констативния нотариален акт може да се приеме като такова манифестиране на промяна на намерението спрямо нея, но за периода от издаването му до предявяване на иска не е изтекъл 10-годишният давностен срок. 

Във въззивната си жалба ответника в първоинстанционното производство Б.Б. чрез пълномощника адв.С. посочва, че обжалваното от него решение в частите, касаещи него, е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че по делото пред районния съд се установило придобиване правото на собственост върху всички процесни имоти от страна на останалите ответници чрез давностно владение. Счита, че се установило извършването от тяхна страна на действия, чрез които са манифестирали намерението да владеят имотите по отношение на другия съсобственик – ищцата, като са я и търсили преди години, за да уредят доброволно отношенията си, но поради нейното отсъствие от страна, не са успели да осъществят контакт с нея. Въззивникът Банчев посочва, че той е трето лице – добросъвестен купувач, който е придобил имота - Нива от 12,101 дка, ІІІ категория, находяща се в м.“Червения камък“, представляваща имот №046131 по плана за земеразделяне в землището на с.Блатец, по силата на договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт срещу заплащането на съответната цена. Посочва, че той не е знаел и не е предполагал, че праводателите му не са собственици на закупения от него имот. Счита, че въз основа на действителния нотариален акт и в резултат на добросъвестно владение и поведение е придобил процесния недвижим имот. От момента на закупуването му до настоящия момент той владее и ползва земеделската земя по предназначение, тъй като се занимава със земеделие и обработва големи площи земеделски земи. Поради това счита, че не държи без да има основание процесната ½ ид.ч. от нивата и не дължи предаване на владението. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на тази въззивна жалба, въззиваемата Л.Е.Ф. чрез адв.М., оспорва същата като неоснователна. Посочва, че ответника Б. е придобил ½ ид.ч. от несобственик и от момента на придобиването не е изтекъл 5-годишния давностен срок за придобиване правото на собственост в следствие на добросъвестно владение. Посочва, че относно придобиването по давност на целите имоти от останалите ответници, по делото се събрали доказателства относно промяната в намерението им, манифестирането му спрямо ищцата и отблъскване на нейното владение. Поради това праводателите на Б. не са превърнали държането във владение, не са придобили имота по давност и следователно не са му прехвърлили право, което не притежават. Поради това, въззиваемата моли съда да потвърди първоинстанционното решение и в частта, обжалвана от въззивника Б., като правилно и законосъобразно.

С въззивните жалби и отговорите не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

 

 

В с.з., въззивниците В.Ж.Ж. и С.К.Г., редовно призовани, не се явяват. Въззивникът Ж.К.Ж., редовно призован се явява лично. Тримата въззивници се представляват от процесуален представител по пълномощие адв.Б., който поддържа подадената от тях въззивна жалба и моли за уважаването й на изложените в нея основания.

В с.з. въззивника Б.  П.Б., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.С., който поддържа подадената от въззивника жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата Л.Е.Ф., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв.М., която оспорва и двете въззивни жалби, като неоснователни. Поддържа подадените отговори. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Изрично заявява, че не претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция, тъй като такива не са направени.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Жалбите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства /пред настоящата инстанция няма направени доказателствени искания/, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване ревандикационни искове по отношение на ½ ид.ч. от шест броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Блатец, общ.Сливен, с правно основание чл.108 от ЗС.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд по съществото на спора, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззивният съд не споделя оплакванията, изложени във въззивните жалби и намира същите за неоснователни.

За да бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищците да са собственици на процесния имот, имотът да се намира във владение или държане на ответника и последният да няма основание за това. Тези три кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно.

От събраните по делото пред районния съд писмени доказателства се установява, че правото на собственост върху процесните шест броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Блатец, общ.Сливен е възстановено с решение на ОСЗГ по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Й. Ж. П., които наследници по закон всъщност са ищцата Л.Е.Ф. и първите трима ответници в първоинстанционното производство - В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж.. Безспорно е установено по делото, че ищцата Л.Ф. има ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесните земеделски земи, а ответниците В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж. – общо ½ ид.ч. Следователно се касае за съсобственост, възникнала по пътя на наследяването.

По въззивната жалба на В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж.:

Въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд за недоказване на твърдяното от първите трима ответници придобиване правото на собственост върху ½ ид.ч. на ищцата от процесните земеделски земи чрез оригинерния способ давностно владение.

В случаите, когато сънаследник упражнява фактическа власт над сънаследствения имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. В случая законовата презумпция е неприложима. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Счита се, че сънаследникът владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, както е в случая - наследяване, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът - сънаследник, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. За да се приеме, че е налице промяна в титула и сънаследникът започва да го владее единствено и само за себе си е необходимо това намерение да се манифестира спрямо другите сънаследници, да отблъсне тяхното владение и това да стане известно. В тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. гласни такива, съдът намира, че такова манифестиране на промяна на намерението от страна на първите трима  ответници в първоинстанционното производство В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж., не е налице. По делото няма ангажирани доказателства относно тези обстоятелства, в т.ч. промяна на намерението и довеждането му до знанието на другия сънаследник – ищцата Л.Ф., която владее сънаследствените имоти именно чрез тримата ответници /дори се установи, че земите са били фактически ползвани само от Ж.Ж./, които са държатели на нейните идеални части. Не е доказано по никакъв начин отблъсване на нейното владение. Факта, че земите са били обработвани само от Ж.Ж. /държател по отношение на идеалните части на всички останали сънаследници/, не означава сам по себе си, че е отблъснато владението на останалите сънаследници на имота, в случая това на ищцата. Ищцата просто владее чрез Ж.Ж., респ. чрез останалите двама ответници, в случай, че и те фактически са ползвали земите. Ответниците не са обективирали промяна в намерението си за своене на идеалните части на сънаследницата - ищцата, нито са извършили каквито и да са действия на отблъскване на нейното владение. Факта, че през по-голямата част от процесния период /след възстановяване правото на собственост върху земите до подаване на исковата молба/ не е била в България и не е упражнявала фактическа власт върху земите, не означава, че е загубила владението върху тях, тъй като тя го осъществява чрез ответниците /държатели на нейните идеални части/, те не са манифестирали промяна на държането във владение, както вече бе посочено. До знанието на ищцата не са доведени по никакъв начин действия на такова манифестиране и отблъсване на владението. Нито един свидетел не е заявил подобни действия.

Ответниците в първоинстанционното производство, съгласно правилата на процеса, следваше да докажат по несъмнен и категоричен начин отблъскването на владението на другия сънаследник – на ищцата, да докажат, че твърдяната промяна в намерението е била външно обективирана и доведена до нейното знание, както и момента, от който това е налице. Тяхното твърдение, че това е всъщност момента на възстановяване правото на собственост с решението на ОбСЗГ/23.12.1999г./ остана недоказано. Следва да се отбележи в тази връзка, че такова обективиране на промяната в намерението се явява снабдяването с констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка, което е направено от ответниците обаче едва на 29.12.2015г. До този момент други действия на външното обективиране и довеждане до знанието на ищцата – няма. От момента на снабдяването с въпросния нотариален акт до подаване на исковата молба на 25.01.2017г. /направено именно с оглед това обективиране/ не е минал изискуемия по закона 10-годишен давностен срок, за да могат ответниците да придобият правото на собственост и върху процесните идеални части на ищцата по силата на този оригинерен способ.

По този начин възражението им за придобиване правото на собственост върху целите процесни недвижими имоти – земеделски земи, по силата на давностно владение, е неоснователно и недоказано.

Всички тези изложени по-горе съображения в пълна степен се отнасят и за съответните оплаквания, въведени с втората въззивна жалба, подадена от Банко Б. и не следва да се преповтарят във връзка с нея.

От събраните по делото пред районния съд гласни доказателства, а и от самото процесуално поведение на ответниците, в т.ч. отговора на исковата молба и изложените в него обстоятелства и оспорвания, се установява и следващата предпоставка – владение на 5 от процесните земеделски земи от първите трима ответници, с изключение на нивата от 12,101 дка, ІІІ кат., в м.“Червения камък“ в землището на с.Блатец, общ.Сливен, която на 13.01.2016г. е продадена на ответника Б.  видно от неговите твърдения, се владее безспорно от него към настоящия момент.

По отношение на третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, следва да се отбележи, че тежестта на доказване на правно основание за владение/държане на идеалните части на ищцата от процесните имоти се носи от ответниците, които в хода на производството не успяха да установят такова. В тази насока е и недоказаността на направеното от тях единствено възражение за наличие на такова правно основание – придобиване правото на собственост върху целите имоти въз основа на давностно владение.  Други основания за владение на идеалните части на ищцата от процесните земеделски земи, няма наведени и доказани от носещата доказателствената тежест страна - ответниците.

По отношение на шестия недвижим имот - нивата от 12,101 дка, ІІІ кат., представляваща имот №046131, в м.“Червения камък“ в землището на с.Блатец, общ.Сливен и въззивната жалба на Б.Б. в тази насока, следва да се отбележи следното:  

Както бе посочено по-горе, въпросния имот, до момента на договора за покупко-продажба от 13.01.2016г., е бил съсобствен, сънаследствен между първите трима ответници, притежаващи общо ½ ид.ч. от него и ищцата Л.Ф., притежаваща другата 1/2 ид.ч.  С посочения договор за покупко-продажба първите трима ответници В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж. са продали на ответника Б.  П.Б. цялата нива, въпреки, че са притежавали правото на собственост само върху ½ ид.ч. от нея. В тази насока са относими изложените по-горе подробни съображения за неоснователност на твърдението им за придобиване по давност на въпросната идеална част. По този начин В.Ж.Ж., С.К.Г. и Ж.К.Ж. са прехвърлили на купувача Б. повече права от колкото са притежавали. Общ принцип на правото е, че никой не може да прехвърли повече права, от колкото притежава. След като продавачите – първите трима ответници не са притежавали към този момент /13.01.2016г./ в патримониума си правото на собственост върху целия продаден недвижим имот, а само върху ½ ид.ч. от него, то те са прехвърлил върху купувача Б. правото на собственост само върху своята собствена идеална част от 1/2, но не и върху ид. части на другия собственик, неучастващ в сделката – ищцата. По този начин ответника Б.Б. е станал собственик само на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот - нивата от 12,101 дка, ІІІ кат., в м.“Червения камък“ в землището на с.Блатец, общ.Сливен. Останалата ½ ид.ч. той владее без правно основание. В случая е ирелевантно твърдението му, че е добросъвествен купувач. Това обстоятелство - добросъвестен купувач, няма значение относно факта, че не е могъл да придобие и не е придобил правото на собственост върху целият имот /а само върху ½ ид.ч. от него/, независимо от добросъвестността си. Добросъвестността има значение при едно последващо уреждане на отношенията между купувача и продавачите, след като първия претърпи евикция /чл.190 - чл.192 от ЗЗД/. 

От гледна точка на придобивен способ давностно владение, следва само да се посочи, без да се изследват останалите предпоставки, че от момента на договора за покупко-продажба на 13.01.2016г. до подаване на исковата молба – 25.01.2017г. по никакъв начин не е изтекъл предвидения в закона срок

По отношение на владението/държане на ид.ч. от нивата от ответника Банаков, не е налице спор. От показанията на разпитаните свидетели, както и от самите твърдения на ответника Б., той упражнява фактическата власт върху цялата нива от момента на закупуването й до настоящия момент.

По този начин са налице и трите кумулативни предпоставки на чл.108 от ЗС по отношение и на този имот - нивата от 12,101 дка, ІІІ кат., в м.“Червения камък“ в землището на с.Блатец, общ.Сливен

С оглед на изложеното, настоящия състав приема, че предявените ревандикационни искове относно ½ ид.ч от процесните шест броя недвижими имоти – земеделски земи в землището на с.Блатец, общ.Сливен, са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло.

По отношение на искането по чл.537, ал2 от ГПК, следва да се посочи, че  с оглед изложеното по-горе, а именно установено право на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти, то искането е основателно и следва да се уважи. Констативният нотариален акт №31, т.ІХ, рег.№12772, дело №1345/2015г. на нотариус Е.Ш., рег. №128 и район на действие СлРС, следва да се отмени за ½ ид.ч. от правото на собственост върху шестте броя недвижими имоти – земеделски земи в землището на с.Блатец, общ.Сливен.

С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивните жалби се явяват неоснователни. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

По отношение на разноските пред първата инстанция, с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, районният съд правилно и законосъобразно е възложил същите на ответниците, като ги е осъдил да заплатят на ищцата, направените от нея такива. В тази част решението също следва да се потвърди.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед неоснователността на двете въззивни жалби, следва да се възложи на въззивниците, като те следва да понесат своите така, както са направени.

Въззиваемата страна не е направила разноски пред въззивната инстанция, поради което изрично е заявила в съдебно заседания чрез пълномощника си, че няма претенция за заплащане на такива и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №448/23.05.2017г., постановено по гр.д.№416/2017г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                       

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                 2.