Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №133

 

гр. Сливен, 21.09.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА   

ЧЛЕНОВЕ:       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

                                                                

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №307 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, против Решение №326/18.04.2017г. по гр.д.№3934/2016г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между ищците Ж.И.К. и Н.К.К. и ответната страна „Юробанк България“ АД, гр.София, че е недействителен пункт трети от договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека *** ***. на Служба по вписванията – Сливен, ******на нотариус Е.Ш.в частта относно „ведно с построените в него една стая, кухня и антре със самостоятелен вход в северната част на северозападната жилищна сграда, застроени върху 64 кв.м. и обособени като самостоятелен жилищен обект“, поради липса на тъждество на ипотекирания имот. С решението са присъдени разноски на ищците.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „Юробанк България“ АД, гр.София в изцяло.   

В жалбата си „Юробанк България“ АД, гр.София чрез пълномощника адв. П.К. от САК посочва, че обжалваното първоинстанционно е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато нарушение на  съдопроизводствените правила и материалния закон, както и необосновано. На първо място посочва, че районният съд неправилно се е произнесъл по въпроса за съществуването и състоянието на ипотекирания имот към настоящия момент. Посочва, че тъждеството на имота по смисъла на чл.170 от ЗЗД следва да се преценява към момента на учредяване на ипотеката и изводите за това не могат да се основават на състоянието към днешна дата, т.к. същото е неотносимо. В случая, от учредяване на ипотеката до момента е изминал значителен период от време, през който са извършвани реконструкции и ремонти в имота. От друга страна, дори и да се има предвид сегашното състояние на имота, счита, че северната част на северозападната жилищна сграда има характеристиката на самостоятелен жилищен обект, отговарящ на изискванията на чл.40 от ЗУТ. Посочва, че районният съд не е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства. Изискването на чл.170 от ЗЗД за тъждество на имота се изразявало в това, че към датата на учредяване на ипотеката имотът трябва да е съществувал и да е конкретизиран, което било налице в случая и обратния извод на съда бил неправилен. Жилищният обект, освен, че безспорно е съществувал, представлявал е самостоятелен обект и е бил отразен в издадените към момента от компетентни лица скици, което обстоятелство било проверено от нотариуса. Самостоятелния обект – жилище е бил достатъчно индивидуализиран в нотариалния акт за учредяване на ипотеката – описан посредством пространственото си местоположение и включените в него помещения. Самия нотариален акт, като официален документ, бил доказателство за тъждеството на имота, той съдържал удостоверителното изявление на нотариуса за възприетите от него факти – за съществуването на имота и за съответствието му с описанието му в акта. Посочената в акта площ била площта на цялата сграда, в която е изграден ипотекирания обект, а не на обекта. Освен това впоследствие са извършени реконструкции, на което се дължало разминаването в състоянието и площта на обектите в северозападната жилищна сграда. Доколкото няма документи за тези реконструкции, същите се явяват незаконни и ищците неправомерно са извършили промяна в двата отделни, самостоятелно обособени обекта, като са обособили само един такъв към момента. С оглед изложеното въззивникът моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения против него иск.

            По направените с въззивната жалба доказателствен искания съдът се е произнесъл с определение по чл.267 от ГПК от 29.06.2017г., като е уважил искането и е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищците в първоинстанционното производство Ж.И.К. и Н.К.К. чрез пълномощника си адв. Й. ***, които посочват, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно. Направените от съда правни изводи намират за  обосновани и намиращи опора в приложимите към спора материалноправни норми. Посочват, че от заключението на вещото лице се установило, че въпросните, описани в нотариалния акт, стаи никога не са били предмет на инвестиционен проект по смисъла на чл.202 от ЗУТ и никога не са били самостоятелен обект, като било посочено в нотариалния акт. Неоснователно било твърдението на въззивника, че в момента на учредяване на ипотеката в сградата е имало два самостоятелни обекта. С оглед изложеното моли въззивния съд да потвърди обжалваното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В с.з., въззивникът „Юробанк България“ АД, гр.София, редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.К. от САК, който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения от ищците иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемите Ж.И.К. и Н.К.К., редовно призовани, не се явяват, представляват се от процесуален представител по пълномощие адв.Й., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор по изложените в него съображения. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд ДОПЪЛВА фактическата обстановка с установеното пред настоящата инстанция от допуснатото и събрано доказателствено средство – заключение на назначената допълнителна строително-техническа експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява,  както следва:

Няма установени данни за извършване на допълнително преустройство на двете стаи в южната част на процесната жилищна сграда, като по този начин в северозападната жилищна сграда да е обособен само един жилищен обект. Единственото преустройство, извършено в северозападната жилищна сграда с идентификатор №67338.550.63.1 е премахването на вътрешна преградна стена в северната част на сградата, при което северните две стаи са обединени в едно помещение. Преустройството е извършено вероятно през 1995г. Статута на сграда с идентификатор №67338.550.63.1, разположена в ПИ №67338.550.63, с адрес: гр.Сливен, ул.“Мишо Тодоров“ №8 по действащите кадастрална карта и кадастрален регистър на гр.Сливен е еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 65 кв.м. Архитектурното разпределение на сградата се състои от три стаи, санитарен възел и входно антре. Тези помещения са неразделно и функционално свързани помежду си и представляват еднофамилно жилище, състоящо се от две стаи, кухня, санитарен възел и антре с един вход, от което не е възможно да се обособят повече от един самостоятелен жилищен обект, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.  Към датата на съставяне на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №111, том ІV, рег.№5262, дело №599/2006г. – 11.05.2006г., в жилищна сграда с идентификатор №67338.550.63.1 по КККР на гр.Сливен и пристройката към нея, съдържащи като архитектурно разпределение: две стаи, кухня, санитарен възел и антре, е съществувал един самостоятелен жилищен обект, отговарящ на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗУТ.

В съдебно заседание при изслушване на заключението, вещото лице категорично потвърждава, че цялата сграда представлява един самостоятелен жилищен обект и описаните в нотариалния акт помещения са част от него и не са могли да бъдат самостоятелен обект. Сградата е с един вход и един санитарен възел. Към момента на учредяване на ипотеката е било така и сега е така.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен в условията на активно субективно съединяване иск за установяване недействителност на договор за учредяване на договорна ипотека в частта относно ипотекирана част от сграда, поради липса на тъждество на ипотекирания имот, с правно основание чл.170 от ЗЗД.

Ипотечният договор следва да съдържа всички елементи предвидени от правната норма на чл. 167, ал.2 от ЗЗД, с които се индивидуализират страни по обезпечителната сделка, предмета на обезпечението и обезпечения дълг. В случай, че липсва някой от елементите, визирани в съдържанието на правната норма, то съгласно чл. 170 от ЗЗД ипотеката е недействителна.

В процесния случай, релевираните от ищците доводи за недействителност касаят тъждеството на имота, послужил за обезпечение. „Тъждественост“ на имота в смисъла на чл.170 от ЗЗД означава, че към момента на учредяване на ипотеката имотът трябва да съществува и да е конкретизиран. Съгласно чл. 166, ал.2 от ЗЗД може да се ипотекира само конкретно определен имот, а последният, от своя страна, подлежи на индивидуализиране чрез посочване на вид, местонахождение и граници. Съгласно установената съдебна практика, преценката за тъждеството на имота следва да се преценява фактически за всеки отделен случай - от установените по делото негови фактически индивидуализиращи признаци (физически аспект), а не само на база правни признаци на сделката - описанието на имота в нотариалния акт (правен аспект).

Действително в процесния нотариален акт за учредяване на договорната ипотека, ипотекирания имот, всъщност процесната част от сграда / помещения/ е описан по аналогичен начин с описанието в документа за собственост на ищеца Н.К.. Вторият аспект обаче – физическия, т.е. фактическата идентичност, в случая не е установена. Категорично от заключението на вещото лице по назначената както първоначална, така и изслушаната от въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза, се установи несъответствие между описаните в ипотечния акт помещения, „обособени като самостоятелен жилищен обект“ и действителното архитектурно разпределение на сграда с идентификатор №67338.550.63.1.

Съдът приема, че в случая се касае до порочно учредена ипотека, тъй като имотът, така както е бил описан нотариалния акт за учредяване на ипотеката /“една стая, кухня и антре със самостоятелен вход  в северната част на северозападната жилищна сграда, застроени върху 64 кв.м. и обособени в самостоятелен жилищен обект, както кухня и тоалетна“/ не е съответствал фактически с действително съществуващия към момента на учредяване на ипотеката – 11.05.2006г. самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор №67338.550.63.1, който архитектурно включвал две стаи, кухня, санитарен възел и антре. Вещото лице е категорично, че нито към момента на учредяване на ипотеката, нито към настоящия момент, от помещенията в сградата и постройката към нея, които са неразделно и функционално свързани помежду си и представляват един самостоятелен жилищен обект, не е възможно да се обособят повече от един самостоятелен жилищен обект, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Вещото лице категорично заявява, че цялата сграда представлява един самостоятелен жилищен обект и описаните в нотариалния акт помещения са част от него и не са могли да бъдат самостоятелен обект. Сградата е с един вход и един санитарен възел. Така е било и към момента на учредяване на ипотеката. Следователно е неоснователно твърдението на въззивника, че така описаните в ипотечния акт помещения са били самостоятелен жилищен обект, извън другите две помещения в югозападната част от сградата /за които вещото лице категорично посочва, че не са можели и не могат да се обособят и не представляват самостоятелен жилищен обект/ и съответно годен обект на ипотека. Не се установи така описаните в ипотечния акт помещения да отговарят на изискванията на чл.166, ал.2 от ЗЗД. Както се установи по категоричен начин, налице е несъответствие между действително съществуващия самостоятелен жилищен обект в сграда с идентификатор №67338.550.63.1 и описаните като такива помещения в ипотечния акт. Законът държи сметка относно пълното и точно индивидуализиране на ипотекирания имот, като липсата на такова създава пречки да се установи тъждеството на имота по смисъла на чл. 170 ЗЗД.

С оглед изложеното, предявения иск с явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно на ищците в първоинстанционното производство са присъдени направените пред районния съд разноски. Решението на СлРС и в тази част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – неоснователност на въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски, като той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемите  направените от тях такива в доказания размер от 700лв. за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №326/18.04.2017г., постановено  по гр.д.№3934/2016г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260 да заплати на Ж.И.К. с ЕГН ********** и Н.К.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

                     

          

                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.