Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  19.07.2017г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети юли  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  311 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 507/12.06.2017 г. по гр.д. № 2203/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което е признато за установено, че Д.Н.Д., ЕГН ********** ***, е осъществил на 15.04.2017 г. домашно насилие спрямо Д.И.В., ЕГН ********** *** и е наложил следните мерки за защита срещу домашно насилие: задължил е Д.Н.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.И.В., забранил му е да приближава Д.В. на по-малко от 10 м, за срок от 18 месеца, забранил му е да приближава жилището й на по-малко от 50 м за срок от 18 месеца, като го е предупредил, че при неизпълнение на заповедта на съда ще бъде задържан от полицейските органи съгласно чл. 21 ал.3 от ЗЗДН и ще бъде уведомена прокуратурата. Със същото решение Д.Д. е бил осъден да заплати на Д.В. направените по делото разноски и е бил осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса.

 Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. Д. чрез процесуалния му представител адв. Хр. П. ***, в която се твърди, че решението е неправило поради нарушение на материалния закон, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Районният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, а от там и основателността на претенцията. Неправилно съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на молителката да представи декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН. Съдът е нямал задължения да дава указания на страната за изправяне на несъотвествията, тъй като последната има характер на доказателствено средство в процеса. Освен това, на молителката е известно сериозното заболяване на жалбоподателя. Тя обаче не се възползвала от разпоредбата на чл. 9 ал.4 от Закона и не е поискала от съда служебно да изиска удостоверение дали той се води на психиатричен отчет. На следващо място се твърди, че съдът се е произнесъл свръх петитум. Освен това е необяснимо съображението на съда относно продължителността на срока на мерките и техния вид и се излагат съображения в тази насока. На последно място се сочи, че за да е налице домашно насилие не е достатъчно лицата да се намират помежду си в определена степен на родство, а е необходимо насилието да е осъществено в условията на домашност, а по делото е безспорно установено, че страните живеят отделно и взаимоотношенията и проблемите им са по-скоро на междуличностна отколкото на домашна основан. В обобщение се иска да бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен иска и се претендират разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Излагат се подробни контрааргументи на наведените във въззивната жалба и се сочи, че решението на районния съд е обосновано, тъй като изводите м,у относно извършеното домашно насилие напълно съответстват на събраните по делото доказателства и решението не е постановено само на базата на представената декларация по чл. 9 ал.3 от Закона, но се установява и от разпитаните свидетели. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Закона където е дефинирано понятието „домашно насилие“ в разпоредбата не се съдържа изискване страните по делото да живеят в едно домакинство. Вида и продължителността на определените от съда мерки за защита са съобразени с тежестта на осъществените от въззивника проявни форми на насилие, упоритостта с която то е осъществявано и настъпилите от това последици. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното. Претендират се разноски.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, не се явява и представителят по пълномощие.

В с.з. за въззиваемата не се явява. Постъпила е писмено становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на молбата.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

При напълно изяснена и правилно възприета от районния съд фактическа обстановка, правилно същият е приел, че от събраните по делото доказателства - писмени и гласни може да бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за защита. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, а в ал. 3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се издава само на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона. Логиката на законодателя е била, че към издаване на заповед за защита въз основа на декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства. В противен случай, декларацията се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. В случая са събрани безспорни доказателства чрез разпит на свидетели – очевидци, от които е установено, че на 15.04.2017г. е осъществено от въззивника домашно насилие, което се е изразило в отправяне на обиди, закани за физическо насилие и осъществяване на физическо насилие. Оплакването свързано с допуснато процесуално нарушение от съда относно даването на указания по отношение на декларацията в случая е неоснователно, тъй като в мотивите си съдът не се е позовал изключително и само на посоченото в нея.

Както беше посочено съгласно чл.2 ал.1 от закона домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Очевидно е, че законодателят не е поставил изискване лицата да живеят в едно домакинство. Поради това оплакването в жалбата, че насилието следва да е осъществено в условията на „домашност“ се явява неоснователно.

Право на молителката е да се възползва от разпоредбата на чл. 9 ал.4 от закона и да поиска от съда служебно да изиска удостоверение дали въззивникът се води на психиатричен отчет. Тя няма задължение да го направи, поради което и съдът не е задължен, при липса на подобно искане, служебно да инициира изискването на справки.

Така напълно обосновано районният съд е приел, че в случая е извършен акт на домашно насилие. При определяне на вида и продължителността на мерките за защита, съдът се е съобразил с тежестта на осъществените от въззивника проявни форми на насилие, упоритостта с която то е осъществявано и настъпилите от това последици.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна с писмения отговор  е претендирала разноски за тази инстанция, но не е представила доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 507/12.06.2017 г. по гр.д. № 2203/2017 г. на Районен съд – Сливен.

 

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: