Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 20.12 .2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети декември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 320 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 29/01.03.2017 г. по гр.д. № 494/2016 г. на Районен съд – Нова Загора, с което е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Г. Р. Г. Де К., К.Х.Ч.и М.К.Г.да заплати на Т.Г.И. ЕГН ********** *** сумата в размер на 13800лв. – главница, представляваща обезщетение  по чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ за причинените й на 12.05.2015 г. вследствие ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на пострадалия Д.С.Й., с когото са живели във фактическо съжителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  12.05.2015 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът над този размер до пълния претендиран размер от 23000лв. като неоснователен. Със същото решение е осъдено  „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 3792лв. съразмерно с уважената част от иска и е осъдена ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 782лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано. Първоинстанционният съд неоснователно е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното е противоправно поведение на водача Б.Г.Д., който е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел 314 с рег. № СТ 5608 АР. От доказателствата по делото и експертизата не се установява механизмът на настъпване на произшествието и поведението на участниците в него.  Постановлението за прекратяване на наказателното производство не обвързва гражданския съд по отношение на изводите дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца.  Съдът, като се е позовал на постановление за прекратяване на наказателното производство, е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Препращане към изводи на експертно заключение, изготвено по друго производство, е недопустимо.  Ищцата не е ангажирала доказателства относно всички свои твърдения, както и за механизма на настъпване на ПТП и за виновното поведение на водача управлявал МПС, застраховано при ответника. Така в решението е следвало да бъде възприет извод за недоказаност на исковата претенция, поради липса на елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С оглед на това исковете е следвало да бъдат отхвърлени. На второ място по делото не е доказана причинна връзка между произшествието и ранното прекъсване на бременността на ищцата, като в тази насока е и заключението на СМЕ. Поради това е следвало от претендираното обезщетение  да бъде извадена съответната на тези вреди част, а от остатъка  - да бъде приспаднат приносът на пострадалия. На трето място е направено оплакване за силно занижен принос на пострадалия, тъй като се е доказало, че той е пътувал седнал върху щайга поставена на пода в купето на микробус „Мерцедес“. Така уврежданията довели до смъртта му, са получени именно в резултат на свободното движение на неговото тяло в купето, обусловено от избрания от него начин на пътуване, характеризиращ се  с поемане на изключителен риск, който е предвидим, а реализирането му в голяма степен – сигурно. Експертите са категорични, че ако пътуването е било осъществено съобразно правилата за движение, уврежданията биха били значително по-леки, а смъртта му не би настъпила.  Поради това приносът на пострадалия за настъпване на смъртта е следвало да бъде определен като решаващ. Последното възражение във въззивната жалба е по отношение на решението в частта за разноските, за което страната сочи, че е подала молба по реда на чл.248 от ГПК и моли съдържанието на молбата да бъде взето предвид. Разноските следва да бъдат присъдени евентуално с оглед на посочването им в списъка на разноски. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното и вместо това да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Евентуално, в случай че се приеме, че вина за настъпване на ПТП е на водача на застрахования при ответното дружество товарен автомобил, присъденото обезщетение да е съответно на доказаните по делото неимуществени вреди и при съобразяване на действителния принос на пострадалия за настъпването на резултата.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. На първо място се прави възражение за недопустимост на въззивната жалба, поради неспазване на преклузивния двуседмичен срок за обжалване на решението. Излагат се съображения в тази насока.  По отношение на жалбата в частта за разноските се сочи, че компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд по реда на чл.248 ал.2 и ал.3 от ГПК. По съществото на въззивната жалба се сочи, че  приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респ. досъдебно производство, се ценят с оглед всички доказателства и вида и естеството на съдържащите се в тях документи. В производството е разпитан свидетел очевидец на процесното ПТП, който описва фактите и обстоятелствата преди и по време на възникване на ПТП. По делото е приет като доказателство протокол за ПТП съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения в установената форма и ред, който съставлява официален документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но е и с материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП отразен в протокола. Излагат се съображения относно виновното поведение на водача на МПС, в което е пътувал пострадалия. Излагат се контрааргументи по отношение на доводите за съпричиняване, като се сочи, че ответната страна не е доказала наличието на предпазен колан на превозното средство. Изложени са подробни аргументи оборващи приноса на пострадалия за фаталния резултат. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и се иска то да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника не се явява представител по закон или пълномощие. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, с която се поддържа подадената въззивна жалба, както и подадената частна жалба против постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК.

Въззиваемата, редовно призована, не се явява. За нея се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената въззивна жалба и на подадената частна жалба.

За третите лица – помагачи, редовно призовани, не се явяват представители.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение по съществото си е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска до присъдения размер на обезщетението.

   Жалбата е подадена в законовия срок съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК, тъй като е изпратена по пощата.

Първото оплакване във въззивната жалба е свързано с това, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че причина за настъпване на ПТП е виновното противоправно поведение на водача Б.Г.Д., който управлявал товарния автомобил марка „Мерцедес“ модел 314 , с рег. № СТ 56 08 АР. От доказателствата по делото не се установява механизмът на настъпване на произшествието, както и поведението на участниците в него. Сочи се, че съдът необосновано се е позовал  на изводите съдържащи се в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Тези оплаквания са неоснователни доколкото в случая съдът се е позовал на постановлението за прекратяване, като го е посочил като факт, с който е сложен край на досъдебно производство, а за да приеме фактическата обстановка, описана в мотивите, се е позовал на гласните доказателства по делото, както и на експертните заключения и на разпита на вещите лица от с.з., които са аргументирали част от заключенията си с установени на досъдебното производство факти, които към момента на изготвяне на заключенията по гражданското дело не е могло да бъдат възприети непосредствено от тях. Не е оборена доказателствената сила на съставения констативен протокол за ПТП.  Съгласно чл. 3 на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, при ПТП се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР. Такъв протокол, съставен на 12.05-2015г. в 14,15ч. е приложен по делото и в него е описан механизмът на настъпилото ПТП.

 Така настоящата инстанция намира, че при формиране на изводите си относно фактическите обстоятелства по делото, районният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да е довело до неправилност или необоснованост на съдебния акт в тази част.  

На второ място във въззивната жалба се навеждат доводи, че при определяне на обезщетението съдът правилно е приел наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, но в обезщетението е включена и претенцията за обезвреда за неимуществени вреди, които са последица от загуба на плода, а с оглед на събраните доказателства по делото това обезщетение, като неоснователно, е следвало да бъде отхвърлено.

Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.

Съдът е приел, че обезщетението следва да бъде в претендирания размер, но да бъде намалено с 40% поради съпричиняване от поведението на пострадалия Д.Й., за това, че е пътувал на място, което не е било предназначено за превоз на пътници, както и че е бил без поставен обезопасителен колан. В исковата молба е претендирано обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 23 000лв., от ищцата в качеството й на пострадала, тъй като живяла на семейни начала, във фактическо съжителство, с Д.Й.. Липсва отделна претенция за репариране на неимуществени вреди вследствие на загуба на плода. Така правилно и законосъобразно районният съд е приел, че следва да намали претендираното обезщетение с приетия от него процент на съпричиняване.

На следващо място се твърди, че поведението на пострадалия е водеща причина за сполетялата го смърт и приносът му следва да бъде определен като решаващ, т.е. претендира се по-голям процент на съпричиняване. Вярно е, че пострадалият е пътувал на място, което не е предназначено за пътници и че не е ползвал обезопасителен колан, но вината за настъпване на ПТП в най-голяма степен се дължи на поведението на водача на автомобила, който е управлявал с несъобразена за пътните условия и характера на движението скорост, поради което въззивния съд приема, че определеният от районния съд процент на съпричиняване е обоснован.

На последно място е обжалвано решението и в частта за разноските. В тази част въззивникът своевременно е подал молба по чл.248 ал.1 от ГПК, в която е оспорил дължимостта на присъдените на ищеца разноски.  По тази молба районният съд е постановил определение № 286/06.07.2017г., с което е оставил без уважение молбата и срещу това определение своевременно е постъпила частна жалба от въззивника. В частната жалба се сочи, че съдът е присъдил разноски в размер по-висок от претендирания с представения от страната списък по чл.80 от ГПК и това обстоятелство не е обсъдено в обжалваното определение, като вместо отговор на молбата по чл.248 от ГПК в определението се излагат принципни разбирания относно отговорността за разноски.Сочи се, че от представения на съда в последното с.з. списък на разноските на ищцата е видно, че са присъдени разноски включващи 1240лв. адвокатско възнаграждение, а съдът е присъдил сумата от 3792лв. Поддържа се , че списъкът е бил представен в с.з. и по този списък не е било направено възражение за прекомерност, поради липса на основания за това. Договорът за процесуално представителство между ищцата и нейния адвокат не е предявен на ответника за становище и поради това не е правено възражение за прекомерсност. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и съдът да се произнесе по дължимите разноски.

Постъпило е становище по частната жалба от третото лице –помагач „Дженерали застраховане“ АД, в което се подкрепя изцяло становището развито във въззивната жалба.

Постъпило е становище и от процесуалния представител на ищцата, в което се твърди, че от ищцовата страна действително са платени разноски на обща стойност 6320лв., включващи сумата от 4900лв. адвокатски хонорар. Твърди се ,че в с.. на съда е бил представен договор за правна защита и съдействие и са претендирани разноски. Твърди се още, че възражението за прекомерност не е направено своевременно.

Настоящият състав намира, че жалбата по отношение на решението в частта за разноските, както и частната жалба против определението по реда на чл. 248 от ГПК са основателни. Видно от протокова от с.з., в което делото е приключило, проведено на 07.02.2017 г., процесуалният представител на ищцата е представил в това с.з. списък на разноските и пълномощно. Към делото е приложен представения списък на разноските където изрично е посочено, че възнаграждението за процесуалния представител е в размер на 1240лв. Липсва представено адвокатско пълномощно, а е представен договор за правна защита и съдействие, като не е отбелязано в протокола, че такъв е приложен към списъка по чл. 80 от ГПК. След фазата на устните състезания съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с тази на производството, които вече са приключили. Задължението за представяне на доказателства за направените по делото разноски е обвързано с изтичане на изрично установения от закона срок. Спазването на този срок дава възможност на другата страна в процеса да се запознае с направеното от насрещната страна искане, да вземе отношение по разноските и то още в заседанието, в което списъкът е представен.  След приключване на устните състезания възможностите на страните  да дискутират пред съда спорните въпроси по отношение на разноските са ограничени. Изрично установения в чл. 80  от ГПК краен срок за представяне на списъка на разноските е насочен именно към възможността да бъде упражнено процесуалното право на насрещната страна  по чл. 78 ал.5 от ГПК без да бъдат създавани условия за злоупотреба с процесуални права.  Поради това настоящата инстанция намира, че след като в протокола липсва отбелязване договора за правна защита и съдействие да е бил представен своевременно на съда, то това не е сторено в законовия срок и при определяне на дължимите разноски районният съд е следвало да се съобрази с представения по делото от страната списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Поради това решението в тази част следва да бъде отменено, като следва да бъде отменено и определението по чл. 248 от ГПК като неправилно, а дължимите на ищцовата страна разноски се определят съразмерно на уважения граждански иск, съобразно представения по делото списък за разноски, а именно в размер на сумата от 1596 лева.  

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени с оглед неоснователността на подадената въззивна жалба в размер на сумата от 940 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Направеното възражение на насрещната страна за прекомерност на възнаграждението е неоснователно.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивникът не се дължат разноски за тази инстанция.

Основателността на частната жалба против определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК прави основателно искането за разноски, но такива са доказани до размера на сумата от 15 лева, представляващи заплатена държавна такса.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ   решение № 29/01.03.2017 г. по гр.д. № 494/2016 г. на Районен съд – Нова Загора в частта, с която е осъдено „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Г. Р. Г. Де К., К.Х.Ч.и М.К.Г.да заплати на Т.Г.И. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 3792лв.

 

ОТМЕНЯ  определение № 286/06.07.2017г. по гр.д. № 494/2016 г. на Районен съд – Нова Загора като вместо това постановява

 

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Г. Р. Г. Де К., К.Х.Ч.и М.К.Г.да заплати на Т.Г.И. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на  сумата от 1596 / хиляда петстотин деветдесет и шест/ лева. 

 

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Г. Р. Г. Де К., К.Х.Ч.и М.К.Г.да заплати на Т.Г.И. ЕГН ********** *** сумата от 940 /деветстотин и четиридесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

ОСЪЖДА Т.Г.И. ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от Г. Р. Г. Де К., К.Х.Ч.и М.К.Г.сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляващи заплатена държавна такса за частна жалба против определение № 286/06.07.2017г. по гр.д. № 494/2016 г. на Районен съд – Нова Загора.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/01.03.2017 г. по гр.д. № 494/2016 г. на Районен съд – Нова Загора в останалата обжалвана част.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: