Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 21.09.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

                                    

 

При секретаря Соня Василева като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 333 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от ст.юрисконсулт С., пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: *** *** против решение решение № 304/10.04.2017г. по гр.д. № 2919/2016 г. на Сливенския районен съд, в частта с която въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ  на К.А. Н., ЕГН **********,***

 

- сума в размер на 626.40 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и 0.40 ст./, представляваща левова равностойност на полагаща се безплатна предпазна храна за периода 08.07.2013г. - 31.10.2014г.,

 

- сума в размер на 137.39 лв. /сто тридесет и седем лева и 0.39 ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатената равностойност на безплатната предпазна храна за периода 08.07.2013г. - 31.10.2014г.,

 

Решението е обжалвано и в частта на разноските.

Твърди се, че в тези части решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, недоказано и необосновано.

По отношение присъдената левова равностойност за безплатна предпазна храна за посочения в исковата молба период се сочи, че  в случая съдът се е позовал на вътрешно ведомствени актове на МВР, които нямат сила и действие към служителите на друго министерство. По отношение на тези служители се прилагат разпоредбите на ЗМВР, а не инструкции, наредби и заповеди на МВР, доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Единствено министъра на правосъдието е този, който със своя заповед преценява на кои служители следва да се предоставя безплатна храна и определя реда за предоставянето й. Развиват се подробни съображения, за да се аргументира тезата, че неизпълнението на задължението за осигуряване на храна не поражда задължение за заплащане на левовата й равностойност. Целта е безплатната храна  по чл.204 ал. 3 от ЗМВР / отм./ да се получава в натурално изражение. Тя е с целево предназначение, а не натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради което съдът неправилно и незаконосъобразно е присъдил левовата равностойност.

По отношение присъдените разноски за държавна такса върху уважените искове, възнаграждение за вещо лице , за служебно издаване на изпълнителен лист и за адвокатско възнаграждение жалбоподателят сочи, че съдът не  се е съобразил с разрешението дадено от  ТР № 6/06.11.2013г. по  т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно че при намаляване на подлежащо за присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвидените в § 2 ограничения и е свободен да намалява възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Излагат се доводи, че в случая материалният интерес и присъденото адвокатско възнаграждение почти се доближават като размер.  На следващо място по делото не са представени релевантни доказателства относно действителното заплащане на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна помощ не е обективиран на утвърдена бланка-образец от МФ, който би могъл да бъде доказателство за договорено възнаграждение, начин на плащане и като доказателство за заплащане в брой на определена сума при отразяване, че сумата е заплатена  съответно получена в брой.  Представеният договор не съдържа реквизитите на стандартен /бланков/ адвокатски договор, подлежащ на осчетоводяване и контрол, поради  което не може да се ползва с обвързваща доказателствена сила. Преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства. Конкретният правен спор е с ниска по степен правна и фактическа сложност, тъй като предмет на обсъждане са правни въпроси, които многократно са решавани от съдилищата. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и да бъде решен спора по същество и с оглед окончателния изход на делото да бъдат преизчислени разноските, свързани с държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и  юрисконсултско възнаграждение.  Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено и да се реши по същество , като бъдат отхвърлени исковите претенции. Претендират се разноски за тази инстанция.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. адв. П. , пълномощник на въззиваемата Н., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Посочено е, че в частта, с която е уважен искът за левовата равностойност за безплатна храна решението е правилно и законосъобразно.  Безплатната предпазна храна е регламентирана в чл. 204 ал.3 от ЗМВР /отм./ и са определени размерите, условията и редът за отпускане на сумите и доволствията, както и подзаконовите органи, с които става това. Предвид обстоятелството, че министърът на правосъдието към този период не е издал никакви актове, които да определят кои категории служители имат право на безплатна храна, нито в какви размери да се отпускат доволствията, правилно първоинстанционният съд е приложил по аналогия други сходни  разпоредби, които имат същата цел. Така е и на основание изричната препратка на чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която за държавните служители се прилагат разпоредбите за държавната служба в ЗМВР, доколкото в специалния ЗИНЗС не  е предвидено друго. Безплатната предпазна храна представлява самостоятелна социална придобивка, за която е била издадена и специална наредба за МВР. На ищеца не е била осигурява дължимата предпазна безплатна храна, с която да бъдат компенсирани поне част от нездравословните аспекти на непрекъсваемия работен процес, в режим на дежурства с продължителност по-голяма от нормално установената 8-часова, поради което единствената възможност, с която разполага, е да бъде обезщетен с левовата равностойност на полагаемата безплатна предпазна храна за претендирания период, каквато  изрична възможност предоставя и чл. 6 от Наредбата за безплатната храна на МВР, където изрично е посочено, че безплатната храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява чрез предоставянето на ваучери или пари. Развиват се подробни съображения за това, че неизпълнението на задълженията може да бъде компенсирано единствено чрез обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължимата безплатна предпазна храна, неосигурена по време на положените 12 и 24-часови дежурства. 

На последно място се оспорва жалбата и в частта й, с която е обжалвано решението по отношение на разноските. Сочи се, че в частта на присъденото адвокатско възнаграждение вече има постановено решение по повод самостоятелна въззивна жалба. По отношение на присъдената държавна такса, страната изразява становище, че тя действително е неправилно определена. Неправилно съдът бил събрал всички присъдени суми и върху тях начислил държавна такса. Това било в противоречие с разпоредбата на чл. 72 ал. 1 от ГПК, която предвиждала , че за всеки иск се определя такса , но тя не трябвало да е по – малко от 50.00 лева. По този начин определена таксата била по – малка и по този начин се увреждал бюджета на съда. Относно присъденото възнаграждение за вещо лице , страната посочва , че то е правилно определено предвид обема на извършената работа от него. Моли се да се потвърди решението в частта на присъдените суми за безплатна предпазна храна, да се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение за първа инстанция и да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания

         В с.з.въззивникът редовно призован се представлява от ст.юрисконсулт С. , която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Посочва че, претенцията за разноски за първа инстанция следва да се редуцира.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. Представлява се от адв. П. редовно преупълномощена от адв. П. , която оспорва жалбата , подържа депозирания отговор по нея и моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 18.04.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.04.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Оплакването за присъдената левова равностойност на неосигурена по време на дежурствата безплатна храна се явява неоснователно. Съгласно чл.23  ал.4 от ЗИНЗС за извършване на дейности свързани с вредни за здравето последици на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигурява безплатна предпазна храна и противоотрови. Редът за предоставянето се определя ежегодно със заповед на министъра на правосъдието.Установено е, че за исковия период министърът на правосъдието не е издал такава заповед или тя не е представена по делото. Поради това районният съд е приложил по аналогия идентичните разпоредби, уреждащи реда и условията за осигуряване на безплатна храна на служителите на МВР. При анализ на законовите норми съдът законосъобразно е стигнал до извода, че безплатната храна, която не е предоставена в натура следва да се претендира в левовата й равностойност – пари. В анализираните нормативни актове се допуска безплатната храна да бъде предоставена в пари. По делото безспорно е установено, че такава храна не е била осигурявана за  исковия период, а от заключението на вещото лице е безспорна левовата й равностойност за този период, съобразно даваните от ищеца 12 и 24-часови смени. Поради това правилно, законосъобразно и обосновано съдът е уважил и тази претенция на ищеца.

С оглед уважаването на главния иск за заплащане на обезщетение за безплатна предпазна храна , основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава върху неизплатената равностойност на безплатната предпазна храна за периода 08.07.2013 г. – 31.10.2014 г. в размер на 137.39 лв.

Последното оплакване във въззивната жалба е свързано с присъдените по делото разноски. В случая общият материален интерес е в размер на 2476.23 лв., а присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00лв. Присъдената държавна такса е в размер на 157.65 лева и 750.00 лева възнаграждение за вещо лица. Съдът в своето решение правилно и законосъобразно е констатирал, че по делото са предявени седем иска ( три главни осъдителни, един установителен и три иска за лихва ) и предвид фактическата и правна сложност на делото е определил адвокатски хонорар в размер на общо 1000.00 лева, което е под установения с Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. По този начин претендираното адвокатско възнаграждение изначало е било значително редуцирано ( при претенция от 1800.00 лева са били присъдени 1000.00 лева) и настоящата инстанция не счита , че следва да бъде допълнително намаляно. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба и по въпроса за липса на доказателства за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение. По делото  е приложено пълномощно и договор за  правна защита и съдействие където са посочени исковете и уговореното между страните възнаграждение за всеки от тях, както и че то е заплатено в брой. Така този договор за правна защита и съдействие на хартиен носител различен от познатите стандартни бланки представяни често от адвокатите установява, че сумите са заплатени в брой и има силата на разписка за това плащане, в какъвто смисъл е ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС РБ. Оплакванията, че договорът не съдържа реквизитите на стандартен бланков адвокатски договор, подлежащ на осчетоводяване и контрол и поради това не може да се ползва с обвързваща доказателствена сила, се явява също неоснователно. Законът не изисква упълномощаването на адвокат да става по начин чрез нормативно утвърдена бланка. Напротив, законът изисква само в пълномощното да се посочат трите имена, точния адрес и  телефона а пълномощника, като упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отрази в протокола от съдебното заседание, в което да бъде представена евентуално само разписка за уговореното между страните адвокатско възнаграждение и тя ще послужи като доказателство за начина и заплащането му.

Що се касае до присъдената ДТ в размер на 157.65 лв. същата е неправилно определена , но в намален размер . Тъй като пред РС са били предявени 7 иска , държавната такса е следвало да се определи за всеки един иск поотделно , но тя не би могла да бъде по – малко от 50.00 лв. за иск. Настоящата инстанция обаче не може да коригира решението в тази част и да осъди жалбоподателя да заплати допълнителна държавна такса. Жалбата в частта касаеща присъдените суми за вещо лице е недопустима. Присъденото възнаграждение за ВЛ е съобразно представените от него декларации и не подлежи на коментар. Съдът не може да го намаля по свое усмотрение.

 

По отношение на претенциите за разноски за въззивна инстанция , съдът намира, че съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 300.00 лева, така както са направени от нея.

С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна, следва да се отбележи, че същото е неоснователно. Уговореното и заплатено възнаграждение е в минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 304/10.04.2017г. по гр.д. № 2919/2017 г . на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, *** *** да заплати на К.А. Н., ЕГН **********,*** от 300.00 (триста)лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.