Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.09.2017 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА

                                    

 

При секретаря Пенка Спасова като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 334 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от гл.юрисконсулт П., пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура „ със седалище – *****, специализирано звено на АПИ – ОПУ - Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ №41  против решение № 454/25.05.2017г. по гр.д. № 523/2017 г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ,със седалище и адрес на управление ***** сума в размер на 587.50 лв., представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ВТ 4007 ВТ, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ООД в следствие на настъпило ПТП на 05.06.2016 год. в област Сливен по път I-6 км. 390 +500, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2017 год. до окончателното изплащане. С обжалваното решене въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна и сумата от 650.00 лв. деловодни разноски.

Решението е обжалвано изцяло, като е посочено, че то е постановено при непълнота на доказателствата и е неправилно. Твърди  се, че неправилно първоинстанцинония съд е кредитирал изцяло представения поделото протокол за ПТП от 05.06.2016 год. Отразените в него обстоятелства били въз основа на непреки възприятия от страна на длъжностното лице и от с него не може да се направят изводи относно скоростта на движение на автомобила по време на настъпване на събитието, размера на неравностите и други обстоятелства относно механизма на ПТП. От друга страна заключението на вещото лице било изготвено на база представените от застрахователите документи и при липса на други доказателства, ,установяващи пряката причинно следствена връзка с вредоносния резултат. На 18.07.2016 год.служители на въззивника били посетили мястото, на което се твърди, че е настъпило ПТП и са установили, че няма повреди на асфалтовата настилка. На сле9дващо място е посочено, че водачът на автомобила не е бил преценил правилно моментното фактическо положение и не е поддържал скорост съобразена с обстоятелствата по пътя, а именно, обстоятелството, че слънцето е светело ниско при залез и не е положил всички усилия за предотвратяване на ПТП като намали скоростта на автомобила под 40 км./час. Страната счита, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП като не е съобразил поведението си на пътя със състоянието на пътното платно. Моли се да се отмени обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявеният от въззиваемата страна иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба

         В с.з.въззивникът редовно призован не се явява. Процесуалният му представител юрисконсулт Панделеева в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява. . Процесуалният и представител адв.Д. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства .

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.05.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.06.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Бил е предявен иск с правно основани ечл. 213 от КЗ /отм./, във вр. § 22 от ПЗРКЗ,, вр.чл. 49 от ЗЗД за платено обезщетение от застраховател на застраховано лице за причинени вреди в резултат на настъпило ПТП , като резултат на виновно бездействие на служителите на въззивната АПИ. Искът е регресен, а отговорността е без виновна. За установяване основателността на иска е било необходимо въззиваемото дружество да установи по несъмнен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице, настъпилото застрахователно събитие и заплащането на застрахователното обезщетение. Няма спорн между страните за това, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение между въззиваемото дружество-застраховател и собственика на автомобила – участник в ПТП. Между тях е била сключена застраховка „Каско стандарт“, която е била валидна към датата на настъпване на събитието. Застрахователят е заплатил обезщетението на 17.09.2016 год.на стойност 587.51 лв.

Както посочихме по-горе отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без виновна. При нея работодателят отговаря за вредите, които служителите му или работниците му са причинили при или по повод изпълнението на работата си. По делото се установи по безспорен начин,че пътят по който е настъпило ПТП е  част от републиканската пътна мрежа, като такъв за него е събирана винетна такса и е трябвало да бъде стопанисван от АПИ. АПИ е била задължена да поддържа в изправност платното, маркировката и сигнализацията по пътя и то по такъв начин, че да се осигури бързото и сигурно придвижване на автомобилите. В настоящия случай АПИ посредством своите служители не е осигурила тези условия и е станала причина за настъпване на ПТП. По делото са представени протокол за ПТП от 05.06.2016 год., съставен от служител на ОД на МВР –Сливен, където е посочено,че ПТП е станало в следствие преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Свидетелят, управляващ автомобила, както и този който е пътувал с н его са посочили, че автомобилът не се е движил със скорост от 60 км./час /при разрешени 90 км/час/ и че поради залязващото слънце водачът на автомобила не е могъл да заобиколи дупката на платното ида предотврати ПТП. Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза лично е посетило мястото, посочено за ПТП и е констатирало, че този участък е с ремонтирани неравности. Съдът счита, че безспорно следва да кредитира както свидетелските показания, така и констатациите в протокола за ПТП, а така също да вземе под внимание и обясненията дадени от вещото лице за ремонтиран вече участък от пътя. При анализа на тези доказателства безспорно съдът  приема, че на пътното платно е съществувала неравност /дупка/ с дълбочина 4-6 см., която е била несигнализирана и необезопасена от служители на АПИ и е станала причина за настъпване на ПТП. Налице е причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на служители на АПИ, изразяващо се в несвоевременно обезопасяване или сигнализиране на неравност по пътя, настъпилото ПТП и причинените по автомобила щети, които са били заплатени от застрахователното дружество.

Съдът не споделя становището на въззивната страна, че е налице съпричиняване от страна на лицето, управляващо автомобила. Действително водачът следва да съобразява пътната обстановка, но той се е движил със скорост значително по-малка от разрешената /при разрешение 90км/час, той се е движил с около 60 км/час/ и не е имало как да предвиди, че служителите на АПИ няма да са изпълнили служебните си задължения и да са сигнализирали участък със значителна неравност по пътя. Никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. АПИ е била длъжна да отстрани съществуващата неравност или да я сигнализира по подходящ начин, а не да твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила.

Предвид изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Съобразно правилата на процеса на въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 360.00лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 454/25.05.2017г. по гр.д. № 523/2017 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура „ със седалище – ***** да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ,със седалище и адрес на управление *****сумата от 360.00 ( триста и шестдесет) лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.