Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 129

 

гр. Сливен, 19.09.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл. с.  НИНА КОРИТАРОВА  

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  335   по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 403/11.05.2017 г. по гр.д. № 5234/2016 г. на РС – Сливен, с което  е отменено дисциплинарното наказание „Забележка“ наложено на Р.Д.К. ЕГН ********** ***, наложено със заповед № ЗРД-653/21.11.2016г., издадена от командир полковник Л.В. на военно формирование 22220 – Сливен, с адрес гр. Сливен, ***, представлявано от командир полковник Л.В. като незаконосъобразно. Със същото решение е осъдено военното формирование да заплати на ищцата направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на СлРС държавна такса.

 

Подадена е въззивна жалба от ответното военно формирование чрез представляващия го командир, в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.  Съдът не е обсъдил всички писмени доказателства по делото и е направил неправилни изводи, а мотивите му са противоречиви. Доказателствата са тълкувани единствено в полза на ищцата, но са пренебрегнати важни обстоятелства.  Съдът е обсъдил само част от доказателствата, не е взел под внимание обясненията на ищцата при  извършената служебна проверка. Освен това командирът на формированието е запознал при проведена беседа ищцата с протокола от служебната проверка и същата е изразила своето становище по описаното нарушение в протокола и се е подписала. Съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Преди налагане на дисциплинарното наказание са били приети писмените обяснения на ищцата и тя е била изслушана.  Развиват се аргументи в подкрепа на тези съображения. На следващо място съдът, след като е направил извод, че не е спазена процедурата по чл. 193 ал.1 от КТ, е разгледал и спора по същество като е приел, че не са доказани основанията за наложеното наказание. Сочи се, че съдът не е ценил обясненията, приложени като писмени доказателства по делото. Освен това съдът не е допуснал до разпит свидетел за обстоятелствата свързани с дисциплинарното провинение. Така съдът е направил неправилен извод, че липсват доказателства за неуважително отношение на ищцата спрямо прекия й ръководител и колегите й. На последно място се сочи, че е неправилен изводът на съда, че процесната заповед е издадена поради наличие на пристрастие от страна на нейния издател. При налагане на дисциплинарното наказание са взети под внимание всички доказателства събрани по време на служебните проверки и се сочи, че поведението на ищцата е недопустима проява на неуважение. В обобщение се сочи, че заповедта с която е наложено наказанието, съдържа предвидените в чл. 195 ал. 1 от КТ реквизити, спазени са и сроковете по чл. 194 ал. 1 от КТ. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното, като неправилно и незаконосъобразно. Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се контрааргументи на тези инвокирани във въззивната жалба и се застъпва тезата, че никъде по делото не е представено доказателство за поискани обяснения от ищцата, поради което е допуснато нарушението по чл. 193 от КТ.  Работодателят следва да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събира допълнителни доказателства. Събраните от комисия обяснения не замества тези, които работодателят следва да приеме, тъй като комисията извършва разследване, а не налага наказание. Подробно е анализиран  протокол от беседата с ищцата и се застъпва тезата, че по никакъв начин ищцата не е била запозната с основанията да й бъде наложено дисциплинарно наказание, а само е взето решение за налагане на такова. На следващо място са изложени съображения за липсата на обективни критерии от работодателя при оценяване на поведението на служителя. Излагат се подробни аргументи в защита на тезата, че ищцата не е извършила нарушението, за което е санкционирана. В крайна сметка се иска жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде потвърдено първоинстанционното решение и се претендират разноски за въззивната инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба. Представя писмена защита, в която поддържа, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ. Счита, че е извършено дисциплинарно нарушение и излага доводи за това.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява. Представителят и по пълномощие оспорва основателността на подадената въззивна жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва с оглед събраните от въззивната инстанция доказателства в следния смисъл: Свид. В.Й., която е служител на военното формирование, е чула след събранието Р.К. да се кара със служителите Т.Б.и М. Т. заради закъснение на събранието.  

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

           Съгласно ч 

 

 

 

л. 283 ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, статусът на цивилните служители по трудово правоотношение се урежда с Кодекса на труда и със специалния закон, поради което делото е подсъдно на съда.

   На първо място в жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.193 от КТ. В тази част жалбата се явява основателна. Не се спори по повод на това, че на 15.11.2016 г. в 9.45 ч. е била проведена беседа на командира на военното формирование с ищцата, като в протокола приложен по делото изрично е посочено, че предмет на беседата е запознаване на цивилния служител Р.Д.К. със събраните доказателства от извършена служебна проверка, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание.  На служителката е било посочено нарушението, за което работодателят счита, че следва да бъде наложено наказание и в протокола тя е изложила становището си по това нарушение. Така настоящият въззивен състав счита, че работодателят е изпълнил задължението си за изслушване на нарушителя. Това изслушване е било осъществено предния ден, в рамките на дисциплинарно производство и е предшествало издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.  Така не може да се приеме, че в случая е било допуснато нарушение на чл.193 ал.2 от КТ, което да представлява абсолютно отменително основание.  Като е приел обратното районният съд в тази част на решението е постановил неправилен съдебен акт.

Съдът, обаче, при постановяване на съдебното решение, е обсъдил по същество дали е допуснато нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание. Достигнал е до извод, че в случая не е било допуснато такова нарушение. В тази част въззивната жалба  се явява изцяло неоснователна. Безспорно са установени обстоятелствата, които са мотивирали работодателя да наложи дисциплинарното наказание. Тези обстоятелства, обаче, по никакъв начин не мотивират налагането дори и на най-лекото дисциплинарно наказание предвидено в КТ. Мястото, начинът на осъществяване и характерът на деянието, не могат да доведат до извод  за извършено нарушение. Безспорно е, че  ищцата, като изпълняваща временно функциите на началник на финансова служба, е направила  забележка на двама закъснели служители, след което се е достигнало до размяната на вербални реплики с висок тон, което е довело до намесата и на началник щаба на военното формирование подполковник Б.,който е съпруг на едната от закъснелите цивилни служителки – Т. Б.а. В случая работодателят е следвало да отчете обстоятелството, че началник щаба на военното формирование, на което той е командир, е изпаднал в позиция на тежък конфликт на интереси по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, като в същото положение се намира и неговата съпруга – Т. Б.а, която като цивилен служител съгласно закона за отбраната и въоръжените сили, също търпи ограничение по този закон. Съгласно чл. 2 от ЗПУКИ конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Тези обстоятелства дават основание да се прецени, че са налице действително нарушения на трудовата дисциплина, но допуснати от други лица, а не от ищцата. Във въззивната жалба, а и в приложените писмени доказателства, работодателят и неговият представител се опитват да заобиколят тези факти като се акцентира единствено и само върху поведението на ищцата, а се неглижират всички други обстоятелства, които могат да дадат основание за евентуално освобождаване на служители, поради наличие на конфликт на интереси. Не е установено по категоричен начин, че с поведението си ищцата е дала основание да се счита, че е  проявила неуважение към висшестоящ военен, на когото е подчинена. В случая нейно право е било да защити позицията си, което очевидно е било сторено, но въобще не е взето предвид при преценката дали е допуснала нарушение.  В този смисъл настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно и като е достигнал до този извод районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 403/11.05.2017 г. по гр.д. № 5234/2016 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА военно формирование 22220 – Сливен, с адрес гр. Сливен, ***, представлявано от командир полковник Л.В. да заплати на Р.Д.К. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: