Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

Гр.Сливен, 19.07.2017г

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли,  двехиляди и седемнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                             

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело №  340 по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

     Образувано е по жалба на Д.М.С. - взискател по изп.дело №590/2017гпо описа на СИС при СлРС, срещу постановление от 15.06.2017г за прекратяване на изпълнителното производство по същото дело, на основание чл. 433 ал.1 т.1 ГПК.

     В жалбата  твърди, че  не са налице предпоставките по чл. 433 ал.1 т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като не са платени държавната такса за образуване на делото , за налагане на запор и адв. хонорар. Твърди, че молбата за образуване на изпълнително дело  постъпила в деловодството на СИС на 02.06.2017г, а по делото имало документ  за извършен от длъжника банков превод на същата дата. Неправилно ДСИ посочил в постановлението за прекратяване, че  изпълнителното дело е образувано на 05.06.2017г, тъй като подобно на исковия процес, искът се считал предявен от датата на  подаване на исковата молба. ДСИ по свое усмотрение посочил, че делото е образувано на 05.06.2017г, дерогирайки императивни разпореди на ГПК. Видно било от самото изп.дело, че адв. хонорар бил платен на 01.06.2017г, а държавната такса за завеждане на делото и запор- на 02.06.2017г. Отговорността за разноски се понасяла от страната, която с поведението си станала причина за завеждане на делото. Поради късно извършеното плащане, длъжникът станал повод за образуване на изпълнително производство и извършване на разноски, като важното в случая било дали плащане е извършено преди, по време или след образуване на изп.дело. Той узнал за извършеното плащане на 19.06.2017г, когато получил съобщение за прекратеното изпълнително производство, но длъжникът  можел да плати своевременно още след влизане в сила на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение на 22.05.2017г. 

   Иска се  отмяна на  постановлението на ДСИ от 15.06.2017 за прекратяване на изпълнителното дело и връщането му на ДСИ с указание за изготвяне на допълнително постановление за разноските.

    Длъжникът „ПИБ“АД, чрез пълномощник,  е депозирала писмено възражение в законния срок. Счита жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Счита, че е погасила дълга чрез банков превод на 02.06.2017г- преди образуване на делото, респ. и преди получаване на показана за доброволно изпълнение.  Банковият превод бил осъществен на 02.06.2017г, в 09.часа, 14 минути и 38 секунди и ако другата страна твърдяла, че делото е образувано преди този час, следвало да го докаже. Твърди, че банката не е дала повод за завеждане на изп.дело, тъй като  извършила плащането преди получаване на покана за доброволно изпълнение. Твърди, че изпълнително дело се образува с постановление на съдебния изпълнител, каквото в случая било налично от дата 05.06.2017г, а молбата за образуване на изп.дело била подадена на 02.06.2017г, поради което правилно изп.дело било прекратено.

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3ГПК, ДСИ е изложил мотиви. Счита жалбата за допустима, но неоснователна.  

    След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело,  съдът прие за установено следното:

    Изп.дело № 590/2017г  на ДСИ  при СИС при СлРС е образувано въз основа на молба от 02.06.2017г, подадена от Д.М.С. и приложен изпълнителен лист от 29.05.2017г, издаден  по т.д. №5/2017г на СлОС, за осъждането на „ПИБ“ АД, да  му заплати сумата 2 900лв, представляваща разноски по делото.

   Към молбата взискателя е приложил списък с разноски в размер на 420лв- платен на 01.06.2017г адв.хонорар и 42 лв- държавна такса за образуване на изп.дело и налагане на запор..

   С разпореждане от 05.06.2017г, ДСИ разпоредил да се образува изп.дело и изпрати ПДИ до длъжника.

   ПДИ е  получена от банката-длъжник на 12.06.2017г.             

   С молба от 14.06.2017г, тя уведомява  ДСИ, че след получаване на ПДИ на 12.06.2017г, в двуседмичен срок е изплатила задължението си към взискателя.

   Прилага копие на преводно нареждане от 02.06.2017г, от което е видно, че на същата дата  е  превела на взискателя сумата 2 900лв.  

   С постановление от 15.06.2017г ,ДСИ прекратил производството по делото на основание чл. 433 ал.1 т.1 ГПК, приемайки, че задължението по изпълнителния лист в размер на 2 900 лв е платено на 02.06.2017г- преди образуване на изп.дело, което е станало на 05.06.2017г.    

    Установеното от фактическа страна,  води до  следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435 ал.1 ГПК, от надлежна страна и в законоустановения срок.

   Преценена по същество, жалбата е основателна, макар и по съображения,  различни от изложените в нея.

   Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.1 ГПК, само взискателят може да обжалва прекратяването на изпълнителното производство.

   Той счита за неправилно и незаконосъобразно обжалваното постановление за прекратяване на изп.дело, тъй като не било налице основанието за прекратяване на делото, а именно: извършено от длъжника плащане преди образуване на изп.дело.

    Освен това, е недоволен от факта, че ДСИ не му присъдил направените в изпълнителното производство разноски, в т.ч. адв. хонорар и  д.т. за образуване на изп. дело и налагане на запор.

    Съдът намира за безспорно установено по делото, че длъжникът е погасил дълга чрез плащане на 02.06.2017г -преди получаване на поканата да доброволно изпълнение от длъжника, а дали това е  деня на образуване на изп.дело, преди или след него, по-скоро е от значение за отговорността за разноски.

    Прекратявайки изпълнителното дело на посоченото основание, съдебният изпълнител е пропуснал да се произнесе по искането на взискателя за присъждане на направените по делото разноски, което искане се съдържа в молбата му за образуване на изп.производство.

    Съгласно т.2 на ТР №3/10.07.2017г на ВКС по тълк.дело №3/2017г на ОСГТК, макар че  вземането за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, то  се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично. При липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи.

   Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението.

  Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство, като съдебният изпълнител постанови нарочен акт, с който определи дължимите по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника.   

   Следователно, съгласно даденото разрешение в т.2 на ТР № 3/10.07.2017г по тълк.дело №3/2015г на ОСГТК,  съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе по искането за присъждане на разноски в изп.процес до приключване на изпълнителното производство, т.е. с надлежен акт трябва да определи дължимите по изпълнението разноски по основание и размер, както и да ги събере от длъжника.

   И тъй като в случая  производството е приключило с издаване на  постановление за прекратяване на изп.дело,  без  да има произнасяне по въпроса за разноските, обжалвания акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а делото- върнато на ДСИ за произнасяне по искането на взискателя за присъждане на разноски. Едва след като се произнесе по този въпрос, съдебният изпълнител може да прекрати делото. Той е решаващия съд, който следва да направи преценка дължими ли са разноски по изп.дело и в какъв размер, респ. да уважи или отхвърли искането на взискателя за присъждане на разноски.

    Водим от гореизложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ Постановление на държавен съдебен изпълнител от 15.06.2017г за прекратяване на изпълнителното производство  по изп.дело № 590/2017г по описа на СИС при СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

    ВРЪЩА делото на ДСИ с указание за произнасяне по искането на взискателя за присъждане на направените разноски по изп.дело № 590/2017г по описа на СИС при СлРС.

    Решението не  подлежи на обжалване.

 

            

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: