Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   126

 

гр.Сливен, 10.08.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети август през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Е. Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№342 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от Б.Д.Д. чрез пълномощника адв. Е.П. против Определение №1363 от 23.06.2017 г. по гр.д. №4569/2015г. по описа на СлРС, с което е оставена без уважение молбата му за допускане на поправка очевидна фактическа грешка в Решение №491/07.06.2017г. по отношение на квотите на допуснат до делба недвижим имот.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че за да постанови обжалваното определение, районният съд приел, че представеният с молбата за поправка НА №112, том VІІ, рег.№5077, дело №901/2008г. изобщо не е бил предмет на разглеждане и обсъждане от съда, тъй като не бил представен с исковата молба, нито с отговора. Жалбоподателят посочва, че с отговора на исковата молба по отношение на имота в с.Скала е поискал делба при квоти 2/3 ид.ч. за него и 1/3 ид.ч. за ищцата. С отговора не бил описал представените с него писмени доказателства, но факта, че е посочил квотите, навеждало на извода, че въпросният нотариален акт бил представен. Посочва, че делото минало през три съдебни състава и явно е станала някаква грешка, която била поправима, с оглед представените с молбата писмени доказателства и обстоятелството, че ищцата не ги оспорва и признава правото на собственост на ответника върху 2/3 ид.ч. от имота. Счита, че относно доказателствата в първа фаза по допускане на делбата, когато решението не е влязло в сила, не са ограничени. Поради това счета, че подадената от него молба е своевременно депозирана. Видно от представените доказателства имота в с.Скала е съсобствен при квоти 1/3 ид.ч. за ищцата и 2/3 ид.ч. за него, поради което счита, че е налице ЯФГ, която може и следва да се поправи от районния съд по реда на чл.247 от ГПК. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатата в решенето ЯФГ.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В проведеното о.с.з. въззивникът Б. Д., редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв.П., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Счита, че в случая не следва да се прилага преклузията, тъй като се касае за дело за делба и ответната страна не оспорва това обстоятелство.

Въззиваемата страна М.К., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв.С., която намира молбата за допустима, но по основателността предоставя на съда, тъй като счита, че е настъпила процесуалната преклузия. Заявява обаче, че не оспорва факта, че имота е прехвърлен и делбата следва да бъде допусната при квоти 1/3 за нейната доверителка и 2/3 за жалбоподателя.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалвания съдебен акт е валиден.

При проверката за неговата допустимост, настоящата инстанция констатира, че същият недопустим. Съображенията за това са следните:

С обжалваното определение, СлРС се е произнесъл по молба за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение по реда на чл.247 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.4 от ГПК актът, с който съдът се произнася по искането за поправка на решение, респ. допуска такава по служебен почин, е решение, в т.ч. и когато се отхвърля искането за поправка на ЯФГ. Както законовата разпоредба, така и съдебната практика в тази насока – относно вида на акта, са категорични.

Следователно, в случая, тъй като от съда се иска допускане на поправка на ЯФГ в решение /акта, с който съдът се произнася по съществото на делото/, то по това искане, сезирания съд следва да се произнесе задължително с решение. Произнасяйки се с определение /акт, с който съдът се произнася по процедурни въпроси/ по това искане, районният съд е постановил недопустим акт.

Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. Тъй като констатираната недопустимост на обжалвания съдебен акт е относно вида му, то въззивният съд следва да обезсили изцяло постановеното порочно определение и да върне делото на СлРС, същия съдебен състав, за произнасяне по молбата на Б.Д. за допускане поправка на ЯФГ в постановеното по делото Решение №491/07.06.2017г. по реда на чл.247 от ГПК със съответния по вид акт – решение.

Ръководен от изложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА Определение №1363 от 23.06.2017г., постановено по гр.д. №4569/2015г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.

 

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за произнасяне от същия съдебен състав по молбата на Б.Д.Д. за допускане поправка на ЯФГ в постановеното по делото Решение №491/07.06.2017г. по реда на чл.247 от ГПК със съответния по вид акт – решение.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                   2.