Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 151

 

гр. Сливен, 29. 09. 2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П. Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   349  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 65/24.04.2017 г. по гр.д. № 834/2016г. на Районен съд – Нова Загора, с което е признато за установено по отношение на С.Г.Т. ЕГН ********** *** и „Райфайзенбанк- България“ ЕАД със  седалище и адрес на управление ********, ЕИК 831558413, представлявано от А.В.А.– изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист, чрез пълномощника му П.П.Т., че вземането на  „Райфайзенбанк България“ ЕАД за сумата 8892.43 лв. изискуема главница, 133.41лв. изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 01.02.2016 г.- 25.08.2016 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2016 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 681/2016 г. по описа на РС – гр. Нова Загора съществува. Със същото решение е осъдена ответницата да заплати на банката направени разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответницата, в която се твърди че обжалваното решение е  незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Прави се възражение, че ответницата е оспорила истинността на писмените доказателства, но въпреки това съдът е основал решението си изцяло на тях, с което е нарушил материалния закон.  Освен това съдът е приел в мотивите си, че въззивницата не е получила писменото известие от ищеца за предсрочна изискуемост на вземането, но е преценил, че този факт е ирелевантен, тъй като е получила съобщението за издадената от съда заповед за изпълнение. Тези извода на съда, обаче, са неправилни. Излагат се съображения за това и се сочи, че приетото от съда е в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поради това се иска да бъде уважена въззивната жалба, като се постанови решение, с което да бъде отменено първоинстанционното и да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. На първо място в отговора на исковата молба ответницата не е възразила да бъдат приети писмените доказателства, а само е възразила, че ги оспорва за истинност, без да бъде конкретизирано кои точно писмени доказателства оспорва, нито основанието за това – неавтентичност или невярност.  Освен това ответницата не е възразила по изготвения проекто-доклад по делото и така е загубила възможността да прави доказателствени искания по-късно. На второ място се сочи, че  предсрочната изискуемост е била надлежно обявена и че банката е направила всичко зависещо от нея да уведоми ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост , като се излагат аргументи основани на клаузите на сключения между  страните договор и се сочи съдебна практика. Моли се да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното и е направено евентуално искане в случай на отмяна на решението и отхвърляне на установителния иск, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, делото да бъде върнато на РС – Нова Загора за разглеждане на евентуално предявения осъдителен иск. Претендират се разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява.

За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, с която се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение, като краен резултата, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       При правилна установена фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилен извод, че действително ответникът не е получил известието – поканата, но пък в настоящия случай е налице надлежно уведомяване чрез връчването на заповедта за изпълнение, която ответникът е получил лично на 12.09.2016 г. и по-късно е възразил писмено срещу тази заповед. Този извод на съда обаче противоречи на приетото с ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, където в т. 18 изрично е посочено, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредитът за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва.  Така приетото от районния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

В случая обаче настоящият състав намира, че е налице редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.  Няма спор между страните, че те са сключили рамков договор № 0711280191846940/23.01.2014 г. В чл. 63 и чл. 64 от този договор са посочени предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост.  Съгласно чл. 64 от договора цялата усвоена и непогасена част от кредитния лимит, ведно с дължимите такси и лихви, става автоматично и незабавно изискуем и платим, без банката да уведомява за това картодържателя, в случай че картодържателят не плати 4 поредни МПВ в пълен размер и в  дължимия срок. Безспорно е, че ответницата не е  платила седем вноски от 01.02. – 01.08.2016г. и тези вноски са просрочени към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. За това, че банката счита, че е настъпила предсрочна изискуемост, на въззивницата – ответница е било изпратено писмо изх. № 001-86249, с което ответницата е била поканена доброволно да изпълни цялото задължение, което е в общ размер на 9025.84 лв. Писмото е било изпратено с обратна разписка чрез „Български пощи“ ЕАД и видно от  пощенските клейма е било върнато на 10.08.2016 г. с отбелязване, че уведомителното писмо не е било получено от въззивницата, а е останало непотърсено. Видно от обратната разписка и от плика писмото е било изпратено на уговорения в договора адрес на ответницата, който е настоящият й адрес. Съгласно чл. 179 от сключения между страните рамков договор, посоченият в искането адрес за кореспонденция на всяка от страните ще се счита за адрес за кореспонденция на съответната страна, на който насрещната страна по договора ще изпраща всички предвидени в него уведомления, съобщения и други документи. При промяна на адреса, без да е уведомена другата страна, изпратените документи ще бъдат считани за връчени. Така в случая банката е изпълнила задължението си да уведоми ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост, като е направила това по надлежния начин чрез изпращането на писмо с обратна разписка до адреса на ответницата, посочен в договора. Възражението й, че не е получавала това съобщение не оправдава бездействието на ответника. Както ВКС в задължителната практика по чл. 290 от ГПК е приел, неполучаването на дадено уведомление може да се дължи на бездействие на длъжника, но това не препятства да се приеме, че е надлежно извършено.Поради изложеното в случая е надлежно извършено уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост и в тази част въззивната жалба се явява неоснователна. Неоснователна е въззивната жалба и в първата част, с която бланкетно са оспорени представените по делото доказателства, но при постановяване на съдебното решение районният съд се е позовал не само на тях, но и на назначената по делото експертиза, която не е оспорена.

Така в обобщение следва да се приеме, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК действително се явява основателен и вземането по издадената заповед за изпълнение  съществува.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №65/24.04.2017 г. по гр.д. № 834/2016г. на Районен съд – Нова Загора.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН ********** *** да заплати на „Райфайзенбанк- България“ ЕАД със  седалище и адрес на управление ********, ЕИК 831558413, представлявано от А.В.А.– изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: