Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 25.09.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №351 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №523/14.06.2017г. по гр.д.№3576/2016г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София против Община Сливен иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ/, вр. с чл.29  чл.31 от ЗП за осъждането на ответника да заплати сумата 135,50лв., представляваща заплатено обезщетение по щета с №*********** за причинените по лек автомобил марка „Lexus“, модел „IS 220D“ с рег.№СН*********ВН, собственост на Д.А.А., повреди в резултат на преминаване на автомобила през отвор на пътното платно в гр.Сливен, бул.“Янко Сакъзов“ на 03.05.2016г. – срязана предна лява гума. С решението са присъдени разноски на ответната страна в общ размер на 360лв., като е отхвърлено искането на застрахователното дружество за присъждане на разноски.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София изцяло.

В жалбата си застрахователното дружество чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и недостатъчно мотивирано. Въззивникът посочва, че в мотивите си районният съд приел, че е налице застрахователно събитие, но не е налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като не била представена полица с подписите на застрахован и застраховател. Този извод противоречал на определението на съда от 08.03.2017г., в което не уважил искането по чл.183 и чл.193 от ГПК и не е задължил ищеца да представи процесната полица в оригинал. Съгласно практиката на ВКС, след като има направени плащания по сделка, каквато е застрахователния договор, същата се счита за осъществена и в случая е налице валидно застрахователно правоотношение. От представените с исковата молба писмени доказателства било видно наличието на застрахователен договор, полица, доклад по щета и протоколи, които не са оспорени и са приети като доказателства по делото. От тези доказателства се установявало наличието на застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение. Не съобразявайки се с приетите по делото доказателства, съдът нарушил материалния и процесуалния закон и постановил неправилно решение. Поради това въззивникът моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

С въззивната жалба не са направени доказателствени и процесуални искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство - Община Сливен, която оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че правилно районния съд е отхвърлил предявените искове, поради липса на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ищец и увреденото лице. Излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба и съответно на исковата претенция. Посочва, че по делото не било установено по безспорен начин сключването на застрахователния договор. В представеното по делото копие на застрахователния договор липсвали подписи на договарящите страни. Договорът за застраховка бил формален и трябвало да бъде сключен в писмена форма, подписан от страните, което било предпоставка за неговата валидност. От друга страна посочва, че по делото се доказало и наличието на съпричиняване от страна на водача, като районният съд изложил мотиви и в тази насока. С оглед изложеното, въззиваемата страна моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалният му представител по пълномощие – адв.Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно и да осъди ответника по делото да му заплати изцяло претендираните искови суми.  Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемата страна – Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник – юриск. Г., която поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който те не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявените искове, районният съд е приел, че липсва валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото МПС и ищцовото дружество за застраховка „Каско на МПС“, тъй като представения по делото препис от застрахователна полица е неподписан.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства, се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и увреденото лице по отношение на увредения лек автомобил марка “Lexus”, модел “IS 220D” с рег.№ СН ******* ВН към датата на настъпване на застрахователното събитие – 03.05.2016г.

По делото е представена компютърна разпечатка на застрахователната полица, а не оригинален документ, поради което не може да се направи извода, че оригиналния договор за застраховка не е подписан от страните. Компютърната разпечатка по естеството си няма как да съдържа подписите на страните. Именно по отношение на нея и допускането и приемането й като доказателство по делото, районният съд се е произнесъл с нарочно Определение №482 от 08.03.2017г., с което, след обстойни мотиви, е отхвърлил доказателственото искане на ответната страна за задължаване застрахователното дружество да представи оригинала на въпросния документ, поради липса на оспорване и непосочване в отговора защо се иска този оригинал. В проведеното по делото о.с.з. след изслушване на доклада на съда, процесуалният представител не е подновил това си доказателствено искане. С доклада си, съдът не е указал на ищеца, че намира някакъв порок в представената застрахователна полица – липса на подписи и не е указал доказателствено задължение в този смисъл. Със самия отговор на исковата молба ответната страна не е оспорила представения препис – разпечатка на застрахователната полица, не е направила възражения за неподписан застрахователен договор, а само необосновано с никакви твърдения искане за представяне на оригинал на същата, което районният съд не е уважил с нарочен акт. 

Поради това първоинстанционния съд неправилно и необосновано в крайния си съдебен акт е направил генералния извод за липса на застрахователно правоотношение, поради липса на подписи на страните в застрахователния договор. Както вече бе посочено, при липса на оригинал на този договор и без съответно уважено доказателствено искане за представяне на такъв, нарочно указание на съда в тази насока, съдът не може да направи извода за липса на договор, поради неподписването на такъв. Напротив, от събраните по делото доказателства по косвен път се установява обратното – наличие на валидно застрахователно правоотношение относно увреденото МПС. Представено е доказателство, неоспорено по делото, че застрахованото лице е заплатило първата вноска по застрахователния договор към момента на сключването му – 27.01.2016г. при уговорено между страните разсрочено плащане и съгласно разпоредбата на чл.351, ал.3 от КЗ, застрахователния договор е влязъл в сила, като от този момент е започнало застрахователното покритие. Освен това индиция за наличие на застрахователно правоотношение е и обстоятелството, че по подадено от увреденото лице – застрахован заявление е образувана преписка по претенцията за щета и е изплатено на застрахования Д.А. съответно застрахователно обезщетение по цитираната застраховка „Каско“. Следователно е налице упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за застраховка от двете насрещни страни.

Освен това следва да се има предвид и задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС по т. д. № 95/11г. на ВКС, II т. о., Решение № 71 от 22.06.2009г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., с които изрично е прието, "че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ“.

Договорът за застраховка безспорно е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. "абсолютни търговски сделки", чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл.293, ал.3 от ТЗ. В случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него /възражението е направено от трето за договора лице – Община Сливен/ и както бе отбелязано по-горе от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него. Отново следва да се отбележи обаче, че по делото е представено компютърно извлечение, а не оригинал /какъвто не е изискан от съда/ и от него не може да се прави извод за нищожност на договора за застраховка, поради неспазване на формата по чл.344 и чл.345, ал.1, т.11 от КЗ.

С оглед изложеното въззивният съд приема, че е налице сключен договор за застраховка “Каско” по отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на настъпване на застрахователното събитие.

От представеното по делото платежно нареждане се установява, че на 14.05.2016г. е заплатена стойността на щетата от застрахователя на застрахованото лице – Д.А.А.. Няма данни, както и твърдения, ответната Община Сливен да е заплатила тази сума на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил марка “Lexus”, модел “IS 220D” с рег.№ СН ******** ВН, е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Безспорно по делото от събраните писмени и гласни доказателства, е установено, че водачът Д.А. в резултат от преминаване с лек автомобил марка “Lexus”, модел “IS 220D” с рег.№ СН ************** ВН през дупка на пътното платно на ул.“Янко Сакъзов“, гр.Сливен в близост до бензиностанция „Марешки“, на 03.05.2016г. е претърпял ПТП с материални щети – скъсана предна лява гума.

Въпросната улица /ул.”Янко Сакъзов”/, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая е установено, че по ул.”Янко Сакъзов”, гр.Сливен е бил налице дупка на пътното платно -  несигнализирана и необезопасена, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя /в случая ул.”Янко Сакъзов”/ и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От събраните по делото доказателства, кредитирани от съда, се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през наличната несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети – увредена предна лява гума.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 148,80лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от Община Сливен на основание чл.49 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че исковата претенция е за сумата от 135,50лв. и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес до този размер следва да се ангажира отговорността на Община Сливен за обезвреда.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за неоснователно. От заключението на вещото лице се установява, че водачът на автомобила е управлявал същия към момента на ПТП със скорост  около 40 км./ч., докато видимостта към дупката не е била по-голяма от 20 м., а опасната зона за спиране при тази скорост е около 25м. Освен това, възприятията на водача а били затруднени, поради факта, че дупката е била пълна с вода. При това положение, вещото лице категорично е посочил, че водачът на автомобила не е имал техническата възможност да възприеме дупката на разстояние, което му позволява да спре преди наличната неравност. Преминаването през нея при скорост 40-45 км/ч е било непредотвратимо. Евентуалното предотвратяване на попадане в наличната неравност е било възможно при скорост под 33км/ч. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че водачът е управлявал увредения автомобил с несъобразена скорост, тъй като се установи, че тя е не повече от 40 км./ч. при разрешени 50 км/ч. в рамките на града, т.е. не е налице виновно поведение от негова страна. Освен това, както бе посочено с оглед факта, че дупката може да се възприеме едва на разстояние 20 метра, при опасна зона за спиране 25м. то е физически невъзможно водачът да предприеме действия за предотвратяване на произшествието.  Следователно по никакъв начин не може да се приеме, че той е допринесъл за настъпването на вредите и не са налице условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на ответната Община Сливен, поради съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Следва да се отбележи и че по никакъв начин ответната страна не установи водача да е познавал района на произшествието, често да е преминавал от там, за да се очаква да знае за неравността и да направи всичко възможно, в това число да намали до минимално възможното, скоростта си на движение. При спазване на ограниченията на скоростта в градска среда, не може да се изисква от водачите на МПС да карат със скорост около 30 км/ч. само и само за да избегнат, непопаднат в неравности на пътното платно. Не може гражданите и водачите на МПС да носят отговорност за бездействията на служителите на ответната Община, чието основно задължение по ЗП и ЗУТ е осигурява най-добри условия за удобен и безопасен транспорт, които задължения не са изпълнени, както се установи по делото. Не е допустимо Общината да прехвърля отговорността от своите действия и по-точно бездействия върху гражданите в Общината. Поради това, съдът намира възражението за съпричиняване неоснователно.

С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в пълния претендиран размер от 135,50лв. и като такава следва да се уважи изцяло.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 22.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции бъдат изцяло уважени по изложените по-горе съображения.

Неправилно е решението и в частта относно разноските пред първоинстанционния съд, тъй като с оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят в пълен размер направените от него разноски, като на ответната страна такива не се дължат.

Поради това, с оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК въззиваемата Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на въззивното застрахователно дружество направените по делото разноски пред двете инстанции, възлизащи на общия размер от 915лв., от които 530лв. направени пред първата инстанция и 385лв. пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна не се следват разноски.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло Решение №523/14.06.2017г., постановено по гр.д. №3576/2016г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Цар Освободител“ №1 да заплати на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №5, ЕИК *****************, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 135,50лв. /сто тридесет и пет лева и петдесет ст./, представляваща платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица “Каско Стандарт“ №************/27.01.2016г. за причинени на лек автомобил марка “Lexus”, модел “IS ********” с рег.№ СН ********** ВН имуществени вреди от настъпило на 03.05.2016г. в гр.Сливен, ул.“Янко Сакъзов“,застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 22.08.2016г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, пл.”Позитано” №5, ЕИК ***********, сумата от 915лв., представляваща направените по делото пред двете инстанции разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.