Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Сливен, 21.09.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                   МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно гр. дело № 357 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба е подадена от В. В. С., ЕГН: ********** *** против Решение № 495 от 09.06.2017 г. по гр.д. № 4832/2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което  се отхвърля предявения от нея иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с който се претендира да бъде осъдена Н.Г.С., ЕГН: ********** *** да й заплати сумата от 1000 лв., съставляваща сумата, с която ответницата се била неоснователно обогатила за сметка на ищцата като неоснователен и недоказан и жалбоподателката е била осъдена да заплати на ответницата сумата от 300 лв., съставляваща сторени от нея разноски по делото пред първата инстанция. Решението се обжалва изцяло като неправило и незаконосъобразно.

Въззивницата по  въззивна жалба е ищец в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че  на 29.10.2015 г. била получила преди изповядването на процесната нотариална сделка от нотариус в офиса на ответницата в качеството си на един от продавачите на процесния недвижим имот от пълномощник на дружеството купувач сумата от 1000 лв., съставляваща стойността на нейната идеална част от процесния недвижим имот, намиращ се в ***, община Нова Загора. Оспорва дадените  пред първата инстанция свидетелски показания на свидетелите С.П. и Н.К. като недостоверни и неотговарящи на истината. Твърди, че се била явила на откритото съдебно заседание провело се на 26.05.2017 г., но не пожелала ход на делото да бъде даден, защото се била противопоставила на участието на адвоката на ответницата М., поради което била напуснала съдебната зала. Разглеждайки делото в нейно отсъствие СлРС бил допуснал нарушение на процесуалните правила. Излага твърдения относно образуваното и прекратено срещу ответницата досъдебно производство и възражения относно надежността и безпристрастността на свидетелските показания дадени от св. С.П. пред СлРС, с която били във влошени роднински отношения. Посочва, че пълномощника на дружеството купувач Г.М. бил взел парите от управителя на дружеството Н.К., а ответницата, която била брокер по процесната сделка по силата на комисионен договор, сключен между нея и свидетелката С.П. разпределила между продавачите съсобственици на процесния недвижим имот предмет на нотариалната сделка получената сума от 6000 лв., като останалите съсобственици били получили по 2000 лв., а само ищцата била получила 1000 лв., вместо полагащите й се 2000 лв. С останалата сума от 1000 лв. от изплатената парична равностойност от нейния дял от продадения имот ответницата се била обогатила неоснователно за нейна сметка. Пред помощник-нотариуса К.Е., която изповядвала нотариалната сделка всички съсобственици били заявили, че дължимите суми им били изплатени предварително, но не посочили размера им. Била провеждала среща след това с управителя на дружеството купувач Н.К. в офиса на ответницата на 30.10.2015 г., по време на която се били опитали да я въведат в заблуждение, че действителната пазарна цена, която била изплатена за имота общо на всички съсобственици била 3000 лв., а не сумата от 6000 лв. отразена в нотариалния акт. На следващо място оспорва самоличността на разпитания по делото свидетел Г.М., като твърди, че всъщност бил разпитан управителя на дружеството купувач Н.К. и дадените от него свидетелски показания пред СлРС също не следвало да бъдат кредитирани, който бил също заинтересован от изхода на спора. Познавала и двете лица и твърди със сигурност, че в откритото съдебно заседание, в което напуснала било разпитано лицето К. като свидетел, а не лицето М.. Неправилно не били кредитирани свидетелските показания на свидетеля С. единственото поради факта, че бил съпруг на ищцата. В доказателствена тежест на ответницата било да докаже факта, че и е била платила дължимата сума от 2000 лв., за което същата не била представила разписка. 

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да уважи претенцията й или  да върне делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия и да й присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции.

С  въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  въззивната жалба депозиран от Н.Г.С., ЕГН: ********** ***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата ответник в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че въззивната жалба била неконкретизирана и голословна. Оспорва изложените твърдения от въззивницата относно недостоверността на разпитаните по делото свидетели С.П. и Н.К., като последния не бил разпитан по делото като свидетел, а бил разпитан Г.М. след като СлРС му бил снел самоличността. Твърди, че не била упражнявала въздействие върху тези свидетели, те били дали достоверни показания, който кореспондирали с останалия събран по делото доказателствен материал и в частност със събраните по делото писмени доказателства нотариален акт и комисионен договор. Твърденията за подмяната на свидетел въведени от жалбоподателката също били голословни и не почивали на никакви доказателства, като самата тя не била присъствала лично на разпита на свидетеля, чиято самоличност оспорва. Правилно били кредитирани оспорените от жалбоподателката свидетелски показания и не били кредитирани поради заинтересованост показанията на нейния съпруг, които били противоречали на вписаното в нотариалния акт и на отразеното в постановлението на РП-Нова Загора, с което се отказвало да бъде образувано досъдебно производство. Не били събрани по делото никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, че ответницата била предавала на продавачите сумите по договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивницата редовно призована се явява лично и поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

 В с.з. въззиваемата редовно призована се не се явява лично, представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК от адв. М. ***, който моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.  Въззивният съд намира въззивната жалба за  неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

 Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Тези елементи от фактическия състав са в доказателствена тежест на ищеца. Формите чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.

Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката от двете стойности- на обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се лице възниква задължение  да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването.

В случая ищцата твърди, че ответницата се била неоснователно обогатила със сумата 1000 лв.,  съставляваща част от продажната цена от 2000 лв., която същата следвало да получи в качеството си на един от продавачите по сделка за покупко-продажба на недвижим имот. Тази сделка съставлява общия факт, от който произтичали твърдяното обогатяване и обедняване.

Установи се, че въззивницата в качеството си на продавач по сделка за покупко-продажба на недвижим имот обективирана в нотариален акт № *, том *, рег. № **** по д. № *** от 2015 г. заедно с другите продавачи е получила общо сумата от 6000 лв. от представител на купувача на недвижимия имот „ЗАГОРА ПРО СОЛ“ ЕООД Г.М.. В тази си част относно заплащане на продажната цена и нейния размер нотариалният акт има обвързваща материална доказателствена сила, тъй като същият съставлява официален свидетелстващ документ, чието съдържание е недопустимо да бъде оборено със свидетелски показания предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. Въззивницата се е подписала заедно с останалите продавачи и по този начин е изразила своето съгласие със съдържанието на нотариалния акт, което им е било прочетено от помощник-нотариуса. Въззиваемата не е била страна по тази сделка, а единствено е изпълнявала задължението си по  комисионен договор  между нея и свидетелката С.П. да съдейства за сключването на сделката за покупко-продажбата на имота, по силата на който е била получила възнаграждение. По никакъв начин не се установява въззиваемата да е увеличила актива на имуществото си чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или да е намалила пасива си или да е спестила имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Следователно не се доказа обогатяването без основание на същата и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Въззиваемата единствено е получила комисионна, която й се е дължала на основание комисионния договор със свидетелката С.П., тъй като е съдействала за сключване на процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот. Не се доказа и следващия елемент на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД обедняването на ищцата- намаляване на имуществото й или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Напротив видно от свидетелските показания на свидетелите М. и П., който са в съответствие със съдържанието на съставения нотариален акт всеки от тримата продавачите по сделката за покупко-продажба на недвижим имот обективирана в него е получил сумата от 2000 лв., която е преброил. В този смисъл правилно СлРС не е кредитирал показанията на св. С., който е съпруг на ищцата и е заинтересован от изхода на делото, като същите влизат в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Въпросът как е била разпределена получената общо от продавачите по процесната сделка сума от 6000 лв. и дали всеки от тях е получил сумата от 2000 лв. е въпрос на уреждане на вътрешните отношения между тях и не се отнася до дейността на брокерката по сделката. Голословни и непотвърдени с никакви доказателства остават и твърденията на ищцата, че дадените показания на разпитаните по делото свидетели М. и П. не били отговаряли на обективната истина и не били достоверни, както и твърдението, че вместо свидетеля М. било разпитано друго лице, което било разпитано вместо него. На първо място ищцата е напуснала доброволно откритото съдебно заседание провело се на 26.05.2017 г. и не присъствала на разпита на свидетеля М. лично. Освен това видно от съставения протокол от откритото съдебно заседание, който е официален удостоверителен документ съдът е снел самоличността на разпитания свидетел М. и се е уверил, че е същото лице по документа му за самоличност. СлРС не е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. Следва да се отбележи, че има постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на РП-Нова Загора по сигнал на ищцата срещу ответницата относно същата сделка, от което следва, че не са налице и данни за извършено престъпление.

С оглед на изложеното следва, че претенцията за неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД се явява неоснователна  и в този смисъл и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 2 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва също се явява неоснователна, тъй като е обусловена от основателността на главния иск.

По отношение на претенциите на двете страни за разноски във въззивната фаза на производството с оглед изхода на делото на  въззиваемата следва да се присъдят сторени разноски в размер на 300 лв.

По тези съображения, съдът

 

Р    Е   Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 495 от 09.06.2017 г. по гр.д. № 4832/2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН: ********** ***   да заплати на Н.Г.С., ЕГН: ********** *** сумата от 300 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на Република България.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                               2.