Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   194

 

гр. Сливен, 17.11.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА М.    

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №360 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №98/13.06.2017г. по гр.д.№918/2016г. на Новозагорски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Д.Н.С. против В.П.С. иск за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 820лв., представляваща сумата, с която се е обогатила за периода 25.11.2015г. – 01.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 01.06.2016г. до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски на ответницата в размер на 300лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Д.Н.С. чрез пълномощника адв.А. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си въззивникът Д.Н.С. чрез пълномощника си адв.А. твърди, че обжалваното решение на НЗРС е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Посочва, че при предявения от него и приет за разглеждане иск по чл.55 от ЗЗД в него тежест като ищец е да докаже плащането на сумата, а в тежест на ответника по иска е да докаже основанието, на което е получил сумата. Именно ответницата е получила процесните суми и тя е процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск. Ответницата не доказала основанието за получаване на сумите. Приложените две изпълнителни дела нямали връзка с получените от ответницата суми. Ако ответницата твърдяла, че е получила сумите по посочените в исковата молба пощенски записи като погасяване на задълженията по тези изпълнителни дела, то тя е следвало да докаже основанието за получаване на сумите. В производството обаче ответницата не посочила основание за получаване на сумите, а видно от разписките, тя лично ги е получила. В доклада си по чл.146 от ГПК съда е следвало да посочи за кои факти не сочи доказателства и ако е считал, че за изясняване на фактите следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, то следвало да назначи такава. Моли въззивният съд, ако прецени, с оглед правилното изясняване на делото, да назначи съдебно-счетоводна експертиза. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения от него иск и да му присъди направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, от насрещната страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С определение по чл.267 от ГПК въз основа на оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е назначил по служебен почин съдебно-икономическа експертиза.

В с.з., въззивникът Д.С., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.А. ***,  която посочва че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея подробни съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата В.С., редовно призована не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

По отношение на фактическата обстановка, въззивният съд ПРЕПРАЩА своята към тази, формирана от първоинстанционния съд, като я ДОПЪЛВА със следните, установени от събраните пред въззивната инстанция доказателствени средства, а именно заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза:

Сумите по приложените към исковата молба 7 броя пощенски записи, всеки за по 120лв. или общо 840лв., съгласно и видно от заверените копия на разписките, представени на вещото лице от „Български пощи“ ЕАД за получаване на суми от парични преводи, са получавани от В.С., като сумите са й били изплатени на следните дати: №3/0093 от 25.11.2015г. е изплатен на 26.11.2015г.; №1/0138 от 28.12.2015г. е изплатен на 04.01.2016г.; №4/0090 от 26.01.2016г. е изплатен на 29.01.2016г.; №2/0069 от 18.02.2016г. е изплатен на 22.02.2016г.; №0/0041 от 10.03.2016г. е изплатен на 14.03.2016г.; №7/0082 от 25.04.2016г. е изплатен на 04.05.2016г. и №3/0003 от 01.06.2016г. е изплатен на 02.06.2016г.

Сумите по 7-те пощенски записа не са послужили за погасяване на задълженията на Д.С. по изпълнителни дела №162/2015г. и №165/2015г. на СИС при НЗРС и не са част от плащанията по тези дела, довели до пълното погасяване на задълженията по тях. Тези суми не са взети предвид от съдебния изпълнител при извода за пълно погасяване на задълженията, както и не са надвнесени плащания по тези дела. Те са плащане, независимо  от плащанията по двете изпълнителни дела, т.е. необусловени от задълженията по тях. Няма погасяване на задълженията по двете изпълнителни дела чрез пощенски записи. Задълженията и по двете изпълнителни дела са погасени чрез преводи от наложен от съдебния изпълнител запор на трудовото възнаграждение на Д.С..

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е за връщане на сума в размер на 820лв., платена при начална липса на основание чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД.

Районният съд с определение по чл.146 от ГПК е дал правилна квалификация на предявения иск, но не е указал подлежащите на установяване обстоятелства и не е разпределил доказателствената тежест по отношение на тези релевантни обстоятелства. Поради това е анализирал неправилно събраните пред него доказателства и достигнал до погрешни правни изводи, ненамиращи опора в приложимата материално правна норма. Въззивният съд категорично не споделя изложените в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Подлежащите на установяване обстоятелства са следните: наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника – фактическото предаване от страна на ищеца, респ. получаване от ответника на някаква имотна облага; неоснователността на това имуществено разместване - в случая начална липса на правно основание и липса на връщане на полученото от страна на ответника. Доказателствената тежест по отношение на първата предпоставка – имущественото разместване, се носи от ищеца, който следва да докаже наличието на такова и неговия размер. Тъй като в случая твърдението на ищеца е плащане без основание, т.е. начална липса на основание за имущественото разместване, то ответникът е този, който ако твърди наличие на основание за извършеното плащане, следва да го докаже. Ответника носи доказателствената тежест и за установяване съответното връщане на неоснователно полученото или че е имал право да получи даденото.

Съгласно задължителната практика на ВКС /Решение №746/05.01.2011г. по гр.д.№727/2009г., ІV г.о. ВКС/ платецът на една парична сума може да посочи основанието, на което извършва плащането. Когато обаче платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратно, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже, получателят черпи своето право от основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да го докаже.

От събраните, както пред районния съд доказателства /разписки, издадени от „Български пощи“ ЕАД за получени суми по процесните 7бр. пощенски записи с подател Д.С. и получател В.С., подписани от ответницата В.С., неоспорени от ответницата и приети като доказателство по делото от районния съд/, както и от заключението на назначената от въззивния съд съдебно-икономическа експертиза, се установява по категоричен начин наличието на имуществено разместване – предаване на процесната сума, всъщност на сумата от общо 840лв. /7бр. пощенски записи, всеки от по 120лв./, от страна на ищеца Д.С. на ответницата В.С., която безспорно е получила същата. Ответницата лично е получила сумата в съответния пощенски клон, като се е подписала в разписката, удостоверяваща получаването й.

По отношение на втората предпоставка, твърдението на ищеца в първоинстанционното производство Д.С. е липса на основание за плащане на сумата, поради което, както по-горе бе посочено доказателствената тежест за установяване на такова се носи от ответницата. Действително в процесните пощенски записи не е посочено основание за плащане на сумата. Твърдението на ответницата чрез процесуалният й представител пред първа инстанция е плащане на задължения по двете изпълнителни дела, образувани в СИС при НЗРС №165/2015г. за издръжка и №162/2015г. за дължим наем. Видно от материалите по самите изпълнителни дела, взискателката по тях не е признала плащанията на сумите по процесните пощенски записи като изпълнение на задълженията по тези дела, в частност по делото за издръжка /л.124 от първоинстанционното производство/. Напротив, по изпълнително дело №165/2016г. по описа на СИС при НЗРС взискателката Росица С. /дъщеря на страните и носител на вземането за издръжка по изп. дело/ чрез пълномощника си адв.М. е посочила, че с процесните пощенски записи не е извършено плащане на задължението за издръжка. Ответницата – въззиваема В. Станкова не ангажира доказателства, които да установяват по безспорен начин по пътя на пълното и пряко доказване твърдението си за наличие на основание за плащане на сумите по процесните пощенски записи, които тя безспорно е получила. Напротив, от заключението на назначената пред въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза се установява по категоричен начин, че задълженията на ищеца – длъжник по двете изпълнителни дела №165/2016г. и №162/2016г. по описа на СИС при НЗРС са погасени чрез превод на суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника. По тези дела няма погасяване на задълженията чрез процесните пощенски записи и плащанията по тях са неотносими към плащанията по изпълнителните дела.

Съобразявайки всичко изложено, въззивният съд намира, че сумите по 7бр. пощенски записи са платени на ответницата без основание при начална липса на такова, поради което подлежат на връщане от нейна страна. Поради това, съдът намира предявения иск за основателен и доказан в пълния претендиран размер от 820лв. /пълния размер на сумата по пощенските записи, получена от ответницата е 840лв., но изменение на иска няма направено и с оглед диспозитивното начало съдът не може да присъди свръхпетитум/ и като такъв ще го уважи изцяло.

Върху главницата, на основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъди законната лихва за забава, считано обаче от датата на исковата молба – 21.11.2016г., която се явява покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, а не така, както е поискано - от 01.06.2016г. Тъй като в случая не е налице определен ден за изпълнение на задължението, то длъжникът изпада в забава от поканата, а ищецът не е доказал да е отправял такава преди подаване на исковата молба. 

Като е стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да постанови ново, с което да уважи предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат в пълен размер направените по делото пред двете инстанции разноски в общ размер от 880лв., от които 355лв. пред първата инстанция и 525лв. пред въззивната инстанция.

На ответницата в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което първоинстанционното решение и в тази част е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

На въззиваемата не се дължат разноски за въззивното производство, с оглед основателността на въззивната жалба и крайния изход на спора.

С оглед цената на отделните искове и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №98/13.06.2017г., постановено по гр.д.№918/2016г. на Новозагорски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Н.С. с ЕГН ********** *** сумата от 820лв. /осемстотин и двадесет лева/, която е получила без основание със 7 броя пощенски записи, съответно от 25.11.2015г.; 28.12.2015г.; 25.01.2016г.; 18.02.2016г.; 10.03.2016г.; 25.04.2016г. и 01.06.2016г., всеки от по 120лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 21.11.2016г., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 01.06.2016г., като неоснователно.

 

ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Н.С. с ЕГН ********** *** сумата от 880лв. /осемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.