Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 15.09.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 361 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Х., пълномощник на И.К.М., ЕГН ********** против решение № 79/19.05.2017г. по гр.д. № 759/2016 г. на Новозагорския районен съд, в частта с която е предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца Т. Д.а М., ЕГН ********** и К. Д. М., ЕГН ********** на бащата Д.Т.М., ЕГН ********** ***, в частта, с която е определено местоживеене на децата в дома на баща им Д.М., в частта, с която е определен режим на лични контакти между майката И.М. и децата и в частта, с която И.М. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 105.00лв. за всяко от децата. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. РС Нова Загора бил водил тенденциозно процеса и бил пристрастен. Районният съд бил базирал правните си изводи за по-пригоден родител на частен документ, издаден от Център за психологическа оценка „Феникс“, гр. Пловдив, както и на казаното от вещото лице, че неблагоприятно е за децата всяка промяна в средата, което обаче имало за задача да обследва поведението на родителите, а не поведението на децата. Страната счита, че в случая не са изследвани действителните интереси на децата и липсва доказателство за по-добра пригодност на бащата да отглежда децата. Жалбоподателят посочва, че бащата не се е справил сам с отглеждането на децата и или ги изпраща по комшии или ги води по площадки навън или разчита на майка си при отглеждането им. Освен това липсвал правен и възпитателен подход към децата, което било потвърдено, както от разпита на свид. К., така и от изготвената психиатрическа експертиза, по социалния доклад и от доклада за проведена психологическа и социална работа с децата Т. и К. от ЦОП Нова Загора. Посочва се, че съгласно задължителната съдебна практика ППВС № 1/74г. при определяне на по-пригодния родител следва да се съблюдават възпитателските качества и морала на родителите, грижите и отношението към децата, изявената готовност да ги отглежда, привързаността на децата към родителите, пола, възрастта, помощта от трети лица. В тази връзка децата имали интерес упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватно грижи. Жалбоподателят счита, че по-пригодния родител е майката на децата и моли в обжалваните части решението да бъде отменено, като на майката бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца Т. и К.. Посочва се адрес на който те ще живеят със своята майка, а именно – ***, *** ***. Предлага се бащата да има право на лични контакти с тях, всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. Предлага се децата да бъдат при бащата и през първата половина от коледните, новогодишните и великденските ваканции, както и свободния режим извън изрично посочения. 

         В законния срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., пълномощник на Д.Т.М., ЕГН **********, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение в тази част е правилно и законосъобразно. Посочва се, че за да приеме бащата за по-пригоден родител, съдът се е съобразил с критериите, посочени в Постановление № 1/74г. на Пленума на Върховния съд, както и с няколко становища на психолога от Центъра за психологическа оценка „Феникс“, гр. Пловдив, приети като доказателства по делото, без да бъдат оспорени. Твърди се, че след раздялата с жалбоподателката бащата полагал съвсем самостоятелно грижи за двете си малолетни деца и всички събрани доказателства по делото сочат, че той притежава в достатъчна степен родителския капацитет, за да обгрижва адекватно децата си.

         В с.з. въззивницата М., редовно призована се явява лично и с адв.Х., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемият М., редовно призован в с.з. се явява лично и с адв.М. , която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От представеното изменение на трудовия договор на въззивницата се установи, че месечното и трудово възнаграждение е увеличено на 640.00лв.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 31.05.2017 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 14.06.2017 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Нова Загора , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 127 ал. 2, вр.ал.1 от СК, като е било поискано от съда да се произнесе относно местоживеенето на малолетните деца Т. и К., упражняването на родителските права по отношение на тях, личните отношения с децата и издръжката им.

По отношение на предоставянето на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод съществува задължителна съдебна практика, която макар и да е от 1974г., не е загубила своето значение и съдът следва да съобразява своите актове с нея. Разбира се всеки отделен случай се преценява поотделно съобразно интересите на заинтересованите лица, но принципите, които са залегнали в Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС задължително се разглеждат и обсъждат от съда при вземане на решение от него. По принцип решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основе на интересите на детето, преценено съобразно следните критерии: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, морален лик на родителите, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, пол и възраст на детето, както и възможността за получаване на помощ от трети лица, на личното социално обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия за живот.

От представените по делото доказателства е видно, че и двамата родители притежават отличен родителски капацитет да отглеждат децата . Те желаят да правят това , ангажирани са с децата и им създават възможно най – добри условия за отглеждане , имат възможност да са подпомагани от своите родители при отглеждането им, привързани са към децата и децата са привързани към тях, притежават добър морален облик и заобикалящата социална среда е безопасна и благоприятна за децата.

Все пак, съдът счита, че майката е по пригодния родител да упражнява родителските права поради следните съображения:

В конкретния случай един от водещите критерии за предоставяне на родителските права по отношение на малолетните деца Т. и К. е тяхната крехка възраст. Към настоящия момент, когато се постановява това съдебно решение, децата са на 6г. и 11 м. Т. и 5 г. и 4 м. К.. Съгласно цитираното по-горе Постановление децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, като в такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждане и възпитание на детето. Съдът намира, че в този случай този критерии е абсолютно приложим. Децата са на твърде малка възраст за да могат самостоятелно да формират свое желание и предпочитание за това кой от родителите да ги отглежда. В тази възраст майката, ако няма изключителни пречки за отглеждане на децата е тази, която би полагала по-добри грижи за тях. От друга страна едно от децата е момиче. Децата формират модела си на поведение от най-ранна детска възраст, като подражават на възрастните, които се грижат за тях. В случая също е по-подходящо майката да показва на момиченцето поведението си на жена. В този смисъл в Постановлението е посочено, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол.

За да формира преценката си , съдът взе под внимание и доклада от проведената психологическа и социална работа в ЦОП – Нова Загора , в който е отразено , че майката е родителят, който се опитва да създаде у децата навици за спазване на норми на поведение . Същата е „нормативният родител“, който поставя границите, нормите, подпомага социализирането, възпитава в ред и отговорност. В същия доклад е посочено, че детето Т. обича да се налага и да доминира, като е в състояние да нагруби и обиди някой от околните и в поведението и се усеща липса на ясни правила и норми. При такава нагласа на детето, съдът счита , че „по – строгото“ възпитание от страна на майката е по – подходящо за социализирането на детето от „обгрижващото“ възпитание на бащата.

С оглед на изложеното, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Т. и К. следва да бъде предоставено на майката И.М., съответно местоживеенето им следва да е при майката.

         Тъй като и двете страни изразиха съгласие за един по – разширен режим на лични контакти, а и бащата Д.М. доказа, че е много отговорен и всеотдаен родител и че между него и децата съществува силна привързаност, съдът намира, че следва да определи един максимално разширен режим на лични отношения, както следва : всяка първа , втора и четвърта седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и по време на Коледните празници по време на текуща четна година и по време на Новогодишните и Великденски празници по време на текуща нечетна година.

         Бащата Д.М. следва да заплаща месечна издръжка на всяко от децата Т. и К. в размер на 105.00 лева., считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

         Тъй като настоящите изводи  не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се отмени.

         С оглед изхода на делото въззиваемият Д.М. би следвало да бъде осъден да заплати на въззивницата И.М. деловодни разноски . Такива за въззивна инстанция са доказани в размер на 25.00 лв заплатена държавна такса . Не се доказаха разноски за адвокатско възнаграждение.  Първоинстанционният съд е постановил разноските да се поемат от всяка от страните , така както ги е направила. Решението в тази част не е обжалвано , поради което не следва да се преразгледа от въззивния съд. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати единствено определената държавна такса върху дължимите суми за издръжка, която е 302.40 лв.

         Предвид гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 79/19.05.2017г. по гр.д. № 759/2016 г. по описа на Новозагорския районен съд, в частта с която е

 

o   Предоставено упражняването на родителските права върху родените от брака деца Т. Д.а М. с ЕГН ********** и К. Д. М. ЕГН ********** на бащата Д.Т.М. ЕГН **********;

o   Определено местоживеене на децата Т. Д.а М. с ЕГН ********** и К. Д. М. ЕГН ********** в дома на бащата Д.Т.М. ЕГН ********** на адрес ***;

o   Определен режим на лични контакти между децата Т. Д.а М. с ЕГН ********** и К. Д. М. ЕГН ********** с майката И.К.М. всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване , един месец през лятото , което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, половината от всички училищни ваканции на децата, половината от дните на коледните, новогодишните и великденски празници, на рожденния ден на майката и един ден след рождените дни на децата;

o   И.К.М. е била осъдена да заплаща на малолетните си деца Т. Д.а М. с ЕГН ********** и К. Д. М. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на по 105.00 лв. за всяко считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, които да водят до изменението или прекратяването на издръжката , заедно със законната лихва за всяка закъсняла лихва.

 

o   И.К.М. е била осъдена да заплати в полза на държавата , по бюджета на съдебната власт  сумата от 302.40 лв. определена държавна такса върху дължимите суми за издръжка.

 

 

 като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Т. Д.а М., ЕГН ********** и К. Д. М., ЕГН ********** на майката И.К.М., ЕГН ********** ***.

 

ОПРЕДЕЛЯ малолетните деца Т. Д.а М., ЕГН ********** и К. Д. М., ЕГН ********** да живеят при майката И.К.М., ЕГН ********** *** .

 

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Т.М., ЕГН ********** ***, с децата Т. Д.а М., ЕГН ********** и К. Д. М., ЕГН **********  както следва :

 

всяка първа , втора и четвърта седмица от месеца от 16.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и по време на Коледните празници по време на текуща четна година и по време на Новогодишните и Великденски празници по време на текуща нечетна година, а така също на рождения ден на бащата 31.08 , както и един ден след рождените дни на децата  - 19 октомври и 21 май.

 

ОСЪЖДА Д.Т.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на децата Т. Д.а М., ЕГН ********** и К. Д. М., ЕГН **********  чрез тяхната майка и законна представителка И.К.М., ЕГН ********** , ежемесечна издръжка в размер на 105.00( сто и пет ) лева, за всяко от децата считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 

ОСЪЖДА Д.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати на И.К.М., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 25.00 ( двадесет и пет) лева заплатена държавна такса.

 

ОСЪЖДА Д.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати по бюджета на съдебната власт  сумата от 302.40 ( триста и два лева и четиридесет стотинки) лева. определена държавна такса върху дължимите суми за издръжка.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.