Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 28.09.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА      

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Спасова, като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова възз.гр.д. № 371 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба е подадена от С.Р.И., ЕГН: **********,*** 1-1 чрез адв. М.М. *** против Решение № 483  от 05.06.2017 г. по гр.д. № 553/2017 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което  се осъжда да заплати на въззиваемото дружество „ИМОТИ КОМФОРТ-СЛИВЕН“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 30, ет. 2, офис 6  сумата от 4992 лв., представляваща неустойка по договор за търговско посредничество, ведно със законовата лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 03.02.2016 г. до окончателното й изплащане, като предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 5340 лв. и въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемото дружество разноски в размер на 760,95 лв., а въззиваемото дружество да й заплати разноски в размер на 29,33 лв. Решението се обжалва в частта, с която частично се уважава предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД като неправило и незаконосъобразно.

Въззивницата по  въззивна жалба е ответник в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в уважителната му част като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че  СлРС не бил съобразил, че на ищцовото дружество не била поставена задача от страна на собствениците на имота да намерят купувач на същия. За да може да изпълни задълженията си по договора за посредничество било необходимо посредникът да е бил в договорни отношения, както с търсещите да закупят така и с продаващите имота. По делото било безспорно установено, че свидетелката С. и съпругът й и С. и Г. С.  не били възлагали на ищцовото дружество да намери купувачи на имота. Свидетелката с. била упълномощила дъщеря й да намери апартамент, който да закупи, но не й да продава къщата й. Ищцовото дружество не било в правоотношение със собствениците на имота, нито имало съгласието им да намери купувач за имота като посредничи при продажбата му. Неправилен бил извода на СлРС, че ответницата била игнорирала готовността за изпълнение на посредника и не била оказала съдействие, поради което била дължала заплащането на неустойка.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД и да й присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции. С  въззивна жалба е са направено отново доказателствено искане по чл. 190 ГПК, което е било отхвърлено с протоколно определение от СлРС да бъдат задължен ищеца да представи документа за собственост и скицата, които са му били представени при възлагане на имота за продажба с оглед обстоятелството, което твърди, че обявеният за продажба имот от въззиваемото дружество е бил различен от придобития от ответницата, както и че собствениците били различни от лицето подписало се като продавач на документа озаглавен „декларация“ .

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  въззивната жалба депозиран от„ИМОТИ КОМФОРТ-СЛИВЕН“ ООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № **, ет. 2, офис 6 чрез адв. М.П. *** . В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество ищец в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че от събраните по делото доказателства се били установили следните факти: въззиваемото дружество било регистрирано в ТР като дружество, в чийто предмет на дейност се било включвало посредническа дейност при сделки с недвижими имоти и във връзка с тази негова дейност му било възложено от Т.К., дъщеря на свидетелката Л. И. С., която била съсобственик на процесния имот с идентификатор № 67338.703.44.1 да намери купувач. Въззиваемото дружество е обявило за продажба този недвижим имот. Ответницата се била свързала с агенцията и била изразила желание да закупи процесния имот и на 29.09.2016 г. бил извършен оглед със съдействието на представител на въззиваемото дружество свидетелката В.М.. Ответницата се интересувала дали била възможна замяна на имота с друг апартамент в града. Собствениците на процесната къща се съгласили на замяна с друг имот и така се стигнало до провеждането на огледа на 29.09.2016 г., като първо бил огледан апартаментът, а след това къщата. Ответницата била подписала декларацията, че била присъствала на огледа на процесната къща, за която била изразила желание да замени срещу апаратамента и че приемала условията на агенцията сред които било и условието, че дължи обезщетение в троен размер на договорената комисионна при скрита сделка между нея и собственика на процесния имот. На 20.12.2016 г. с договор оформен в нотариален акт за замяна на недвижим имот № 93, том девети, рег. № 15505, дело №1170 от 2016 г. собствениците на процесния имот прехвърлили собствеността върху него и други имоти на З.И. и ответницата и в замяна прехвърлителите С.С. и Л.С. придобили собствеността върху процесния апартамент. Размерът на претендираната неустойка по договора за посредничество също бил правилно изчислен. Правилно СлРС бил приел, че между страните бил налице договор за посредничество, който бил неформален, консенсуален и възмезден договор, по силата на който се било дължало възнаграждение на търговския посредник, чиято функция била да намери купувач за недвижим имот и да го свърже с неговия продавач и да съдейства на страните да сключат сделка. Договорът за посредничество се бил различавал от комисионния договор по това, че посредникът бил дължал единствено свързване на страните по бъдещата сделка без самият той да участва в нея и възнаграждение му се било дължало единствено ако сделката била сключена. Безспорно било доказано, че страните били обвързани от договорни отношения породени от договора за посредничество по силата на които ищцовото дружество се било задължавало да потърси имот за евентуално закупуване от ответницата и се задължавало по отношение на продавачите на имота да потърси купувач за същия имот. Процесния имот и имотът с който бил заменен били обявени за продажба от въззиваемото дружество на интернет страницата му. Инициативата на ответницата да се свърже с агенцията и да си уговори с нея оглед на имотите безспорно била съставлявала възлагане от нейна страна на агенцията да извърши проучване и да й предложи подходящ имот за замяна. Безспорно агенцията била изпълнила задължението си да свърже страните по сделката за замяна на недвижимите имоти, която впоследствие била сключена между тях и обективирана в нотариален акт чрез проведения оглед и ответницата се била обвързала с условията на агенцията включително и с предвидената неустойка подписвайки представената декларация. Правилен бил извода на СлРС, че ищцовото дружество било изправната страна по договора, като не изпълнил задължението си да подготви документите за сключването на сделката не по своя вина, а поради факта, че не е било уведомено за сделката. Налице било неизпълнение на задължението ответницата да не извършва сделки с недвижими имоти посочени му от ищеца без посредничеството му. Правото на неустойка предвидено в самия договор за посредничество било възниквало като санкция за неизпълнение на това задължение. Споделя и извода на СлРС, че подготовката за сключване на договора не била обхващала непременно непосредственото участие на посредника в преговорите, като достатъчно било сключването на договора като резултат от посредническата дейност.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

С определение от 03.08.2017 г. СлОС е счел, че направеното от въззивницата доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК е преклудирано, същото е било направено с отговора на исковата молба пред първата инстанция, която го е отхвърлила като неоснователно и нередовно, тъй като не са били достатъчно добре индивидуализирани документите, които се претендира да бъдат изискани от ищцовото дружество. Също така не са налице данни, че процесните документи се намират у насрещната страна. Въззивницата не посочва извършени от СлРС съществени процесуални нарушения по см. на ал. 3 на чл. 266 ГПК поради който това доказателствено искане не е било удовлетворено. С оглед на изложеното това доказателствено искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява лично, а изпраща процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т.1 ГПК адв. М. ***, която поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира сторените по делото разноски пред двете инстанции.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, в с.з. се представлява от представител по закон управителя Е.К. и представител по пълномощие – адв.  М.П. ***, който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционно решение в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски. 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните му части, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстваща на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

По отношение на иска по чл.92 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка, предмет на въззивното обжалване е присъдената такава в размер на 4992 лв., неустойка по процесния договор за търговско посредничество.

Въззивният съд намира изложените във въззивна жалбата оспорвания на първоинстанционното решение в тази му част за  неоснователни.

Договорът за търговско посредничество няма специална уредба в ТЗ, но за него важат общите правила за сключването на договорите по чл. 8 и сл. ЗЗД. По силата на този договор търговският посредник се задължава срещу възнаграждение да извърши необходимото за сключването на търговската сделка. Предмет на договора е преследването на определен резултат-свързването на страните и подпомагането им да сключат сделката. Подготовката на сключване на договора не предполага непременно непосредственото участие на посредника при преговорите. Достатъчно е сключването на договора да е в резултат на свързването на страните по него от страна на посредника. В тази сделка посредникът не участва като представител на някоя от страните. Той не действа при сключването на сделката, нито от свое, нито от чуждо име. Той не е упълномощен да приема или прави плащания или изпълнява други задължения на търговеца. Посредническия договор може да бъде сключен преди, по време на или дори и след изпълнение на сделката. Търговския посредник има двойна функция. Макар и в договорни отношения с една от страните по проектирания договор, той работи и за двете страни, когато посредничи за сключването на договора. Търговският посредник съдейства за сключването на сделките, издирва страните, установява връзки между тях, създава условия за сключването на сделката без да бъде упълномощен да сключва сделката, т.е. извършва една фактическа дейност. За сключването на договора за търговско посредничество не се изисква определена форма. За да бъде сключен договора е необходимо да е налице постигнато съгласие между възложителя и търговския посредник. Основната задача на търговския посредник се състои в събирането на двете страни и удостоверяване на сключването на сделката, за което е длъжен да положи грижата на добрия търговец, но ако не успее да осъществи резултатно посредничество, това не е неизпълнение на неговото задължение. Единствено дължи осъществяването на фактически действия по посредничеството. Търговския посредник по правило не участва в самото сключване на договора. Правото на възнаграждение на търговския посредник, обаче се поражда единствено при сключване на сделката за която е посредничил. По правило задължението за заплащане на възнаграждението тежи върху двете страни. Съгласно постигната от тях договорка възнаграждението на търговския посредник може да се дължи от една от страните.

Договорът за посредничество е неформален и консенсуален договор, за който не е необходима писмена форма наличието на договорна връзка може да се установява с всички допустими доказателствени средства.

Ищцовото дружество е доказало наличието на облигационно правоотношение между него и ответницата, като е представило декларация от 29.09.2016 г.подписана от ответницата. Видно от съдържанието на тази декларация ответницата се задължава да заплати на агенцията комисионна в размер на 2% от договорената продажна цена на имотите, но не по-малко от 500 лв., ако сключи сделка с предмет посочените два имота, на които е бил извършен оглед и се задължава по т. 3 от същата декларация при извършване на скрита сделка с предмет тези имоти между нея и собствениците на другия имот без да се уведоми агенцията да заплати обезщетение в троен размер на дължимата комисионна определена по начина предвиден в т. 1. По този начин е била уговорена клауза за компенсаторна неустойка при неизпълнение на задължението на ответницата да не сключва разпоредителни сделки с имотите и другите собственици, на които е бил извършен оглед.

От  сключения процесен договор са възникнали насрещни права и задължения и за двете страни. Изпълнението на задълженията на едната страна обуславя изпълнение на насрещните задължения на другата страна. В настоящия случай се претендира заплащане на договорна компенсаторна неустойка за извършени услуги по сключения между страните договор, като тежест на ищеца е да установи изпълнението на своите договорни задължения – фактически действия, в които се е изразило неговото посредничество и сключването на сделката между страните въз основа на неговото посредничество. Установява се от събраните по делото доказателства и от обясненията дадени от ответницата по реда на чл. 176 ГПК пред СлРС, че  двата имота предмет на сделката за замяна, обективирана в нотариален акт за замяна на недвижим имот № 93, том девети, рег. № 15505, дело №1170 от 2016 г. са били обявени от ищцовото дружество за продажба на интернет акаунта му. Ответницата се е свързала по телефона с представител на дружеството и е заявила желание да огледа един от имотите обект на сделката за замяна, находящ се в гр. Сливен, кв. „Речица“, ул. „Възраждане“ № 69 . Оглед и на двата имота предмет на сделката за замяна е бил осъществен със съдействието на представител на агенцията на 29.09.2016 г. С тези фактически действия агенцията е изпълнила задължението си по договора за посредничество с ответницата да съдейства за сключването на сделките, издирва страните, установява връзки между тях, създава условия за сключването на сделката без да бъде упълномощен да сключва сделката. Ответницата не успя да докаже, че е изпълнила своето задължение произтичащо от сключения с ищцовото дружество договор за търговско посредничество да не сключва сделката, за която й е било съдействано от търговския посредник без да го уведоми за това и да му заплати дължимото за неговото сътрудничество изразило се в свързването на двете страни по процесната сделка за замяна на недвижими имоти възнаграждение в уговорения размер.

Уговорената е компенсаторна неустойка, която се дължи при пълно неизпълнение на поетото от страната задължение с представената декларация да не извършва сделки с недвижими имоти посочени й от ищеца без посредничеството му. Правото на неустойка предвидено в самия договор за посредничество е възниквало като санкция за неизпълнение на това задължение.

Функцията на неустойката е обезпечителна – тя обезпечава изпълнението на задълженията по договора и обезщетителна – служи като обезщетение за вредите без да е нужно те да се доказват. Достатъчно е да се установи неизпълнение на поетото задължение, което е обезпечено с неустойката, за да възникне правото на изправната страна да иска заплащане на неустойката.

В случая, обаче на неустойката й е придадена и наказателна функция, в случай, че   са настъпили и други имуществени  вреди за кредитора, изразяващи се в направени от него разходи свързани с изпълнението на задълженията му по договора.

Съгласно чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Правилото на чл. 309 ТЗ има специален характер, доколкото се прилага единствено и само при търговски сделки, сключени между търговци и дерогира правилото за намаляване на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД извън случаите когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти. В случая обаче само една от страните по договора е търговец и е налице едностранна търговска сделка и това правило на чл. 309 ТЗ е неприложимо. Въззивницата, обаче не е направила възражение за нищожност или прекомерност на неустойката. Правилно е бил изчислен и рамера на дължимата неустойка- трикратния размер на 2 % от продажната цена определена в процесния нотариален акт за замяна на недвижими имоти като 83 200 лв. или 4992 лв. до който размер е бил уважен предявения иск. Правилно е била уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва с оглед основателността на главния иск по чл. 92 ЗЗД.

С оглед на изложеното атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора следва да се поема от въззивницата, която следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от 580 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция. Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 483  от 05.06.2017 г. по гр.д. № 553/2017 г. по описа на   Районен съд – Сливен в му обжалвана част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН: **********,*** 1-1  да заплати на  „ИМОТИ КОМФОРТ-СЛИВЕН“ ООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Хаджи Димитър“ № 30, ет. 2, офис 6  сумата от  580 лв., , представляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                                      2.