Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 29.09.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №374 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №570/30.06.2017г. по гр.д.№521/2017г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ сумата 273,96лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №2200150200/709-16, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2017г. до окончателното и изплащане, както разноски по делото в размер на 610 лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД изцяло.

В жалбата си дружеството въззивник чрез пълномощника си адв. Я. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Въззивникът посочва, че по делото няма нито едно доказателство, от което да се направи извод за наличие на противоправно поведение и съответно вредоносен резултат именно от служители на ответното дружество.По делото не било установено, че към датата на събитието то има сключен договор за изпълнение на СМР в *********, поради което не е имало основание да извършва каквито и да е СМР. Не се установило чия собственост е имота, в който са извършвани СМР, кой е възложителят им, кой е извършвал СМР, нито кой е извършил конкретното деяние. Доказателствата на ищеца били части документи, изходящи единствено от застрахования, в които на база предположения се сочи ответното дружество като изпълнител. По този начин счита, че не е установен причинителят на вредата, не било установено, че същата е настъпила в резултат на изкопни работи, извършени от работници на „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД на процесната дата, при или по повод изпълнение на възложената им от работодателя работа. Свидетелските показания намира за ирелевантни за изясняване причинителя на вредата, като същите почиват в тази насока само на предположения. Свидетелите не били очевидци на инцидента, те отишли на мястото на аварията след това. Счита, че по делото не се установила и причинената вреда, тъй като заключението по назначената по делото техническа експертиза се базирало единствено на данните на доклада, който бил оспорен от ответника още с отговора на исковата молба, а мястото отдавна било асфалтирано и не може да се установи нищо. Счита, че няма достатъчно доказателства за наличието на вреда за застрахования. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявената срещу него  искова претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, от насрещната страна –ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София чрез пълномощника адв.Д., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С отговора не са направени доказателствени искания.

 В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. дружеството въззивник „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД, редовно призовано не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв.Я., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв.Д., който посочва, че оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени и процесуални искания.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Производството пред Сливенски районен съд е образувано въз основа на предявен регресен иск на платилия застрахователно обезщетение по застраховка „Имущество“ застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно противоправно поведение на служители на ответното търговско дружество „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД, в размер на 273,96лв., с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, във вр. с чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.

За да бъде уважен регресния иск, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От представените и неоспорени пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по комбинирана застраховка „Имущество” между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увреденото съоръжение – газопроводно отклонение ф32, находящо се в ********* – „Овергаз Мрежи“ АД, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 30.07.2016г.

От представеното и неоспорено платежно нареждане се установява заплащане застрахователно обезщетение на собственика на увреденото застраховано съоръжение. Няма данни, както и твърдения, ответното дружество да е заплатило платеното застрахователно обезщетение на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Имущество” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г. /застрахователния договор е сключен на 19.11.2015г., т.е. при действието на КЗ /отм./.

За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД по чл.49 от ЗЗД, чийто служители при извършване на изкопни работи са прекъснали въпросното газопроводно отклонение ф32, находящо се в *********.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

За ангажиране на отговорността на ответното дружество по чл.49 от ЗЗД е необходимо да се установи виновно противоправно поведение, в случая под формата на твърдяното действие – прекъсване на газопроводното отклонение при извършване на изкопни работи, от страна на негови длъжностни лица. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно противоправно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното.  

Действително, от събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, е установено настъпването на въпросното застрахователно събитие – прекъсване на газопроводно отклонение ф32, находящо се в ********* на 30.07.2016г. в 10 часа и 35 мин., като аварията е отстранена чрез възстановяване с тръба и муфа.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. гласни и основно от показанията на свидетеля Г.Г., се установява безспорно, че застрахователното събитие – аварията на газопроводното отклонение, което е било прекъснато, е причинена в резултат на противоправно поведение именно на служители на ответното дружество „Пътно поддържане -  Сливен“ ЕООД. Както бе посочено, не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. В деня на аварията, именно служители на ответното дружество са се обадили в „Овергаз мрежи“ АД, лично на свид.Г., който бил дежурен на аварийния телефон и са уведомили, че започват изкопни работи на ул.“Народни будители“ в гр.Нова Загора, като ще пресичат тяхно газово отклонение на улицата. По този причина, с оглед обаждането и предварителното уведомяване свидетелят бил на мястото на аварията именно за да може при проблем да спре незабавно газта. По данни на свидетеля Г. именно служители на „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД започнали изкопните работи и при тях скъсали отклонение с диаметър 32мм, като свидетелят незабавно спрял газоподаването и се обадил на свид.С. да дойде на място, за да отстранят аварията.

Настоящата инстанция кредитира показанията на свид. Г., тъй като същият не е заинтересован от изхода на спора, очевидец е на аварията и има непосредствени впечатления от това кой и как е причинил инцидента. С оглед неговите показания, съдът намира, че в случая е безспорно установен факта, че служители на ответното дружество, при извършване на изкопни работи на въпросната улица, са скъсали газопроводното отклонение, застраховано надлежно в ищцовото дружество.  По този начин е налице този елемент от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД.

Следващия елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, са налице материални щети – скъсано газопроводно отклонение с диаметър 32 мм. От събраните пред районния съд доказателства се установява причинната връзка между противоправното поведение на служителите на ответното дружество „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД и вредоносния резултат.

От събраните пред районния съд и неоспорени писмени доказателства, подкрепи от заключението на вещото лице, се установява размерът на щетата – 273,96лв.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната страна „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./.

С оглед изложеното съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в пълния претендиран размер.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба пред районния съд – 02.02.2017г. до окончателното й изплащане.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на ищцовото дружество на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от него разноски.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил и да заплати направените от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 360лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №570/30.06.2017г. по гр.д.№521/2017г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „Пътно поддържане - Сливен“ ЕООД, ЕИК 119524605, със седалище и адрес на управление: *********да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: ********* сумата от 360лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                

                          

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                    

                                                                                       2.