Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 25.09.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №375 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №627/13.07.2017г. по гр.д.№4847/2016г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София против Община Сливен иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ за заплащате на сумата 311,68лв., представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ за щети, причинени на трето лице, в резултат на ПТП, претърпяно на 26.05.2016г. в гр.Сливен по бул.“Братя Миладинови“ на кръстовището с бул. „Хаджи Димитър“ с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№СТ ********* АТ. С решението са присъдени разноски на ответната страна в общ размер на 245лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, гр.София изцяло.

В жалбата си застрахователното дружество чрез пълномощника си адв. Д. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и  незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства се установявало времето, мястото и механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и посочените в исковата молба имуществени вреди. Неправилно първоинстанционният съд приел, че свидетелските показания се разминават относно мястото на нахождението на неравността на пътното платно и на това основание приел иска за недоказан. Нормално било свидетелите да са възприели пътя по различен начин, като лекото разминаване в свидетелските показания посочвало, че те не са инструктирани предварително какво да говорят. От показанията било ясно, че действително процесното произшествие се е случило, което се потвърдило и от заключението на вещото лице. От всички събрани доказателства се установило преминаването на процесното МПС през дълбока и необезопасена дупка, пълна с вода, на пътното платно, вследствие на което на нанесени процесните щети, доказани по безспорен начин. Поради това, въззивникът моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.  

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство - Община Сливен, която оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба и съответно на исковата претенция, като анализира събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че на база представените по делото доказателства и при констатираните очевидни противоречия между показанията на водача и свидетеля на ПТП, съда е направил правилния извод за необоснованост на исковата претенция. С оглед изложеното, въззиваемата страна моли въззивният съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалният му представител по пълномощие – адв.Д., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно и да осъди ответника по делото да му заплати изцяло претендираните искови суми.  Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемата страна – Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник по чл.32, т.3 от ГПК – служител с юридическо образование Л.Г., който поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Община Сливен с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който те не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлил изцяло предявения иск, районният съд е приел, че по делото е останало недоказано точното местоположение на процесната дупка, мястото на ПТП, при което са настъпили щетите по застрахования лек автомобил.

Въззивният състав не споделя този извод на районния съд, който е необоснован.

За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, на първо място ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

От събраните по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт” между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№СТ ******* АТ към датата на настъпване на застрахователното събитие.

От представените платежни нареждания се установява заплащане стойността на извършения на увредения лек автомобил ремонт на извършилият го оторизиран сервиз. Няма данни, както и твърдения, ответната Община Сливен да е заплатила платеното застрахователно обезщетение на застрахователя.

Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№СТ ********** АТ, е регресно право. Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Анализирайки подробно и във връзка едни с други всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, в т.ч. заключението на назначената по делото съдебна авто-техническа експертиза, кредитирано от съда, се установява по несъмнен начин мястото на процесното ПТП.

От събраните по делото доказателства се установява, че  водачът Дарко Симеонов в резултат от преминаване с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№СТ ********** АТ през дупка на пътното платно на бул.“Братя Миладинови“, гр.Сливен в близост до бензиностанция „Еко“, на 26.05.2016г. е претърпял ПТП с материални щети – спукана предна лява гума и увредена джанта. От показанията на двамата свидетели и най-вече показанията на свид. Ал Самра, документите, приложени към застрахователната преписка по щетата и заключението на вещото лице, се установява и точното място на ПТП – бул. „Братя Миладинови“ след кръстовището с бул.“Хаджи Димитър“, а не на него, на платното за движение, предназначено за превозни средства, завиващи към бул.“Цар Симеон“ в посока пазар – гр.Сливен, т.е. преди кръстовището с бул.“Цар Симеон“. Свидетелите са категорични, че е било в посоката им на движение по пътя за местоработата им – МБАЛ „Хаджи Димитър“ и че след спукването на гумата, същата е сменена от водача в района на пазара. Разминаването в показанията на свидетелите всъщност е относно наименованието на улиците, а не относно местонахождението на самата дупка, тъй като по начина на описанието на мястото, абстрахирайки се от посочените наименования на улиците, се установява ясно местонахождението й. Следва да се има предвид, че и двамата свидетели не са жители на гр.Сливен и е нормално да не знаят точно наименованията на улиците в града. В случая, съдът намира, че безспорно и категорично е установено, че необезопасената дупка е на бул.“Братя Миладинови“, гр.Сливен, между двете посочени кръстовища, срещу бензиностанция „Еко“. Безспорен факт е че дупка е имало и през нея е преминал въпросния застрахован автомобил, в резултат на което преминаване са настъпили материални щети по автомобила. 

Въпросната улица /бул.”Братя Миладинови”/, като находяща се в населено място – гр.Сливен, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, като съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на околната среда.

С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община Сливен чрез съответните длъжностни лица. В случая е установено, че по бул.”Братя Миладинови”, гр.Сливен е бил налице дупка на пътното платно -  несигнализирана и необезопасена, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от закона – чл.31 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ.

За ангажиране на отговорността на Община Сливен по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване не е извършено.

От събраните по делото доказателства, кредитирани от съда, се установява причинната връзка между противоправното бездействие на служителите на Община Сливен и вредоносния резултат – настъпило ПТП с материални щети. По безспорен начин е установено, че причината за ПТП е преминаването на процесния лек автомобил през наличната несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което от своя страна е резултат от виновното неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на служители на Община Сливен.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая са налице материални щети – увредени предна лява гума и джанта.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 146лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от Община Сливен на основание чл.49 от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че исковата претенция е за сумата от 311,68лв. – платена от застрахователя на доверен сервиз, извършил ремонта. Тази стойност на щетата обаче остана недоказана в настоящото производство и значителната разлика между размера, определен от безпристрастното вещо лице, в чиято компетентност съдът няма основания да се съмнява и калкулираната от сервиза, се дължи най-вероятно на завишени цени на конкретния сервиз, на който застрахователят е възложил ремонта, но не се явява подлежащата на обезвреда щета от носещата деликтна отговорност по чл.49 от ЗЗД Община Сливен. Разликата между действителния размер на вредата и заплатената стойност за ремонта на сервиза следва да остане за сметка на застрахователя, тъй като избора на сервиз е негов и самият той не е направил своя оценка на вредите.

С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу ответника – причинител на вредата, са налице условията за ангажиране на отговорността ответната Община Сливен по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ в размера на 146лв., определен от вещото лице.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС за неоснователно. От заключението на вещото лице се установява, че водачът на автомобила е управлявал същия към момента на ПТП със скорост  около 30-40 км./ч. Освен това, възприятията на водача а били затруднени, поради факта, че дупката е била пълна с вода. При това положение, вещото лице категорично е посочил, че водачът на автомобила не е имал техническата възможност да възприеме дупката върху платното за движене, тъй като е била пълна с вода. Самата дупка, според фотоматериалите се намира до отводнителна шахта. Водачът на автомобила няма техническа възможност да предвиди наличието на дупка на пътя, който по принцип представлява съоръжение на движение на превозни средства и се предполага изправност на платното за движение без неравности и дупки. на разстояние, което му позволява да спре преди наличната неравност. Поради това, водачът няма техническата възможност да възприеме дупката преди преминаването й и да предотврати ПТП.

Следователно по никакъв начин не може да се приеме, че той е допринесъл за настъпването на вредите и не са налице условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на ответната Община Сливен, поради съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС.

С оглед изложеното, съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана в размер от 146лв., до който размер следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от 311,68лв. – да се отхвърли като неоснователна и недоказана.  

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница от 146лв. следва да се присъди и законната лихва за забава от завеждане на исковата молба – 11.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изложеното и частичната основателност на иска до размера от 146лв., въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, с което иска е отхвърлен до този размер и вместо него да постанови ново по същество, с което осъди ответната Община Сливен да заплати на ищцовото дружество обезщетение за имуществени вреди в размер на 146лв., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба. В останалата отхвърлителна част над този размер до пълния претендиран такъв, първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на въззивника - ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” – София следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция в общ размер от 482,48лв.

На ответника в първоинстанционното производство – Община Сливен се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 146,18лв., определено на база 175лв. разноски за вещо лице и 100лв. юрисконсултско възнаграждение /чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/ вместо присъдените такива в размер на 245лв. Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта относно присъдените на Община Сливен разноски над размера от 146,18лв. до присъдения размер от 245лв.

Въззиваемата страна Община Сливен е претендирала присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанация и с оглед изхода на въззивното производство, такива му се дължат съразмерно в размер на 53,16лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №627/13.07.2017г., постановено по гр.д.№4847/2016г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район т., пл.”п.” №*, ЕИК ********** против ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Цар Освободител“ №1, иск по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на изплатено обезщетение по застраховка “Каско Стандарт“ за щета, причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП на 26.05.2016г. в резултат на управление на МПС, пропаднало в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно на бул.“Братя Миладинови“, гр.Сливен до размера от 146лв., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2016г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, гр. София е осъдено да заплати на Община Сливен разноски по делото над размера от 146,18лв. до присъдения размер от 245лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК 000590654, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Цар Освободител“ №1 да заплати на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, пл.”П.” № *, ЕИК ***********, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 146лв. /сто четиридесет и шест лева/, представляваща платеното на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по застрахователна полица “Каско Стандарт“ **********/29.03.2016г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№СТ ********** АТ от настъпило на 26.05.2016г. в гр.Сливен, бул.“Братя Миладинови“ пред бензиностанция „Еко“, застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 11.11.2016г. до окончателното й изплащане и сумата от 482,48лв., представляваща направените по делото пред двете инстанции разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, пл.”П.” №*, ЕИК ************* да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Цар Освободител“ №1 сумата от 53,16лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №627/13.07.2017г., постановено по гр.д.№4847/2016г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                         2.