Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.10.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 377 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.К., пълномощник на „ Булпойнт 2015“ЕООД със седалище и адрес на управление *** *** *** против решение №533/16.06.2017г. по гр.д. № 5807/2016 г. на Сливенския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от жалбоподателя против Д.П.Д. ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК , във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД , за признаване за установено по отношение на въззиваемия Д., че дължи сумата от 119.88 лв представляваща главница незаплатени телекомукационни услуги съгласно Договор за комукационни услуги от 08.09.2000 г., за което са били издадени 9 броя фактури № 1146143597/01.10.2013 г.; №11448051622/01.11.2013г.; №115011263/01.12.2013г.; №1152037010/02.01.2014г.; №1153949692/01.02.2014г.; №1155844822/01.03.2014г.; №1157731732/01.07.2014г.; №1159647560/01.05.2014 г. и №1163417618/01.07.2014 г. С обжалваното решение са били отхвърлени и претенциите за мораторна лихва в размер на 35.25 лв. изчислена до 10.10.2016 г., ведно със законната лихва изчислена върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 17.10.2016 г. и разноски в размер на 325.00 лв.

Решението е обжалвано изцяло като незаконосъобразно. Посочва се, че по делото са представени доказателства, от които е видно , че на ответника са били съобщени двете направени цесии, но дори това да не било така, съгласно трайно установената, задължителна съдебна практика обективирана в решения №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д. 2352/20013 г. , решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г.на ВКС и т.н. , следвало да се приеме, че длъжникът е бил уведомен за цесиите едновременно с връчването на исковата молба , към която са били представени уведомления за извършването им. Моли се да се отмени решението и да се уважат предявените искове. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на възззивната жалба.

         В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител от адв.К., заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемият Д. редовно призован се явява лично , оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 29.06.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.07.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

На първо място следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява дължимостта, както на главницата , така и на лихвата. Спорът е относно въпроса дали ответникът е бил надлежно уведомен за извършените две поредни цесии на задължението му. От данните по делото е видно , че до подаването на исковата молба ответникът не е бил уведомяван за извършените цесии. Въпреки това обаче , задължението му е дължимо , тъй като съгласно задължителната съдебна практика обективирана в Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. 2352/ 2013 г. на ВКС, цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е било връчено на длъжника като приложение към исковата молба, какъвто е настоящият случай. Цитираното решение е постановено по реда на чл. 290 от ГПК и е задължително за окръжния съд.

С оглед изложеното основателна се явява претенцията за главница в размерна 119.88 лв. по 9 броя фактури № 1146143597/01.10.2013 г.; №11448051622/01.11.2013г.; №115011263/01.12.2013г.; №1152037010/02.01.2014г.; №1153949692/01.02.2014г.; №1155844822/01.03.2014г.; №1157731732/01.07.2014г.; №1159647560/01.05.2014 г. и №1163417618/01.07.2014 г. Твърденията на ответника, че е прекратил правоотношението си с „ Виваком“ ЕАД на 14.10.2013 г. останаха недоказани. В подкрепа на твърдяното няма приложени никакви доказателства. С оглед уважаването на главницата следва да се уважи и претенцията за мораторна лихва в претендирания от ищеца размер на 35.25 лв. считано от падежа на всяка от фактурите до 10.10.2016 г. , както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 17.10.2016 г. до окончателното плащане на главницата.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото следва да се разпределят и разноските по него. Дължими са разноските , които за заповедното производство са в размер на 325.00 лв., по първоинстанционното производство са 385.00 лв. – 25.00 лв. държавна такса и 360.00 лв адвокатски хонорар , както и разноски за въззивна инстанция в размер на  360.00 ( триста и шестдесет)лв. разноски за въззивна инстанция за адвокатски хонорар.

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение №533/16.06.2017г. по гр.д. № 5807/2016 г. на Сливенския районен съд като неправилно и незаконосъобразно.

 

         Вместо това постанови :

 

ОСЪЖДА Д.П.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „ Булпойнт 2015“ЕООД със седалище и адрес на управление *** *** *** сумата от 119.88 лв. представляваща главница незаплатени телекомукационни услуги съгласно Договор за комукационни услуги от 08.09.2000 г., за което са били издадени 9 броя фактури № 1146143597/01.10.2013 г.; №11448051622/01.11.2013г.; №115011263/01.12.2013г.; №1152037010/02.01.2014г.; №1153949692/01.02.2014г.; №1155844822/01.03.2014г.; №1157731732/01.07.2014г.; №1159647560/01.05.2014 г. и №1163417618/01.07.2014 г., мораторна лихва в размер на 35.25 лв. изчислена до 10.10.2016 г., ведно със законната лихва изчислена върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.10.2016 г. до заплащане на главницата.

 

ОСЪЖДА Д.П.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „Булпойнт 2015“ЕООД със седалище и адрес на управление *** *** *** сумата от 325.00( триста двадесет и пет) лв. разноски в заповедното производство, 385.00( триста осемдесет и пет) лв. разноски за първа инстанция и 360.00 ( триста и шестдесет)лв разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.