Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 28.09.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Спасова, като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова възз.гр. д. № 378 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба е подадена от „Булпойнт 2015“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга“ № 31, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 2 чрез адв. К.К. ***  против Решение № 479 от 02.06.2017 г. по гр.д. №621 /2017 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което  се отхвърлят предявените от въззивното дружество искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ГПК и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че П.Н.А., ЕГН:**********, с адрес: *** дължи на въззивното дружество сумата от 53,43 лв., съставляваща неплатена главница по договор за телекомуникационни услуги от 07.05.2013 г. по издадени фактури № 1151789790/23.12.2013 г.; №1153697396/23.01.2014 г.; № 1155600431/22.02.2014 г. и Договор за цесия от 12.05.2016 г. и сумата от 17,92 лв., представляваща сбор от мораторните върху всяка главница лихви до 28.11.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2016 г. до окончателното й плащане и се осъжда ищцовото дружество да заплати сумата от 300 лв., съставляващи сторени по делото разноски пред първата инстанция и сумата от 325 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство. Решението се обжалва изцяло като неправило и незаконосъобразно.

Въззивната страна по  въззивна жалба е ищец в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че СлРС бил неправилно приел, че длъжникът не бил редовно уведомен за извършената цесия. С исковата молба били представени Договор за цесия между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „СГ Груп“ ООД от 29.05.2015 г., Уведомление за извършена цесия от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД до ответника, Договор за цесия между „СГ Груп“ ООД и „Булпойнт 2015“ ЕООД от 12.05.2016 г. ведно с Приложение № 1 по договора за цесия и Уведомление за извършена цесия от „СГ Груп“ ООД до ответника и тези писмени доказателства са били приети с определение от 06.04.2017 г. на СлРС. Безспорни между страните били фактите, че бил налице договор за цесия между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „СГ Груп“ ООД от 29.05.2015 г., с предмет прехвърляне на процесното вземане и Договор за цесия между „СГ Груп“ ООД и „Булпойнт 2015“ ЕООД от 12.05.2016 г., с предмет същото вземане. Цитира трайна и константна практика на ВКС според която цесията била надлежно съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента уведомление било връчено на длъжника с исковата молба. С оглед на изложеното ответникът бил надлежно уведомен по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и двата договора за цесия били породили своето прехвърлително действие на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно,  и да постанови ново, с което изцяло да уважи предявените от него искове, както и да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции.

С  въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  въззивната жалба депозиран от П.Н.А., ЕГН:**********, с адрес: *** чрез адв. Е.П. ***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемия ответник в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва, че СлРС правилно бил приел, че длъжникът не бил уведомен за Договор за цесия между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „СГ Груп“ ООД от 29.05.2015 г и за Договор за цесия между „СГ Груп“ ООД и „Булпойнт 2015“ ЕООД от 12.05.2016 г., поради което двата договора за цесия не били породили прехвърлителното си действие по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На следващо място нямало доказателства, че процесното вземане било прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на  „СГ Груп“ ООД. „СГ Груп“ ООД не могло да прехвърли на ищцовото дружество повече права отколкото притежава. Неопределяемостта на прехвърлените вземания по първия договор за цесия било водело до недействителност на цесията поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Ищцовото дружество не било доказало съществуването и изискуемостта на вземането.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява. В деловодството на Сл.ОС на 18.09.2017 г. е постъпило писмено становище от адв. К.К. ***, с което уведомява съда, че няма да може да се яви в съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. На 25.09.2017 г. в деловодството на СлОС е постъпило писмено становище от адв. Е.П. *** негов процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, която моли съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Излага съображения относно неоснователността на предявения иск. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд я намира за допустима и следва да я приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд, обаче НЕ СПОДЕЛЯ направените въз основа на така установената фактическа обстановка правни изводи.

Въззивният съд намира жалбата за основателна и по следните съображения:

За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК  е било необходимо ищецът да е доказал съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова полза срещу ответника.  В процесния случай на първо място ищецът успя да докаже наличието на валидно облигационно отношение между „БТК” ЕАД и ответника, което да съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз основа на сключен между тях Договор за електронни съобщителни услуги № 740513578925042013-27600016 и чийто срок е бил удължен с Допълнителното споразумение към него от 23.04.2013 г., с което е бил сменен и неговия абонаментен план.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.  чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –  чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента –  чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в  чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК;  Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.

Длъжникът не доказа, че е изпълнил изискуемите си задължения за заплащане на стойността на предоставените по договора и допълнителното споразумение към него мобилни услуги, за които били издадени фактури № 1151789790/23.12.2013 г.; №1153697396/23.01.2014 г.; № 1155600431/22.02.2014 г. Тези негови задължения били прехвърлени от стария кредитор цедент БТК ЕАД на новия кредитор цесионер „СГ ГРУП” ООД с Договор за цесия от 29.05.2015 г. Цедентът изрично упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението било изпратено на длъжника, но същият не го получил. От своя страна с Договор за цесия от 12.05.2016 г. „СГ ГРУП” ООД прехвърлило това вземане на ищцовото дружество, като вземането било изцяло индивидуализирано напълно по основание размер и длъжник в Приложение № 1 към Договор за цесия от 12.05.2016 г. т. 221.- П.Н.А., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 53,43 лв., съставляваща неплатена главница по издадени фактури № 1151789790/23.12.2013 г.; №1153697396/23.01.2014 г.; № 1155600431/22.02.2014 г. и сумата от 17,92 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението. Уведомление за втората цесия било изпратено от цедента по нея, но длъжникът не го бил получил.

Длъжникът може да се счете за редовно уведомен за двете цесии с връчването на исковата молба по делото, към която е приложено уведомлението за цесията, изходящо от цедента по договора за цесия от 12.05.2016 г. „С.Г. ГРУП”ООД и уведомление за договора за цесия от 29.05.2015 г. също от „С.Г. ГРУП”ООД, но като изрично упълномощено да упражни правата на цедента по тази цесия „БТК“ ЕАД съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По отношение на направеното от въззиваемия възражение, че неопределяемостта на прехвърлените вземания по първия договор за цесия било водело до недействителност на цесията поради липса на предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД следва се отбележи че при тълкуването на съдържанието на двата договора за цесия и на Приложение № 1 към Договора за цесия от 12.05.2016 г. се установява идентичност на прехвърленото вземане предмет на настоящото производство, както по основание, така и по размер и по длъжник. В т. 221 на Приложение № 1 към Договора за цесия от 12.05.2016 г. е посочен длъжникът по договора за телекомуникационни услуги  с „БТК“ ЕАД с трите му имена, ЕГН и адрес, вземането е посочено като неплатена главница по този договор в точно определен размер и за която са били издадени фактури № 1151789790/23.12.2013 г.; №1153697396/23.01.2014 г.; № 1155600431/22.02.2014 г. от „БТК“ ЕАД. Именно това вземане е било прехвърлено с Договора за цесия от 29.05.2015 г. от „БТК“ ЕАД на „С.Г. ГРУП”ООД, и впоследствие прехвърлено от „С.Г. ГРУП”ООД на „Булпойнт 2015“ ЕООД с Договор за цесия от 12.05.2016 г.

 С оглед на изложените съображения въззивната жалба се явява основателна и атакуваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде признато за установено на основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ГПК и чл. 86 ЗЗД, че въззиваемия дължи претендираните суми на въззивното дружество- 53,43 лв., съставляваща неплатена главница по договор за телекомуникационни услуги от 07.05.2013 г. по издадени фактури № 1151789790/23.12.2013 г.; №1153697396/23.01.2014 г.; № 1155600431/22.02.2014 г. и Договор за цесия от 12.05.2016 г. и сумата от 17,92 лв., представляваща сбор от мораторните върху всяка главница лихви до 28.11.2016 г .

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемия, който следва да понесе своите както са направени и да заплати разноските на въззивното дружество сторени от него в заповедното производство и първата инстанция общо в размер на 710 лв. и разноски в размер на 125 лв.- 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение № 479 от 02.06.2017 г. по гр.д. №621 /2017 г. по описа на   Районен съд – Сливен като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК и чл. 86 ЗЗД, че П.Н.А., ЕГН:**********, с адрес: *** дължи на „Булпойнт 2015“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга“ № 31, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 2 сумата от 53,43 лв., съставляваща неплатена главница по договор за телекомуникационни услуги от 07.05.2013 г. по издадени фактури № 1151789790/23.12.2013 г.; №1153697396/23.01.2014 г.; № 1155600431/22.02.2014 г. и Договор за цесия от 12.05.2016 г. и сумата от 17,92 лв., представляваща сбор от мораторните върху всяка главница лихви до 28.11.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2016 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА П.Н.А., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „Булпойнт 2015“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга“ № 31, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № *****, ет. 2 общо сумата от 710 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и пред първата инстанция и сумата от 125 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска до 5 000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     2.