Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 15.09.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: НИНА КОРИТАРОВА                                                                                  

                           

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 385 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Х., пълномощник на Е.Й.Д. , ЕГН**********,*** против решение 549/23.06.2017г. по гр.д. № 1564/2017 г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден да заплаща на основание чл. 144 от СК на Й.Е.Д. ежемесечна издръжка в размер на 120.00 лв. считано от 05.04.2017 г. до настъпване на основания за изменяне или прекратяването и. Със обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати разноските по делото , както и дължимата държавна такса.

Решението е обжалвано изцяло . Твърди се , че то е неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемият разполагал с четири месеца през лятото през които би могъл да работи , да спести и по този начин да се издържа по време на учението си. Освен това за въззивника съществувало особено затруднение за даване на издръжка , тъй като той давал издръжка и на по – малкото си дете в размер на 150.00 лв. месечно, а и трябвало да заплаща ежемесечна вноска по теглен кредит в размер на 459.00 лв. Съдът при постановяване на решението си следвало да вземе предвид невъзможността на въззивника да дава издръжка , а като не взел предвид това обстоятелство той бил постановил неправилно решение. Моли се да се отмени обжалваното решение .

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П.. С него жалбата е оспорена като неоснователна.Посочено е , че въззивникът разполага с достатъчно висок доход от 1040.00 лв месечно , който му позволява да дава издръжка на непълнолетното си дете , както и на въззиваемия без особени затруднения. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

         В с.з.въззивникът Е.Д. редовно призован не се явява Представлява се от адв. Х., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Не претендира разноски.

         В с.з. въззиваемият Й.Д., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв.П.,в депозирано писмено становище до съда заявява, че оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение . Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Е.Д. на 27.06.2017 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 06.07.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

По предявения иск по чл.144 от СК съдът взе предвид следното:

Съгласно цитираната правна норма родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно във ВУЗ, за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст при обучение във ВУЗ и не могат да се издържат по доходите си или от използване на имуществото си и родителите им могат да им дават издръжка без особени затруднения. За уважаване на иска е необходимо да се установят няколко обстоятелства. На първо място да се установи , че ищеца учи във ВУЗ. Това обстоятелство се доказва от представените по делото писмени доказателства. Доказано е, че ищецът не е навършил 25-годишна възраст, както и че не може да се издържа от доходите си и или от използването на имуществото си, тъй като недвижимия имот, който притежава е със запазено пожизнено право на ползване, а лекият му автомобил е на много ниска стойност и продажбата му не би разрешила въпроса с издръжката по същество. Доказано е , че въззиваемият Й.Д. заплаща семестриална такса в размер на 480.00 лева, както и ежемесечна такса за общежитие  в размер на 50.00 лв. Несериозни са твърденията на въззивника , че ако въззиваемият работи четири месеца през ваканцията би могъл да реализира доходи ,  с които да се издържа сам през цялата година. За неквалифицирани млади хора не се предлагат толкова високоплатени работни места, които за четири месеца да компенсират необходимата издръжка за цяла година. От казаното следва извода, че въззиваемият има обоснована нужда от месечна издръжка. Следва да се изследва и въпросът дали въззивникът разполага с възможност да дава такава.

По отношение на доходите, които получава въззивникът то те са средно около 1040. 00 лв., от които той дължи издръжка на по – малкото си дете в размер на 150.00 лв. месечно. Обстоятелството, че въззивникът заплаща вноска по кредит е без значение при определяне на възможностите му за даване на издръжка. По този начин е видно, че той без особени затруднения би заплащал месечна издръжка в размер на 120.00 лв. на въззиваемия.

Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия Й.Д. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на300.00 лева.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 549/23.06.2017г. по гр.д. № 1564/2017г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Е.Й.Д. , ЕГН ********** *** да заплати на Й.Е.Д. ЕГН ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 ( триста ) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.