Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 141

гр. Сливен, 26.09 .2017 год.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                       Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов в.гр.  д.  N 391    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 475/02.06.2017 г. по гр. д. № 236/2017 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения от  „Диора Комерс – 78“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и управление *** ***  против „Феникс 2004“ ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление *** ***  положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца парична сума, за която е издадена заповед за изпълнение № 3426/23.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4539/2016 г. на СлРС, като неоснователен и е осъдено дружеството ищец да заплати на ответното дружество направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва решението изцяло. По делото безспорно е било установено, че действително са били унищожени два фотьойла, които не могат да се ползват по предназначение. Разпитани са свидетели, но решаващият съд не е обсъдил подробно в решението си  свидетелските показания и не е  посочил на кои от тях дава вяра и на кои не. Поради това е неразбираемо защо съдът е приел, че не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че ответното дружество е възложило извършването на конкретна работа на лицата увредили вещите, собственост на въззивника. Излагат се твърдения за фактическите обстоятелства и се извежда извод, че именно служители на ответното дружество  са причинили вредите по ратановите фотьойли. Така, макар и с косвени доказателства, се установява, че именно тези работници носят отговорността за унищожените вещи. Затова се иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което се признае за установено съществуването на задължението по издадената заповед за незабавно изпълнение.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Не са посочени конкретни аргументи за пороци на първоинстанционното решение. Не са налице доказателства, които да установяват обстоятелството, че е налице противоправно поведение на лица, на които ответното дружество е възложило конкретна работа, както и че са налице останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД. Сливенският районен съд е извършил анализ на всички относими доказателства, въз основа на което е формирал крайните си правни изводи в пълно съответствие със закона. Поради това не са налице и основания за изменение на решението и жалбата се явява изцяло основателна. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Отговорността по  чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по  чл. 49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия - ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по  чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът или служителят да има вина за причинените вреди.

Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата.

Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму.

Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Причинната  връзка не се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. Доказването на причинно следствената-връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата, в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /решение по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика/. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата.

В разглеждания случай причинна връзка между поведението на служител на ответника и претърпените от ищците вреди не е налице. В тежест на ищеца е да докаже, че вредата е била причинена от работници на дружеството, на което ответникът е бил възложил извършването на ремонтните работи. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е пренебрегнал показанията на свидетелите Валентина Първанова и Димитрина Мудева. Депозираните от двете твърдения са пестеливи, заявяват, че си спомнят датата заради констативния протокол /който не може да се приеме за сигурно датиран/, описват поведението на две лица, които били стъпили на фотьойлите. Не си спомнят обаче ремонтирания обект да е имал заграждения, въпреки, че това, с оглед на приложените към делото преписки от Община Сливен и РП – Сливен, е несъмнено. С оглед на тази преценка на доказателствата, не може да се приеме за категорично установено, че именно работници на дружеството, на което ответникът е бил възложил извършването на ремонтните работи, са причинили вредите. Поради това претенцията за приемане за установено, че вземането по издадената заповед за изпълнение съществува, следва да бъде отхвърлена.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 475/02.06.2017 г. по гр. д. № 236/2017 г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА „Диора Комерс – 78“ ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и управление *** ***  да заплати на „Феникс 2004“ ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление *** ***  сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: