Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр.Сливен, 04.09.2017г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.дело № 394 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Д.М.С., ЕГН:********** *** чрез адв. Д.О. ***  - взискател по изп.дело № 590/2017г. по описа на СИС при СлРС, срещу постановление от 24.07.2017г за прекратяване на изпълнителното производство по същото дело, на основание  чл. 433, ал.1, т.1 ГПК без да постанови длъжникът да заплати държавната такса за образуване на изпълнителното дело, за запора и платения адвокатски хонорар.

В жалбата твърди, че не са налице предпоставките по  чл. 433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като не са платени държавната такса за образуване на делото, за налагане на запор и адв. хонорар. Твърди, че молбата за образуване на изпълнително дело постъпила в деловодството на СИС на 02.06.2017г, а по делото имало документ за извършен от длъжника банков превод на същата дата. Неправилно ДСИ М. не бил се съобразил с дадените му указания с влязло в сила решение на ОС-Сливен и превратно бил тълкувал разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговорността за разноски се понасяла от страната, която с поведението си станала причина за завеждане на делото. Поради късно извършеното плащане, длъжникът станал повод за образуване на изпълнително производство и извършване на разноски, като важното в случая било дали плащане е извършено преди, по време или след образуване на изп.дело. Съобразно чл. 75, ал. 3 ЗЗД при плащане по банков път задължението се счита погасено със заверяване на сметка на кредитора, т.е. с получаването на сумата по сметката на взискателя, а не с превеждането на сумата. В случая взискателят бил получил дължимата по изпълнителния лист сума след образуване на изпълнителното производство. Той узнал за извършеното плащане на 19.06.2017г, когато получил съобщение за прекратеното изпълнително производство, но длъжникът можел да плати своевременно още след влизане в сила на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение на 22.05.2017 г.  Длъжникът имал достатъчно време да плати задължението ако бил добросъвестен.

Иска се отмяна на постановлението на ДСИ от 24.07.2017 за прекратяване на изпълнителното дело и връщането му на ДСИ с указание за изготвяне на допълнително постановление за разноските по силата на което длъжникът да бъде осъден да плати на взискателя сторените разноски по изпълнителното производство- сумата от 420 лв., съставляваща платен адвокатски хонорар, сумата от 24 лв., съставляваща такса за образуване на изпълнително дело и сумата от 18 лв., съставляваща такса за налагане на запор и делото да се върне на ДСИ за предприемане на действия по събиране на тези разноски от длъжника. Претендира разноски сторени пред настоящата инстанция.

Длъжникът "ПИБ"АД, чрез пълномощник, е депозирала писмено възражение в законния срок. Счита жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Счита, че е погасила дълга чрез банков превод на 02.06.2017г- преди образуване на делото, респ. и преди получаване на показана за доброволно изпълнение. Банковият превод бил осъществен на 02.06.2017г, в 09.часа, 14 минути и 38 секунди и ако другата страна твърдяла, че делото е образувано преди този час, следвало да го докаже. Твърди, че банката не е дала повод за завеждане на изп.дело, тъй като извършила плащането преди получаване на покана за доброволно изпълнение. Твърди, че изпълнително дело се образува с постановление на съдебния изпълнител, каквото в случая било налично от дата 05.06.2017 г, а молбата за образуване на изп.дело била подадена на 02.06.2017г, поради което правилно изп.дело било прекратено на основание чл.433, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли да се остави без уважение подадената жалба и да им бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. за настоящата инстанция.

В съответствие с разпоредбата на чл. 436, ал.ЗГПК, ДСИ е изложил мотиви. Счита жалбата за допустима, но неоснователна.

След като се запозна с жалбата и представеното копие на изпълнително дело, съдът прие за установено следното:

Изп.дело № 590/2017г на ДСИ  М. при СИС при СлРС е образувано въз основа на молба от 02.06.2017 г, подадена от взискателя Д. М. С.и приложен изпълнителен лист № 19 от 29.05.2017г, издаден по т.д. № 5/2017г на СлОС, за осъждането на "ПИБ" АД, да му заплати сумата 2 900 лв, представляваща разноски по делото.

Към молбата взискателя е приложил списък с разноски в размер на 420 лв.- платен на 01.06.2017 г. адв.хонорар и 42 лв. - държавна такса за образуване на изп.дело и налагане на запор. С разпореждане от 05.06.2017г, ДСИ разпоредил да се образува изп.дело и изпрати ПДИ до длъжника. ПДИ е получена от банката-длъжник на 12.06.2017 г.

С молба от 14.06.2017г, тя уведомява ДСИ, че след получаване на ПДИ на 12.06.2017г, в двуседмичен срок е изплатила задължението си към взискателя. Прилага копие на преводно нареждане от 02.06.2017г, от което е видно, че на същата дата е превела на взискателя сумата 2 900 лв.

С постановление от 15.06.2017г, ДСИ прекратил производството по делото на основание  чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, приемайки, че задължението по изпълнителния лист в размер на 2 900 лв е платено на 02.06.2017г- преди образуване на изп.дело, което е станало на 05.06.2017 г. С Решение № 227 от 19.07.2017 г. по в.гр.д. № 340 /2017 г. на СлОС е било отменено Постановление от 15.06.2017г,  на ДСИ М. и са му били дадени указания да се произнесе относно сторените от взискателя по изпълнителното производство разноски.

Установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал.1 ГПК, от надлежна страна и в законоустановения срок.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.1 ГПК, само взискателят може да обжалва прекратяването на изпълнителното производство. Той счита за неправилно и незаконосъобразно обжалваното постановление за прекратяване на изп.дело, тъй като не било налице основанието за прекратяване на делото, а именно: извършено от длъжника плащане преди образуване на изп.дело. Освен това, е недоволен от факта, че ДСИ не му присъдил направените в изпълнителното производство разноски, в т.ч. адв. хонорар и д.т. за образуване на изп. дело и налагане на запор.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че длъжникът е погасил дълга чрез плащане на 02.06.2017 г -преди получаване на поканата да доброволно изпълнение от длъжника, а дали това е деня на образуване на изп.дело, преди или след него, по-скоро е от значение за отговорността за разноски.

Прекратявайки изпълнителното дело на посоченото основание, съдебният изпълнител с атакуваното постановление, е приел,  че на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК направените от взискателя разноски в изпълнителното производство следвало да останат за негова сметка .

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното дело  само в два случая по см. на чл. 79 ГПК: 1. когато  делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или  2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски  в изпълнителното производство. В случая е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство е прекратено, тъй като длъжникът е погасил изцяло задължението си на 02.06.2017 г. още преди да получи поканата за доброволно изпълнение-12.06.2017 г. и е представил платежно нареждане за извършен банков превод по сметката на взискателя преди да се образува изпълнителното производство, което е станало на 05.06.2017 г. По никакъв начин поведението на длъжника не е станало причина за образуване на изпълнителното производство, поради което не може да бъде поставена в негова тежест отговорността за сторените по делото разноски.

С оглед на изложеното СлОС счита, че подадената жалба от взискателя следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение отговорността за разноските сторени пред настоящата инстанция такива следва да бъдат присъдени на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в размер на 50 лв. съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като делото не съставлява правна и фактическа сложност.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Д.М.С., ЕГН:********** *** чрез адв. Д.О. ***  - взискател по изп.дело № 590/2017г. по описа на СИС при СлРС срещу Постановление на държавен съдебен изпълнител от 24.07.2017г за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № 590/2017г по описа на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН:********** *** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: *********** сумата от 50 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: