Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.10.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря Радост Гърдева като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 395 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.С.,*** против решение № 536/19.06.2017г. по гр.д. № 4848/2016 г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден да заплати на ЗАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ , със седалище и адрес на управление *** *** *** сумата от 197.00 лева представляваща заплатено обезщетение по застраховка „Каско“, щети причинени на трето лице в резултат на ПТП настъпило на 03.05.2016 г. в гр. Сливен по лек автомобил марка „ Опел“ с ДКН СН2087АМ. С обжалваното решение била присъдена и законната лихва от датата на депозиране на искова молба – 11.11.2016 г. до окончателното заплащане на задължението, както и деловодни разноски в размер на 645.00 лева. Решението е обжалвано изцяло . Посочва се, че то е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.Съдът не бил взел под внимание всички факти установени по делото и по конкретно обстоятелството, че според съдебно – техническата експертиза водачът на автомобила е имал възможност да предотврати настъпването на  ПТП, тъй като е имал видимост към дупката и е можел да управлява автомобила с подходяща скорост. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Д.. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява . В писмено становище юриск.С. заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител адв. Д. заявява , че оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.06.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.07.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е предвидено , че този който е възложил на друго лице някаква работа , отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността е безвиновна. Работодателят отговаря за действията на служителите си , които могат да са активни и пасивни( бездействие). В случая мястото на ПТП се намира в района на гр. Сливен – ул. „ Братя Миладинови“. Той е част от общинската пътна мрежа и за изправността му отговарят служителите на Община Сливен. При поддръжката на пътя служителите на общината са допуснали да не се поправи своевременно дупка на платното, която е предизвикала ПТП. Че е била налице дупка на общински път, която е станала причина за произшествието е установено от свидетелските показания по делото и от извършената автотехническа експертиза. Свидетелите не са заинтересовани лица, тъй като от техните показания не зависи дали застрахованото лице ще получи обезщетение от застрахователя или не. Съдът намира за обективна и експертизата, която е изготвена по делото , а също така смята , че вещото лице е компетентно и безпристрастно за да я извърши. От извършената експертиза е видно , че водачът на МПС го е управлявал със скорост ( 35 – 45 км/ч), която не е била по – висока от предвидената по закон.

По същество единственото въззивно оплакване от страна на въззивника, е че водачът на автомобила е можел да предотврати настъпването на ПТП и на щетите ако е управлявал с подходяща скорост. От съдебно – техническата експертиза е видно, че водачът е можел да спре преди дупката ако се е движел със скорост от 27 км/ч и по – малка. Това обаче е много по- малка скорост от законодопустимата от 50 км/ч в населено място. От друга страна има данни , че дупката е била запълнена с вода и водачът на МПС не е можел да предвиди нейните действителни размери. Така или иначе е недопустимо заради виновното си поведение изразяващо се в необезопасяване на пътното платно , въззивникът да се опитва да прехвърли отговорността си на противната страна като и вменява изключителни задължения като това да преценя какви са размерите на дупката под водата .

Съдът намира , че е безспорно налице причинно – следствена връзка между виновното поведение на служителите на Община Сливен изразяващо се в неподдържане на общинска улица без дупки и настъпилото ПТП. Ако не е била дупката на пътя ПТП е нямало да настъпи, а от това следва , че и щетите е нямало да бъдат възстановени от застрахователя.

С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 360.00 лв.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 536/19.06.2017г. по гр.д. № 4848/2016., по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА Община Сливен със седалище и адрес на управление *** *** *** да заплати на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със седалище и адрес на управление *** *** ***  деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 360.00 ( триста и шестдесет) лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.