Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 140

 

гр. Сливен, 26.09.2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                       Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   397  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 99/13.06.2017 г. по гр.д. № 229/2017 г. на Районен съд гр. Нова Загора, с което е признато за установено по отношение на „Топаз Мел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** *** *** *, представлявано от М. С.С. и „Агроцентър ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Н.Й.И., че вземането на „Топаз Мел“ ООД гр. София за сумата от 2580.84 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда – 09.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в общ размер на 351.62 лв. съществува и е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.  Първоинстанционният съд не е взел предвид изложените съображения в отговора на исковата молба. Приетата от съда фактическа обстановка е необоснована, за което се развиват съображения От цитираната и приложена фактура ищцовото дружество се явява доставчик и именно то е следвало да достави пшеницата, а ответното – като получател, следва да заплати. В исковата молба обаче се твърди, че ответното дружество е следвало да му достави стоката. Сочи се, че няма сключен договор, няма възникнало задължение по посочената фактура Развиват се съображения свързани със събраните по делото доказателства, а са оспорени представената фактура и товарителница. Освен това по делото не е била извършена съдебно-счетоводна експертиза, не е направен справка в дневниците за покупко-продажби и липсват задължителни кантарни бележки. Така в обобщение претенцията се явява недоказана. Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и постановено при липса на процесуални нарушения. Изложената в исковата молба фактическа обстановка е ясна. Безспорно е, че е налице сключен договор между страните, изпълнено е задължението по доставката на пшеница от страна на ищеца, а ответникът не е заплатил сумата. Всички доказателства по делото подкрепят тези твърдения. Ответникът не е доказал плащане и такива доказателства не са били представени.  Не са налице и процесуални нарушения, поради което се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за дружеството въззивник, редовно призовано, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената въззивна жалба.

За въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Правилно, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства за плащане на сумата от страна на ответника.Според закона за счетоводството фактурата се определя като първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, с който  в едни случаи се установява и правото на прехвърляне на собственост върху стоки. По същество фактурата, независимо от това как е издадена, е документ, удостоверяващ извършването на дадена търговска сделка, доказва нейната документална обоснованост и се използва от страните по сделката за извършване на съответните счетоводни и отчетни операции в счетоводните регистри и сметки. В случая е безспорно, че ищеца е издал фактура №0000007364/ 26.08.2016г., от която е видно, че като доставчик е доставил пшеница – 16 080 кг на стойност 2580,84 лева, като стоката е получена на същия ден. Безспорно е, че не е било извършено плащане по тази фактура, която отговаря на законовите изисквания. Така след като безспорно е доказано наличието на задължение по посочената фактура правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая вземането на ищеца съществува и е постановил законосъобразен съдебен акт.

Съгласно чл. 303а. ал.1 от ТЗ,  страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. В алинея 3 и 4 са уредени останалите хипотези - ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина. В случая липсват доказателства за извършено плащане, а и въззивникът не твърди, че е направил такова.

Наведените във жалбата доводи за недоказаност на претенцията, за липсата на сключен договор са изцяло неоснователни. Налице е търговска сделка, по силата на която е доставено посоченото количество пшеница, приета от въззивника, но останала незаплатена. Така е безспорно, че вземането по издадената заповед за изпълнение съществува и като е приел това, районният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован акт.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не  е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/13.06.2017 г. по гр.д. № 229/2017 г. на Районен съд гр. Нова Загора.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: