Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №168

 

гр. Сливен, 06.10.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ БЛЕЦОВА        

ЧЛЕНОВЕ:      СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №405 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №576/29.06.2017г. по гр.д.№4378/2016г. на Сливенски районен съд, с което е осъден Д.М.Д. да заплати на Г.М.М. сумата от 6230лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С200 Elegance“, рег. №***, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 01.08.2016г. до завеждане на исковата молба 20.10.2016г.; сумата от 1600лв., за претърпените болки и травми, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава върху претендираните суми в размер на 241,91лв., считано от датата на увреждането 01.08.2016г. до датата на предявяване на иска 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.10.2016г. до окончателното заплащане на сумата, като иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния претендиран размер, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението на страните са присъдени разноски по делото, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Д.М.Д., като с нея се атакува решението в осъдителната му част.

В жалбата си въззивникът Д.Д. чрез пълномощника си адв. К.Б. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. На първо място посочва, че производството се е водило при неправилна правно квалификация – чл.45 от ЗЗД, макар от изложените обстоятелства да се извеждала квалификацията чл.50 от ЗЗД. Поради това районният съд дал неточни указания за подлежащите на доказване факти и обстоятелства. На ответника не била възложена доказателствена тежест. Счита, че районният съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства. Установило се, че убитите при ПТП овце били предмет на кражба, за което престъпление било образувано досъдебно производство. При това положение не можело да се направи извод за противоправни действия, нарушаващи забраната да не се вреди другиму от страна на ответника. За самото ПТП се водило наказателно производство, което още не е приключило. Освен това счита, че е налице съпричиняване от страна на водача – шофиране с несъобразена скорост, наличие на алкохол, липса на колан, липса на застраховка ГО. Счита, че от събраните доказателства се установило, че колата била на около 100 метра от размазаните овце, следователно, според авто-техническата експертиза, водачът е карал с повече от 140 км/ч. при нормално разрешена скорост от 80 км/ч. Установило се от свидетелските показания наличие на алкохол – под 0,5 промила у водача на увредения автомобил. По отношение на неимуществените вреди посочва, че е налице съпричиняване, с оглед непоставянето на обезопасителен колан, установено от показанията на свид.М.. Счита, че при управление с поставен обезопасителен колан не би получил нараняванията – контузя в областта на главата, охлузвания по лицето, за които му е присъдено обезщетението за неимуществени вреди.  С оглед изложеното, въззвникът моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което отхвърли изцяло предявените срещу него искове. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Д.М.Д., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв. М., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Посочва, че от представените в съдебното заседание постановления за спиране на наказателно производство, овцете, които са се блъснали в колата, на датата на ПТП, са били предмет на кражба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

В с.з. въззиваемият Г.М.М., редовно призован, не се явява,  представлява се от пълномощник – адв.Д.М., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че твърдението за кражба на овцете, причинили ПТП останало недоказано. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с обстоятелства, установени от събраните пред районния съд гласни доказателства /показанията на свид.Марко М./, но неотразени от съда, нито при установяване на фактическата обстановка, нито при формиране на правните му изводи, както и с обстоятелствата, установени от събраните по делото пред въззивната инстанция писмени доказателства /постановленя за спиране на наказателно производство/, както следва:

След удара с овцете /1-2 овце/, ищецът Г.М. е спрял увредения лек автомобил на разстояние 2-3 метра от удара. След това е отместил колата встрани да не пречи на пътя. При управлението на автомобила ищецът М. не е имал поставен обезопасителен колан, поради която причина е счупил и стъклото.

С постановление от 28.07.2017г. прокурор при РП- Сливен на основание чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1 от НК е спрял наказателното производство по ДП №56/2017г. на РУ-МВР – Твърдица, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1,т.3 от НК, поради неустановяване на извършителя.

С постановление от 10.08.2017г. прокурор при РП - Сливен на основание чл.244, ал.1, т.2 от НК е спрял наказателното производство по ДП сл.д. №75/2016г. на ОСО-ОП - Сливен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“А“ от НК, поради неустановяване на извършителя.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Г.М.М. при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: два главни иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6230лв. /с оглед допуснато от районния съд изменение размера на претенцията с протоколно определение от проведено на 11.04.2017г. открито съдебно заседание/ и за неимуществени вреди в размер на 4500лв., причинени от животни – овце, собственост на ответника Д.М.Д., с правно основание чл.50 от ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за периода от увреждането до подаване на исковата молба върху двете главници в общ размер от 241,91лв. /с оглед допуснато от районния съд изменение размера на претенцията/ и законната лихва за забава върху всяка една главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, с правно основание чл.86 от ЗЗД.

С оглед възраженията на въззивника, въззивният съд е констатирал неправилност на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на двата главни иска, като с определението си по чл.267 от ГПК от 11.09.2017г. е дал съответната правна квалификация и е указал подлежащите на установяване обстоятелства и е разпределил доказателствената тежест по отношение на неуказаните от районния съд такива.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира то, като за уважаване на иска следва да се установят по несъмнен начин следните няколко кумулативни предпоставки: вреда; същата да е причинена от животно; то да е собственост или да се намира под надзора на ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна връзка между това бездействие и вредата. Отговорността, както на собственика, така и на лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради което в случая не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.

В случая, исковите претенции за обезвреда са насочени спрямо собственика на животните – овцете, причинили въпросното ПТП на 01.08.2016г. около 23,00 часа в района на с.Оризаре, общ.Твърдица. По делото безспорно е установено, а и между страните не е спорно обстоятелството, че въпросните овце са собственост на ответника в първоинстанционното производство Д.М.Д..

По делото е установено по безспорен начин факта на настъпване на ПТП и че то е в резултат на преминаването на овце, собственост на ответника, през пътното платно. В тази насока районният съд е развил подробни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща и няма да преповтаря, още повече, че оплакванията във въззивната жалба не са в тази насока. Въззивният състав споделя напълно и изводите на първоинстанционния съд относно бездействието на ответника Д.Д. спрямо животните и предотвратяването на конкретното ПТП, в резултат на което са настъпили и претендираните за обезвреда вреди. Той отговаря само, защото е собственик и това му качество е водещо и обуславящо. Изискуемото "бездействие" във фактическия състав на нормата на чл. 50 от ЗЗД е релевантно само от гледна точка на това дали собственикът / надзорникът на вещта е успял да попречи на осъществяването на деликта, но след като не го е направил, независимо от причините за това, той нито може да се освободи от отговорност, нито пък последната може да бъде намалена.

Във връзка с възраженията на ответника – въззивник в настоящото производство за извършена кражба на въпросните овце, причинили ПТП, непосредствено преди произшествието, следва да се посочи, че същите освен че не са доказани, са ирелевантни. Следва да се посочи, че постановление за спиране на наказателно производство, поради неразкриване на извършител, не доказва по несъмнен и обвързващ гражданския съд начин, че е извършено това престъпление, т.е. че овцете са били предмет на кражба. Важното в случая обаче е че при кражба и изгубване на вещта, собственикът ще отговаря за вредите, ако същите са причинени от самата вещ, респ. животно, както е в случая. По изрична разпоредба на закона /чл.50, изр. второ от ЗЗД/, собственикът на животното ще отговаря и тогава, когато то е избягало или е изгубено. Собственикът или лицето, под чийто надзор се намират животните, се освобождават от отговорност за вредите, причинени от същите, само ако вредите са резултат от случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица. Такива, изключващи отговорността на ответника обстоятелства, в настоящото производство не са наведени и установени.

От събраните по делото доказателства са установени и двата вида вреди, причинени в резултат на ПТП, причинено от оставените без надзор овце, собственост на ответника – имуществени, изразяващи се във вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С200 Elegance“, рег. №***, собственост на ищеца Г.М. и неимуществени /болки, страдания и психическо разстройство/, причинени на управляващия автомобила Г.М..

Безспорно се установява и причинната връзка между бездействието на собственика на овцете и причинените вреди.

Съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на чл.50 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване вредите, причинени на ищеца.

На първо място съдът ще се спре на обезщетението за причинените на ищеца в първоинстанционното производство имуществени вреди, изразяващи се в повреда на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С200 Elegance“, рег. №*** – деформации в предната част от средна и тежка степен.

Видно от кредитираното заключение на назначената и изслушана пред районния съд комплексна съдебно-оценителна авто-техническа експертиза, общата пазарна стойност на всички причинени щети по автомобила, в т.ч. и стойност на ремонтните услуги, монтаж и демонтаж на авточасти и др., възлиза на сумата от 6230лв.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на тази вреда /имуществените вреди по автомобила/ от страна на водача на МПС за основателно. В тази насока са и оплакванията във въззивната жалба. Въззивният състав не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на водача на автомобила.

По отношение скоростта на движение на лекия автомобил, изхождайки от установеното от показанията на свидетеля очевидец на ПТП – Марко М., необорени от останалия доказателествен материал, че процесния увреден лек автомобил, управляван от ищеца е спрял на около 2-3 метра от удара /едва след това е бил преместен, за да не пречи на по-голямо разстояние, посочено от свид.Михов, дошъл на мястото на произшествието малко по-късно/ и използвайки таблица №6 от заключението на съдебно-оценителната автотехническа експертиза, приема, че скоростта на движение в момента на ПТП на увредения автомобил е била около 87км/ч.  /ред втори – при 5м. изминат път след удара в овцете, скоростта на движение е 87,2163 км/ч./. Действително, съгласно разпоредбата на 21, ал.1 от ЗДвП максимално разрешената скорост по път извън населено място при пътно превозно средство кат.В, какъвто е процесния автомобил, е 90 км./ч. Водачите на пътни превозни средства обаче, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.  В случая ищецът е следвало да съобрази скоростта си /управлявал е с максимално допустимата/ с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост – управление в тъмната част от денонощието /23 часа/, при насрещно движение на тежкотоварен автомобил с включени допълнителни светлини /показанията на свид. М./, което той не е сторил. В случай, че беше съобразил скоростта на движение, би могъл да реагира своевременно на препятствието – овцете, навлезли на пътното платно и да предотврати поне някаква част от вредите. Поради това съдът приема, че ищецът, с оглед видимостта в тази част на денонощието, интензивността на движението,  състоянието на пътя и местонахождението му /близост до населено място и то от селски тип/, е следвало да съобрази скоростта си на движение, за да може да отреагира своевременно и адекватно. Поради това въззивният състав приема, че е налице съпричиняване на имуществените вреди от страна на водача на автомобила.

Съдът приема, че е недоказано твърдението за управление на МПС от страна на ищеца М. след употреба на алкохол, тъй като категорични доказателства в тази насока няма ангажирани, с изключение на показанията на свид.Михов, който обаче не е отразил това твърдяно обстоятелство /0,3 промила констатирана проба за алкохол/ в съответен нарочен документ и твърдението остана недоказано.

Липсата на сключена валидна застраховка Гражданска отговорност е ирелевантно обстоятелство за настъпването на вредите от процесното ПТП, причинено от оставените без надзор животни, собственост на ответника, не следва да се отчете при определяне процента на съпричиняването.

С оглед прието съпричиняване на имуществените вреди и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за тях следва да се намали. След като прецени подробно причините, довели до настъпилото ПТП и имуществените вреди, съдът приема, че следва да отчете съпричиняване в размер на 20%, поради което обезщетението за имуществени вреди следва да се намали с този процент и да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на  4984лв. До този размер първият главен иск е основателен и следва да се уважи, а в останалата част – да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на обезщетението за неимуществени вреди – болки,  страдания, неудобства, психически и емоционален дискомфорт от телесните увреждания на ищеца Г.М.М. от процесното ПТП, причинено от оставените без надзор животни, собственост на ответника Д.Д., следва да се отбележи следното:

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установения факт, че на Г.М.М. в резултат на ПТП са причинени леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата с наличие на повърхностни порезни рани в областта на челото, с оскъдно кървене от тях, оток на тъканите и кръвонасядания и контузия на лявата лакътна става с болезнен оток на тъканите и ограничени, болезнени и затруднени движения в областта на лявата лакътна става. Съдът съобрази възрастта на ищеца /34 год./ и продължителността на изпитваните болки – около 1 месец /показанията на свид.Марко М./. Съдът взе предвид факта, че близко време след нараняването порезните рани в областта на челото са били видими и ищецът е изпитвал дискомфорт от това обстоятелство, поради което е носел шапка. Установено е от показанията на свид.Деница Чернева, че известен период от време след произшествието, Г.М. не можел да спи спокойно, имал кошмари и се стряскал на сън.

Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 2000лв. 

Ответникът Д.Д. с отговора на исковата молба е направил възражение за съпричиняване и на този вредоносния резултат от страна на ищеца. Въззивният съд намира това възражение за основателно и доказано. От показанията на свидетеля Марко М. се установява обстоятелството, че при управлението на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „С200 Elegance“, рег. №*** в момента на настъпване на ПТП, ищецът Г.М., управлявал автомобила  е бил без поставен предпазен обезопасителен колан. Съдът намира, че ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан не биха се получили уврежданията в областта на главата и челото. При поставен обезопасителен колан по време на челен удар се получават увреждания от самия колан, локализирани в гръдната и коремна области. С поставен колан се получават увреждания и по крайниците. Като правило уврежданията, получени с поставен предпазен колан са по-леки.

Поради това, съдът приема, че ищецът към момента на ПТП не е бил с предпазен колан, поради което е получил нараняванията в областта на главата. По този начин той не е изпълнил нормативно вмененото задължение по чл.137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния колан в МПС.

Освен неизползването на обезопасителен колан, както по-горе бе подробно обсъдено, е налице и несъобразяване на скоростта на движение на автомобила с пътната обстановка, видимост, шофиране в тъмната част от денонощието, интензивност на движението, в т.ч. насрещно такова, особености на пътя и местонахождение /близост до селски район/ и избиране на такава, с възможност за адекватна реакция при съответни препятствия /в случая преминаване на животни през пътното платно/. Имайки предвид тези обстоятелства, съдът приема, че ищецът със своето поведение е допринесъл за увреждането /неимуществените вреди/ и приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като дължимото обезщетение за причинените му неимуществени вреди следва да се намали с 60% /20% за несъобразяване скоростта на движение и 40% за непоставянето на обезопасителен колан/.

Определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането в размер на 2000лв., с оглед наличието на съпричиняване, следва да се намали с посочения процент, като на ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане в размер на 800лв. До този размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 4500лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед исковата претенция върху всяка една от главниците следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 20.10.2016г. до заплащането им, както правилно е присъдил и първоинстанционния съд.

За периода от датата на увреждането – 01.08.2016г. до подаване на исковата молба - 20.10.2016г., ищецът е предявил нарочен акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва върху двете главници в общ размер от 241,91лв. Съгласно разпоредбата на  чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото. Поради това акцесорната претенция за този период е основателна, но до размера от 130,40лв., с оглед частичната основателност на двете главни искови претенции и определения от въззивния съд размер на същите. Съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК въззивният съд определи размера на акцесорната претенция с помощта на електронна програма за изчисление на законната лихва в размер на 130,40лв.

С оглед изложеното и частичната основателност на исковите претенции, съответно до 4984лв. обезщетение за имуществени вреди, 800лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 130,40лв. за акцесорната претенция, при уважени от районния съд размери съответно от 6230лв. за имуществени вреди, 1600лв. за неимуществени вреди и 241,91лв. – мораторна лихва върху двете главници, въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, в частта, с която исковете са уважени над посочените размери до присъдените такива и вместо него да постанови друго по същество, с което да отхвърли исковете над посочените размери до присъдения /за неимуществените вреди/, респ. до претендираните /за имуществените вреди и мораторна лихва/ размери.

В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди до размера от 4984лв., обезщетение за неимуществени вреди до размера от 800лв. и мораторна лихва до размера на 130,40лв., решението на СлРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска по чл.50 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения от районния съд размер от 1600лв. до пълния претендиран размер от 4500лв. и в тази част същото е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, на ищеца в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 742,39лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от 742,39лв. до присъдения му размер от 749,38лв.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 451,73лв. /при присъдени 289,43лв./, поради което следва да му се присъдят такива допълнително в размер на 162,30лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

На въззивника Д.Д. следва да се присъдят съразмерно разноски пред настоящата инстанция /доказани са само за платена д.т. в размер на 181,60лв./ в размер на 48,54лв., с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

На въззиваемия Г.М. следва да се присъдят съразмерно разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 263,78лв. с оглед частичната неоснователност на въззивна жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №576 от 29.06.2017г., постановено по гр.д. №4378/2016г. по описа на Сливенски районен съд в частите, с които е осъден Д.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.М. с ЕГН ********** ***, както следва: обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С200 Elegance“, рег. №***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането 01.08.2016г. до завеждане на исковата молба 20.10.2016г. над размера от 4984лв. до присъдения размер от 6230лв.; обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - претърпени болки и травми над размера от 800лв. до присъдения размер от 1600лв.; мораторна лихва върху двете главници за периода от увреждането – 01.08.2016г. до подаване на исковата молба на 20.10.2016г. над размера от 130,40лв. до присъдения размер от 241,91лв. и разноски по делото над размера от 742,39лв. до присъдения размер от 749,38лв.,  като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М.М. с ЕГН ********** *** против Д.М.Д. с ЕГН ********** *** искове, както следва: иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С200 Elegance“, рег. №***, в резултат на ПТП от 01.08.2016г. на път ГП І-6 км 358+500, причинено в резултат на навлизане на животни – овце, собственост на Д.М.Д. на пътното платно над размера от 4984лв. до претендирания размер от 6230лв.; иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП от 01.08.2016г. на път ГП І-6 км 358+500, причинено в резултат на навлизане на животни – овце, собственост на Д.М.Д. на пътното платно над размера от 800лв. до размера от 1600лв. и акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху двете главници за периода от 01.08.2016г. до 20.10.2016г. над размера от 130,40лв. до размера от 241,91лв.,  като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №576 от 29.06.2017г. по гр.д.№4378/2016г. на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Г.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.М.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 162,30лв., представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции и сумата от 48,54лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Д.М.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.М.М. с ЕГН ********** от *** *** сумата от 263,78лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението, в частта относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от увреждане, причинено от животни, може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Решението в останалата му част - относно претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.