Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 29.09.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №406 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №587/06.07.2017г. по гр.д.№1618/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че А.Х.Б. не дължи сумата от 332,46лв., представляваща начислена електроенергия, обективирана във фактура №1169075843 за консумирана електроенергия за отчетен период от 01.11.2016г. до 16.01.2017г. и на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 350лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си дружеството въззивник чрез пълномощник юриск. И.П. твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Намира изводите на районния съд за неоснователно извършване на преизчисляването на сметката на клиента, поради нарушаване процедурата по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ за неправилни. Счита, че с оглед цитирано решение на ВКС, уведомяването на абоната следва да се извърши не по реда на ПИКЕЕ, а по реда на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, който ред бил спазен, тъй като клиента разполагал със справка и е уведомен за нея. Счита, че е доказал наличието на предвидените в ПИКЕЕ предпоставки за извършване на едностранната корекция на сметката на абоната, като оспорената сума е основателно начислена. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемият А.Х.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му – адв. К., който посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намиращи опора в съответните, приложими към спора, материалноправни разпоредби.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание, т.е. наличие на виновно поведение. Доказателства в тази насока относно извършването на нерегламентирано въздействие, в нарушение на установените задължения, от страна на абоната върху СТИ няма ангажирани от носещата доказателствената тежест страна - ответното електроснабдително дружество.

Между страните не се спори, че ищецът в първоинстанционното производство има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в с.Гавраилово, общ.Сливен, ИТН 2293510.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца в първоинстанционното производство на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 01.11.2016г. до 16.01.2017г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия,  

 

 

 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура. Правилно и законосъобразно районният съд е приложил именно тези ПИКЕЕ.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Следва да се отбележи, че за процесния период ПИКЕЕ са действали. Същите са отменени с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017 г. от 14.02.2017г.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищеца или негов представител, да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество, той или негов представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №323283 от 16.01.2017г. е подписан от двама свидетели без да е посочено какви са те и без да са индивидуализирани /три имена, ЕГН, посочени са само две имена на първия свидетел/, като не може да се установи спазено ли е изискването на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ и явяват ли се безпристрастни и незаинтересовани свидетелите на проверката. По отношение на втория свидетел, за който въззивникът с отговора на исковата молба твърди, че е полицейски служител, не е отбелязано длъжностно качество и местослужбата му, като остава недоказано твърдението, че е полицейски служител, нарочно повикан да присъства при проверката, съгласно изискването на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ. В случая това изискване също не е спазено.

Във връзка със задължението на електроснабдителното дружество за връчване на съставения не в присъствието на абоната и неподписан от него констативен протокол, следва да се отбележи, че въззивният съд приема, че същият не е връчен на абоната. Тежестта на доказване относно изпълнението на това задължение отново е на ответното дружество, което не го е изпълнило и следва да понесе своеобразната санкция за това, като съдът приема за неосъществено недоказаното обстоятелство на връчване на констативния протокол.

От друга страна спрямо констативния протокол са приложими правилата, установени в Общите условия на ЕВН ЕР.

 Проверката на средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

В конкретния случай ответното дружество, носещо доказателствената тежест не е установило абоната – ищеца или негов представител да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. Не е налице и отказ от негова страна, за да се приложи  разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР. Следователно не е спазен реда на чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР при съставянето на представеният от ответника констативен протокол №323283/16.01.2017г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество, той или негов представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол. По отношение на свидетелите, съдът е посочил по-горе, че същите не са индивидуализирани в достатъчна степен, което е нарушение на приетите от самото дружество Общи условия.

По делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР – да изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ, респ. по реда и при спазване на ОУ на ЕВН ЕР. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищеца, защото представлява само неподписан от него частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 76  дни, следва да се отбележи, че по делото не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, респ. чл.54 ал.2 т.1 от ОУ на ЕВН ЕР. Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент. Следва да се отбележи, както правилно е посочил районният съд, че през м.ноември и м.декември 2016г. и на 12.01.2017г. /малко преди проверката/ е имало отчитане на показанията на електромера, видно от заключението на кредитираната съдебно-техническа експертиза, като самият електромер безспорно е отчитал консумирана ел. енергия, а при констатираната манипулация /изваден захранващ извод на електромера/ електромера не може въобще да регистрира консумирана електрическа енергия, явява се изключен от мрежата – електромерът спира да функционира, което очевидно за м.11 и м.12.2016г. въобще не е така. Освен това, въззивното дружество на е изпълнило и основно свое задължение – преминаване на електромера през задължителна периодична метрологична проверка през 2014г. и след това.

По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи исковата сума, като предявения от него отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.  

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него разноски в първоинстанционното производство.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 300лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

                            

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №587/06.07.2017г., постановено по гр.д.№1618/2017г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: *********, ЕИК 123526430 да заплати на А.Х.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.