Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  148

гр. Сливен, 27.09.2017 г.

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                      мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 409 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 375/02.05.2017г. по гр.д. № 2628/15г. на СлРС, с което е прието за установено, че Д.Р.С. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София следните суми, за които на последното е издадена по ч.гр.д. № 742/16г. на СлРС заповед № 388/01.03.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 3 098, 90 лв. главница по договор за потребителски кредит от 20.04.2010г., сключен между банката като кредитор и С.М.И, като кредитополучател, с поръчител Д.Р.С., ведно със законовата лихва от 29.02.2016г. до окончателното изплащане, 556, 23 лв., представляваща редовна лихва за периода 07.12.2014г.-28.02.2016г.,  99, 59 лв., представлвяваща наказателна лихва за периода 02.02.2016г.-28.02.2016г. и 120 лв. такса, и са присъдени на ищеца разноските по исковото и по заповедното производство в пълен размер.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло решението, като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът заявява, че неправилно решаващият съд е счел, че той дължи сумите на ищцовото дружество, твърди, че е налице нередовно връчване на предназначената за кредитополучателката нотариална покана, поради което не е налице предсрочна изискуемостна кредита. Заявява, че връчването е ненадлежно, тъй като нямало данни нотариусът да е положил усилия за откриване на длъжника и връчване на уведомлението, както и да е извършвал справка за настоящ и постоянен адрес на лицето, адресът е посетен веднъж и  няма данни, че е било невъзможно адресатът да бъде намерен. На следващо място се оплаква, че банката-кредитор едностранно  е променила лихвания процент  без необходимото и задължително уведомяване на длъжниците, поради което следва да се приеме, че той не е променян. Също така въззивникът твърди, че съжденията на съда относно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането са объркани и са във вътрешно противоречие, като съдът посочвал един момент за нея спрямо кредитополучателя и друк, спрямо поръчителя, а в действителност датата на предсрочната изискуемост е една. Последното оплакване касае нарушаването на изискването на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, като въззивникът счита, че шестмесечният преклузивен срок е бил изтекъл преди подаване на заявлението и отговорността на поръчителя е погасена.

Поради изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли всички претенции като неоснователни. Претендира разноски по делото.

В жалбата няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен и иска той да бъде потвърден. Развива подробни контрааргументи срещу всяко от наведените с въззивната жалба оплаквания. Претендира разноски за тази инстанция. за юрисконсултско възнаграждение. Няма нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на насрещната страна и моли съда да отмени решението като постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете, претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли съда да потвърди решението на СлРС, претендира разноски за ю.к. възнаграждение.

 

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 3 098, 90 лв. главница по договор за потребителски кредит от 20.04.2010г., сключен между него като кредитор и лицето С.М.И, като кредитополучател, с поръчител ответника Д.Р.С., ведно със законовата лихва от 29.02.2016г. до окончателното изплащане, сумата 556, 23 лв., представляваща редовна лихва за периода 07.12.2014г.-28.02.2016г.,  сумата 99, 59 лв., представлвяваща наказателна лихва за периода 02.02.2016г.-28.02.2016г. и сумата 120 лв., представляваща такса, както и  443, 11 лв. разноски по заповедното производство.

Настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта за което действие лежи върху него – сключването на договора с кредитополучателката С.М.И, поемане на поръчителството от страна на ответника, размера на задължението, начина на погасяване и направените плащания, възникването на условия за обявяване на предстрочна изискуемост на целия непогасен остатък и надлежното довеждане до знанието на двамата длъжници на това обстоятелство отстрана на банката.

Няма съмнение относно валидността на договора, по установените с него права и задължения на страните и по броя, момента и размера на извършваните плащания. Тези въпроси са обсъдени и разрешени от първоинстанционния съд и относно тях няма жалба, поради което въззивната инстанция не следва да ги пререшава.

Ключовите оплаквания на въззивника се свеждат до твърденията, че длъжникът-кредитополучател не е надлежно уведомен за обявената от кредитора предсрочна изискуемост на цялото вземане и не е спазен законовия срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД спрямо длъжника-поръчител /ответника/.

Поддържащото оплакване, касаещо неяснотата на мотивите на решаващия съд относно настъпването на предсрочната изискуемост на кредита са несводими. Този въззивен състав не намира затруднения при тълкуване на мотивите на СлРС, а от интелектуалния прочит на тази им част е видно, че първоинстанционният съд еднозначно е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с възникването на условията за това /съгласно конкретния договор/, а поражда действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за това.

Изброените по-горе две основни възражения са неоснователни.

Видно от представените писмени документи, банката е изпратила на ответника, поръчител по договора за кредит, писмено уведомление, че поради забава в погасяването и съгласно договорните клаузи, обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението му е връчено лично на 23.04.2015г. чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ .

На 06.10.2015г. банката-кредитор е депозирала пред нотариус Р. С. нотариална покана до длъжника-кредитополучател С.Й., с която го уведомява, че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради настъпване на предвидените в договора условия. Нотариалната покана е връчена надлежно по реда на чл.47 от ГПК – чрез поставяне на уведомление на 13.12.15г., като след изтичане на срока за явяване и получаване на 28.12.2015г., нотариусът е съставил протокол от същата дата, от която се счита и, че поканата е връчена на лицето.

Несподелими са доводите, че уведомяването на основния длъжник с нотариална покана е ненадлежно, тъй като нямало данни нотариусът да е положил усилия за откриване на длъжника и връчване на уведомлението и да е извършвал справка за настоящ и постоянен адрес на лицето, адресът е посетен веднъж и  няма данни, че е било невъзможно адресатът да бъде намерен. Нотариалната покана е връчена именно на постоянния адрес на лицето, посочен по договора за кредит въз основа на личната карта на кредитополучателката. На следващо място, заради специфичната функция и правомощия на фигурата на нотариуса, изявление, произтичащо от него, удостоверяващо извършване на действие от кръга на компетентността му, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, поради което не са необходими други доказателства относно изложеното в протокола, че при посещението на нотариуса лицето не е намерено на постоянния му адрес. Процедурата по чл. 47 от ГПК е напълно допустима и е приложена при спазване на законовите норми, като броят на посещенията не е закрепен изрично и доколкото се касае за охранително, а не спорно производство, касаещо връчване на книжа, съдът намира, че няма разминаване с разума на закона. Така след изтичане на срока по чл. 47 ал. 2 от ГПК съобщенията се считат за валидно връчени, нотариусът е изготвил протокол за това, поради което действието по уведомяването е редовно извършено.

Неоснователно е и другото съществено оплакване относно неспазване на разписан от законова новела преклузивен срок.

Заявлението на кредитора по чл. 418 от ГПК е подадено пред СлРС на 29.02.2016г. и действието е извършено в рамките на позволения от нормотвореца 6 месечен срок, закрепен в разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД.

Съгласно устойчивата и препотвърдена съдебна практика, еднозначно и категорично се приема, че отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжникакредитополучател. Безразлично е кой от двамата солидарни длъжници е бил първи уведомен – кредитополучателят или поръчителят.

В случая срокът е поставен в течение на 28.12.2015г. и едва с изтичането му на 28.06.2016г. могат да се свържат благоприятните последици за поръчителя, изразяващи се в отпадане на отговорността му.

Без значение е, че уведомлението на банката до него е връчено няколко месеца преди това до длъжика-кредитополучател. За кредитора няма нито ограничение на избора му срещу кого от длъжниците да поиска издаване на заповед, нито задължение да спазва някакъв ред, законът не разписва и кого от солидарните длъжници да уведоми пръв и в какъв промеждутък от време.

Така, в обобщение - установява се от представените документи, че са били налице условията, предвидени в договора, при които настъпва предсрочната изискуемост на цялото вземане. В изпълнение на задълженията си, кредиторът е уведомил за това и двамата длъжници преди да подаде заявлението. Това той е сторил надлежно, като по отношение на ответника-поръчител, е спазен и привилегироващият го срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, касаещ конкретно неговата отговорност.

Ето защо, след като е доказано наличието в кумулативна даденост на всички предпоставки за това, се установява по безспорен начин дължимостта на всички заявени в заповедното производство вземания на кредитора, тъй като длъжникът не е противопоставил и доказал годни правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи възражения или факти.

Следва да се отбележи още, че е неоснователно и релевираното оплакване относно едностранното променяне на лихвания процент от страна на банката-кредитор – на първо място такова възражение изобщо не е въвеждано в процеса от страна на ответника с отговора, за първи път се прави във въззивната жалба, което е недопустимо от процесуална гледна точка. Независимо от това може да се посочи на второ място, че тези твърдения са произволни иголословни и не почиват на конкретни доказателства. На последно място – в ОУ, неразделна част от договора за банков кредит изрично е регламентирано, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, като за това не се иска съгласието на кредитополучателя. Последният само следва да бъде уведомен по подходящ начин, но неизвършването на това действие не рефлектира върху валидността на промяната.

Поради всичко изложено установителните искове се явяват изцяло основателни и доказани и следва да се уважат както са предявени.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата се явява неоснователна и атакуваното с нея решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на процеса във въззивната инстанция отговорността за разноски за нея лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер на 501, 23 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                             Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 375/02.05.2017г. по гр.д. № 2628/15г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.Р.С. заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, направените разноски по делото за въззивното производство в размер общо на 501, 23 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: