Р Е Ш Е Н И Е  

 

 

гр. Сливен, 05.09.2017 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 414 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на подадена чрез ЧСИ жалба против наложена възбрана върху несеквестируемо имущество на длъжника по изп.д. № 964/16г.  на ЧСИ рег. № 915 в района на СлОС, и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

В нея жалбоподателката твърди, че неправилно е обявена публична продан на 1/2 ид.ч. от жилище, с административен адрес ********, собственост на длъжницата, тъй като съгласно чл. 444 т. 7 от ГПК този имот не подлежи на принудително изпълнение, тъй като то е единствено и в него живее тя, заедно със съпруга си и двете им деца /които до влизане в сила на съдебно решение № 3 от 08.02.2017г. е било тяхна собственост/. Счита, че имотът може да бъде възбранен, но не може да бъде продаден.

С оглед изложеното моли да бъдат отменени действията насочени за публична продан на ½ ид.ч. от НИ с административен адрес ********, поради неговата несеквестируемост.

Постъпило е писмено становище - възражение от взискателя, който счита, че жалбата е допустима, но неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, тъй като несеквестируемостта на имота е отпаднала след прехвърлянето му безвъзмездно от длъжника, а сделката е обявена за недействителна спрямо взискателя-кредитор.  Позовава се на съдебна практика.

ЧСИ е изложил подробни писмени мотиви, като  счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага подробна хронология и развива доводи относно законосъобразността на действията си, които счита, че са в съответствие с изискванията на ГПК.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с изпълнителното дело и становищата, намира, че жалбата е допустима – подадена е от процесуално легитимиран субект, имащ право на жалба, в законовия срок, чрез ЧСИ, извършил атакуваното изпълнително действие, като последното попада в кръга на подлежащите на обжалване такива.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изп.д. № 964/16г.  на ЧСИ рег. № 915 в района на СлОС е било образувано по заявление на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, гр. София, срещу жалбоподателката С.Ж.В. и В.П.В., въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2011г., издаден в полза на банката, на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 01.08.11г. по ч.гр.д. №  4745/2011г. на СлРС, с която са били осъдени солидарно да й заплатят посочените суми ЕТ „Ейпи-Ваньо Велев“, с. Желю войвода, С.Ж.В. и В.П.В.. Взискателят е поискал започване на принудително изпълнение само срещу вторите двама солидарни длъжници, тъй като търговецът бил в производство по несъстоятелност. Двамата длъжници – физически лица и съпрузи, са били собственици на единствен жилищен имот – апартамент, с административен адрес ******** и с договор за дарение от 09.03.2011г., обективиран в н.а. № 192/09.03.11г. на нотариус рег. № 123,  те са прехвърлили безвъзмездно правото на собственост върху него на двете си деца. Взискателят е предявил павлов иск и е постигнал като резултат обявяване с влязло в сила съдебно решение от 08.02.2017г. на недействителен спрямо него на този договор. Той е поискал срещу жилището да бъде насочено принудително изпълнение и на 26.07.2017г. е вписана възбрана върху ½ ид.ч. от имота, собственост на длъжника С.В. /жалбоподателката/. След изпращане на заинтересуваните лица на уведомления за насрочен опис на 18.08.17г. длъжницата е подала на 14.08.17г. настоящата жалба, като с разпореждане от 18.08.17г. ЧСИ е отложил описа за друга дата.

Единственият отбранителен аргумент на жалбоподателката се състои в твърдението, че тъй като е безспорно, че жилището, ½ ид.ч. от което е обект на принудително изпълнение, е единствено на нея и семейството й и те живеят в него, то попада под закрилата на чл. 444 т. 7 от ГПК и е несеквестируемо имущество.

По въпроса за несеквестируемостта на единствено жилище на длъжника съществува постоянна и утвърдена съдебна практика, която еднозначно е препотвърдена и с решения на ВКС, постановени по чл. 290 от ГПК.

Същността й се изразява във виждането, че „Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му.

Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката.“

Така от изложената дотук фактология непререкаемо се налага пълно тъждество с дискутираната от ВКС хипотеза, при която се отнема статута на несеквестируемост на единственото жилище на длъжника.

Жалбоподателката и съпругът й са прехвърлили, и то безвъзмезднно, правото си на собственост, върху имота, срещу който понастоящем е насочено принудителното изпълнение за техни задължения и със съдебното решение е признато, че сделката е увреждаща кредитора, и е прогласена недействителността й спрямо него. Така от една страна е открит пътят на кредитора да се удовлетвори от този имот и е затворена привилегията на длъжника да се позове на несеквестируемостта му, от която сам, с недобросъвестното си поведение, се е лишил. Това се отнася както за налагането на възбрана, така и за извършване на опис и публична продан на описаната част от жилището.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и не следва да се уважава.

 

 

 

 

Ръководен от изложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

          ОСТАВЯ  без уважение жалбата на С.Ж.В. ЕГН ********** *** 70-В-3 против действията на ЧСИ рег. № 915 в района на СлОС по изп.д. № 964/16г., с които е насочил изпълнението върху имущество, смятано от длъжника за несеквестируемо – ½ ид.ч. от единствено жилище, с административен адрес ********, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: