Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 05.10.2017 г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

при секретаря Гърдева, като разгледа докладваното от младши съдия  Нина Коритарова в.гр.дело № 415 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

 

 

 

Обжалвано е Решение № 340 от 21.04.2017 г. по гр.д. №711 /2014 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което  се осъжда И.П.И., ЕГН: ********** *** на основание чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 45 ЗЗД да заплати на Д.Д.Д., ЕГН:********** сумата от 1000 лв.ведно със законната лихва, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили в резултат на казаните от ответника по адрес на ищеца думи в интервю с водещия на телевизионното предаване „От упор“ Д. Б., излъчено под формата на телефонен запис по телевизия „Скат“ в предаването от 10.11.2013 г. от 20 часа- „Малко силно да се каже. По скоро той е човек на ГЕРБ. Аз съм писал и във фейсбук и навсякъде, че е къртица на сливенската мафия и се е настанил в централата на „Атака““и „Еми разбира се  /…/. Той обслужва мафията, обслужва.“. Предявеният иск се отхвърля като неоснователен и недоказан за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10 000 лв. Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски съразмерни с уважената и отхвърлената част на иска.

Първата въззивна жалба е подадена от И.П.И., ЕГН: ********** *** и с нея се атакува решението, в частта, с която същият е осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. ведно със законната лихва, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди настъпили в резултат на казаните от него по адрес на ищеца думи в интервю с водещия на телевизионното предаване „От упор“ Д. Б., излъчено под формата на телефонен запис по телевизия „Скат“ в предаването от 10.11.2013 г. от 20 часа.

Втората въззивна жалба е подадена от Д.Д.Д., ЕГН:********** чрез адв. В.С.П. от САК, със съдебен адрес:*** и с нея се атакува решението, в частта, с която отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от същия иск за разликата над сумата от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв.

Въззивникът по първата въззивна жалба е ответник в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която уважен предявения иск като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че  СлРС не бил анализирал всички събрани по делото доказателства поради което бил изградил погрешни правни изводи. Твърди, че не бил извършвал деянието описано в исковата молба и записът на разговора бил малка част от проведения разговор със свидетеля Д. Б. и бил силно манипулиран чрез изчистване на важни за делото факти. Липсвал оригиналният запис на телефонния разговор, от който щяло да стане ясно, че ответникът и неговото семейство били претърпели деяния от страна на организирана престъпна група, които били поставили в опасност живота и здравето на ответника и семейството му. Бил поставил изрично условие записът да не бъде записван, защото се страхувал от нови деяния от страна на организираната престъпна група, като в този смисъл били показанията и на неговата съпруга. Посочва, че не познава свидетеля Б. и че същият не е искал да свидетелства по делото поради което бил възпроизвел разговора между тях превратно.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявения иск да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции. С тази въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Въззивникът по втората въззивна жалба е ищец в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в отхвърлителната част като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че  СлРС не бил определил размера на дължимото обезщетение съобразно предвидените в чл. 52 ЗЗД критерии. От съдебно-техническата експертиза, свидетелските показания и писмените доказателства по безспорен начин се била установявала твърдяната от него фактическа обстановка. От свидетелските показания се било установявало, че ответникът бил предупреден, че разговорът се записва и предстои да бъде излъчен в предаване посветено на тази тема. Записът не бил манипулиран, а само обработен с цел подобряване на неговото качество без да се променят въпросите и отговорите и тяхната последователност. От него ставало ясно, че адресатът на думите на ответника бил именно ищеца. Деянието на ответника съставлявало клевета по см. на чл. 147, ал. 1 НК и правилно било заключението на СлРС,  че изявленията на ответника, не съставлявали мнение, а твърдение за сигурно знание на факт, който бил неверен и годен да опозори ответника пред обществеността и да му нанесе неимуществени вреди. В доказателствена тежест на ответника било да установи по несъмнен начин истинността на изложените от него твърдения. Правилно СлРС бил приел, че ответникът бил осъществил противоправно деяние в резултат на което ищецът бил претърпял вреди, но неправилно бил определил размера на дължимото обезщетение. Ответникът бил говорил категорично и убедително, заемал длъжност областен координатор в ПП „Атака“ в гр. Сливен. Била доказана и причинно-следствената връзка между деянието и влошеното здравословно състояние на бащата на ищеца. Предаването продължавало да има възможност да бъде гледано в интернет пространството и рейтинга на ищеца бил катастрофално спаднал и същият се бил принудил да прекрати политическата си кариера. Тези обстоятелства били обуславяли в своята съвкупност по-голям размер на дължимото обезщетение. Освен това клеветническите твърдения били изнасяни в публичното пространство многократно- в официалния сайт на телевизия „Скат“, където записът е наличен и може да се гледа и към настоящия момент и в други източници, които го били възпроизвели и довели до обидни коментари, който също довели до влошаване на емоционалното и здравословното състояние на ищеца и до нови претърпени от него болки и страдания. Цитира ППВС № 4/1968 г.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да уважи изцяло предявения от него иск да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции. С тази въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  първата въззивната жалба депозиран от Д.Д.Д., ЕГН:********** чрез адв. В.С.П. от САК, със съдебен адрес:***. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на първата въззивната жалба въззиваемия ищец в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в уважителната си част. Посочва, че от съдебно-техническата експертиза, свидетелските показания и писмените доказателства било видно, че ответникът бил автор на процесното деяние, от което били нанесени сериозни неимуществени вреди на ищеца.Оспорва възраженията наведени от въззивника в първата въззивна жалба, че записът бил манипулиран. Въпреки, че могли по реда на чл. 193 ГПК да представят оригиналния запис същият не бил изискан от насрещната страна нито пък бил оспорен представения запис. Не било необходимо да бъде представен запис на целия разговор, а и свидетелят Б. бил посочил, че записът не бил манипулиран и въззивникът бил предупреден, че е записван и записът щял да бъде излъчван по телевизия „СКАТ“. Ирелевантни били твърденията на въззивника, че не бил познавал свидетеля Б. и че същият не желаел да свидетелства.

Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно и да им присъди сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът И.И. редовно призован се явява лично. Моли въззивния съд да уважи подадената от него въззивна жалба и да отмени атакуваното решение в осъдителната му част. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът Д.Д. редовно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т.1 ГПК адв. В.П. от САК. Моли въззивния съд да уважи подадената от него въззивна жалба и да отмени атакуваното решение в отхвърлителната му част. Претендира разноски.

 

 

 

 

При извършване на проверката по чл.267, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивните жалби са подадени от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това въззивният съд ги намира за допустими и следва да ги приеме за разглеждане.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд намира първата въззивна жалба за неоснователна. Въззивният съд намира втората въззивна жалбата за неоснователна и по следните съображения:

 

 

 

 

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

 

 

 

 

 

 

 

 

Непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

 

 

 

 

Основният обективен елемент от правопораждащият фактически състав на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права.

 

 

 

 

В разглеждания случай ищецът се позовава на увреждащо поведение на ответника, изразяващо се в разгласяването на позорни обстоятелства - осъществено чрез излъчване на интервю с него в телевизионно предаване на телевизия „Скат“.

 

 

 

 

Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно права на гражданите е въведен в ал. 2 на посочения текст, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/. Разгласяването на неистински позорни обстоятелства и/или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета /чл. 147, ал. 1 НК/, с което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му.

 

 

 

 

 

 

 

 

Следователно преценката дали е осъществено противоправно деяние, осъществяващо признаците на клевета, е предпоставена от границите, въведени с разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Конституцията.

 

 

 

 

В контекста на изложеното е необходимо да бъде направено уточнението, че, за да е позорно едно изявление, обективирано устно или писмено, то следва същото да представлява твърдение на конкретно лице за съществуването на определен факт, свързан с личността на адресата, до който е отнесен, който факт е неистински и е от естество да накърни доброто име на последния в обществото. Приписването на престъпление е изявление на конкретно лице, че друго лице е извършило някакво конкретно престъпление, което в действителност последното не е извършило. Твърдението трябва да е обективно позорно, да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти. Следователно е необходимо разгласяващото лице /т.е. деликвента/ да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Противоправността на подобно поведение е обусловена от неистинността на разгласеното обстоятелство и на приписаното престъпление - арг. от чл. 147, ал. 2 НК, т.е., установена е оборима презумпция, че всяко позорно обстоятелство е неистинско и че всяко приписано престъпление не е извършено. Установяването на противното, а именно, че макар обстоятелството да е позорно, е истинско или че престъплението е извършено, е в тежест на ответника.

 

 

 

 

В разглеждания случай е установено по делото, че ответникът е дал интервю пред репортера и понастоящем народен представител Д. Б., излъчено под формата на телефонен запис по телевизия „Скат“ в предаването от 10.11.2013 г. от 20 часа, в което са използвани процесните изрази - „Малко силно да се каже. По скоро той е човек на ГЕРБ. Аз съм писал и във фейсбук и навсякъде, че е къртица на сливенската мафия и се е настанил в централата на „Атака““и „Еми разбира се  /…/. Той обслужва мафията, обслужва.“. Това се установява по безспорен начин от изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза и от свидетелските показания на Б., като изготвения запис не е бил манипулиран и ответника е бил предварително уведомен от Б., че ще бъде записан. Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза излъчения разговор между ответника и Б. не е директен, а е пуснат от възпроизвеждащо устройство, на запис е и разговорът е бил проведен по телефона с ответника. Записът е бил пригоден за интернет разпространяване бил е с много ниска резолюция, пълен е без липсващи части и прекъсвания. Записът все още е достъпен за гледане на официалния сайт на телевизия „Скат“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав счита, че с изложените в телевизионното предаване от ответника твърдения относно " Аз съм писал и във фейсбук и навсякъде, че е къртица на сливенската мафия и се е настанил в централата на „Атака““и „Еми разбира се  /…/. Той обслужва мафията, обслужва." се приписва престъпление – участие в организирана престъпна група. В изложените от него твърдения в излъчения по телевизия „Скат“ телефонен запис се съдържа еднозначно конкретизиране на личността на ищеца чрез посочването на името му. Следователно като предмет на иска е въведено обстоятелство, което не сочи лично субективно преживяване и възприятие на ответника, а е обективно отразен факт, който се съдържа в изложените от него в ефира на телевизионното предаване твърдения и може да се извлече от тях без субективно съждение или предубеждение.

 

 

 

 

Така изнесеният факт противоречи на обществената оценка на личността на ищеца и поведението на ответника следва да бъде оценено като укоримо от гледна точна на съществуващия в обществото морал. По делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е извършил приписаното престъпление /а доказването на това обстоятелство е можело да бъде осъществено единствено с представянето на влязла в сила присъда на наказателен съд/. Следователно разгласената информация е и неистинска. В случая не е оборена презумпцията за вина. Ответникът е съзнавал, че твърдението му може да бъде неистинско и е основано на съмнения и предположения.

 

 

 

 

 

 

 

 

Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД - настъпила вреда и причинна връзка. С показанията на разпитаните по делото свидетели - са установени претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на отразеното в телевизионното предаване клеветническо твърдение от страна на ответника, че същия участва в организирана престъпна група в град Сливен.

 

 

 

 

Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр.

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав приема, че присъждането на 1 000 лв. би било справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди. За да стигне до този извод следва да бъде отчетен начина, по който е бил индивидуализиран ищеца /с посочване на неговото име/. Освен това следва да се има предвид продължителността и интензивността на психическия дискомфорт и стрес, унижението на което ищецът е бил подложен, възрастта на пострадалия, притесненията относно влошеното в резултат на излъченото интервю здравословно състояние на баща му, което се доказа от събраните по делото доказателства и негативното отражение на клеветническото твърдение върху професионалното му развитие и политическата му кариера. Следва да се вземе предвид и факта, че ищецът продължава да търпи неимуществени вреди от клеветническите твърдения отправени му от ответника в излъчения телефонен запис в ефира на телевизия „Скат“, тъй като същият запис е наличен на интернет страницата на телевизия „Скат“ и може да бъде гледан и коментиран от всеки потребител, което допълнително уронва честта и доброто име на ищеца. В този смисъл са и свидетелските показания на свидетелите И. и Александрова. От друга страна за ищеца не са настъпили трайни последици за здравето му. В този смисъл присъждането на по-голяма от горепосочената сума би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.

 

 

 

 

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат решението на СлРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а двете въззивни жалби отхвърлени като неоснователни.

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед изхода на настоящия спор, тъй като и двете въззивни жалби се отхвърлят като неоснователни, всеки въззивник следва да поеме разноските си за въззивната инстанция, така както са сторени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изложените съображения, съдът                                                       

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 340 от 21.04.2017 г. по гр.д. №711 /2014 г. по описа на   Районен съд – Сливен  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.