Р Е Ш Е Н И Е №

 

 

 

 

 

гр.Сливен, дата 23.11.2017 г.

 

 

 

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

 

МЛ.С.:НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

 

 

при секретаря Тодорова, като разгледа докладваното от мл.съдия Нина Коритарова въззивно гражданско дело № 416 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Обжалвано е Решение № 150 от 19.06.2017 г. по гр.д. №3982/2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, с което  се осъжда на основание чл. 200, ал. 1 във вр. с ал. 4 КТ „ХИДРОМОНТАЖ-Л“ ООД, ЕИК 119029305, със седалище и адрес на управление на дейността: ********* да заплати на Б.Т.Б., ЕГН: ********** *** сумата от 29 589, 62 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука и причинени в резултат на същата травматични увреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на злополуката до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 90 000 лв. Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски съразмерни с уважената и отхвърлената част на иска.

Първата въззивна жалба е подадена от „ХИДРОМОНТАЖ-Л“ ООД, ЕИК 119029305, със седалище и адрес на управление на дейността: ********* чрез адв. П.Н. *** и с нея се атакува решението, в частта, с която се осъжда дружеството да заплати на ищеца сумата над 2089,62 лв. до присъдения размер ведно със законната лихва и да преизчисли дължимите разноски съобразно този размер.

 Втората въззивна жалба е подадена от Б.Т.Б., ЕГН: ********** *** чрез адв. Н.Д. от САК и с нея се атакува решението, в частта, с която отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от същия иск за разликата над сумата от  29 589, 62 лв. до пълния претендиран размер от 90 000 лв.

 

 

 

 

Въззивникът по първата въззивна жалба е ответник в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която уважен предявения иск за сумата над 2089,62 лв. до присъдения размер ведно със законната лихва като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че признава факта, че е налице трудова злополука по см. на чл. 55, ал. 1 КСО, но не е съгласен с определения от СлРС размер на дължимото обезщетение като несъответстващ на предвидените в чл. 52 ЗЗД критерии. Не е съгласен с общия размер на дължимото обезщетение от 60 000 лв. определен от СлРС, нито с приетия от него процент на съпричиняване- 50 % поради проявена груба небрежност от страна на работника и служителя по чл. 201, ал. 2 КТ. Цитира чл. 60 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Твърди, че на ищеца му били предоставени всички предпазни средства, което било видно от писмените доказателства по делото и свидетелските показания. Цитира нормативно установените изисквания към работниците и служителите предвидени в чл. 215а, ал. 1, 2 и ал. 3, ал. 5 и чл. 215д, ал. 1 и чл. 215ж и чл. 215з от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословните и безопасните условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Ищецът бил признал и факта, че залитнал и паднал от стълбата в резултат от извършените от негова страна при груба небрежност нарушения на тези правила и се изразили в смяната на работното облекло въпреки проведения инструктаж с неработни дрехи и обувки и използването на различна от предоставената от работодателя стълба неотговаряща на изискванията без да използва предпазна каска и предпазен колан. Работодателят бил изпълнил всички условия за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, а ищецът сам се бил поставил в риск неспазвайки инструкциите за безопасност и неизползвайки осигурените му предпазни средства и облекло. Именно в резултат на нарушаването на тези нормативно установени правила от страна на работника и служителя настъпила трудовата злополука. В този смисъл била и съдебно строителна - техническа експертиза. Въпреки проведените инструктажи ищецът не бил спазил правилата и проявил груба небрежност, което съставлявало основание за намаляване на отговорността на работодателя, която следвало да бъде намалена с ¾ от дължимото обезщетение. Максималния размер на обезщетението следвало да бъде между 8000 и 10 000 лв. и да се намали с оглед проявената груба небрежност от страна на ищеца, който съпричинил вредоносния резултат с ¾ от тази сума, което се равнявало на 2500 лв., като от последната сума следвало да бъде извадено застрахователното обезщетение изплатено на ищеца равняващо се на 410,38 лв. СлРС не бил изложил мотиви относно размера на присъденото обезщетение, както и относно приетият от него процент на съпричиняване от страна на работника и служителя.

 Моли въззивния съд да измени първоинстанционното решение в осъдителната част, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявения иск над сумата от 2089,62 лв., ведно със законната лихва върху нея и  да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции съобразно тази уважена част.

С  тази въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Въззивникът по втората въззивна жалба е ищец в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, в отхвърлителната част като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че  правният спор между страните се отнасял не до основателността на предявения иск по чл. 200 КТ, а до присъдения размер на дължимото обезщетение. Оспорва, че била налице груба небрежност проявена от негова страна и определеният от СлРС процент на съпричиняване-50% и приложението на чл. 201, ал. 2 КТ.  За да се приложи чл. 201, ал. 2 КТ било необходимо с оглед разпределяне на доказателствената тежест по см. на чл. 127 КТ работодателят да докаже, че работникът и служителят е нарушил правилата за безопасност със съзнанието за възможното настъпване на вредоносни последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване. В този смисъл цитира Решение № 719 от 10.11.2009 на ВКС по гр.д. №2898/2008 г., първо ГО, ГК.  Изводът на СлРС относно проявената груба небрежност от страна на работника и служителя се бил основавал единствено на предположения и на едностранно проведеното вътрешно разследване от страна на работодателя и свидетелските показания на работник и служител в ответното дружество. Въпросът дали е налице груба небрежност бил правен и не могъл да се обоснове с изготвената по делото експертиза. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ била безвиновна и имала по-широк обхват от отговорността по чл. 49 ЗЗД, като могла да бъде намалявана поради съпричиняване от страна на работника и служителя единствено при проявена от него груба небрежност. Счита, че справедливият размер на съпричиняването с оглед на събраните по делото доказателства следвало да бъде 30 %. Определяйки размера на обезщетението СлРС бил нарушил чл. 52 ЗЗД и т.11 от ППВС № 4/1968 и не бил взел предвид множеството настъпили увреждания на работника и служителя в резултат на претърпяната трудова злополука установени от съдебно-медицинската експертиза.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да уважи  предявения от него иск до размера от 80 000 лв. ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука-02.10.2014 г. до окончателното й плащане, като определи 30% съпричиняване и да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции съобразно тази уважена част. С тази въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

 

 

 

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  първата въззивната жалба депозиран от Б.Т.Б., ЕГН: ********** *** чрез адв. Н.Д. от САК . В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  втората въззивната жалба депозиран от „ХИДРОМОНТАЖ-Л“ ООД, ЕИК 119029305, със седалище и адрес на управление на дейността: ********* чрез адв. Е.Д.от АК-Сливен. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на първата въззивната жалба въззиваемия ищец в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в уважителната си част. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до размера от 80 000 лв., като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови ново, с което да уважи  предявения от него иск до размера от 80 000 лв. ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука-02.10.2014 г. до окончателното й плащане, като определи 30% съпричиняване и да му присъди сторените по делото разноски и пред двете инстанции съобразно тази уважена част.

С отговора на втората въззивна жалба въззиваемия ответник в първоинстанционното производство оспорва тази въззивна жалба като неоснователна изцяло. Било установено, че ищецът е проявил груба небрежност и сам със своите действия бил предизвикал трудовата злополука, което било видно и от назначената по делото и неоспорена от ищеца съдебно-строителна техническа експертиза. Настъпилите увреждания на ищеца в резултат на трудовата злополука били установени със СМЕ и не обуславяли претендирания размер на обезщетението, тъй като нямало да настъпят ако ищецът не бил проявил груба небрежност. Моли въззивния съд да отхвърли втората въззивната жалба като неоснователна  и да уважи подадената от него въззивна жалба.      

 

 

 

 

В съдебно заседание въззивник по първата въззивна жалба редовно призован, се представлява от представител по пълномощие по смисъла на чл. 32, т.1 от ГПК - адв. Е.Д.от АК-Сливен. Поддържа въззивната жалба, няма възражения по доклада на жалбите и отговорите, няма доказателствени искания. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен до размера от 2089,62 лв. Претендира присъждане на разноски за две инстанции в пълен размер. Моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение.

 

 

 

 

В съдебно заседание, въззивник по втората въззивна жалба редовно призован, не се явява лично и не се представлява. На 22.11.2017 г. в деловодството на СлОС е постъпила молба от процесуален му представител по пълномощие по смисъла на чл. 32, т.1 от ГПК - адв. Н.Д. от САК, в която оспорва въззивната жалба на насрещната страна и поддържа жалбата на своя доверител. Няма възражения по доклада на жалбите и отговорите, поддържа доказателствените си искания направени във въззивната жалба. Пледира жалбата на представляваното от нея дружество да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски на доверителя й за две инстанции. Моли жалбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

 

 

 

 

Въззивният съд е приел жалбите за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.

 

 

 

 

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивните жалби, съдът след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е  правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстваща на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

 

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, съставляващи болки и страдания, причинени от увреждания на здравето на ищеца, довели до неговата временна неработоспособност в размер на 90 000 лв. - неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност или смърт, работодателя отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й. Разпоредбата на чл. 200 от КТ регламентира гаранционно - обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална болест. Тя е обективна, безвиновна гражданска отговорност и представлява отклонение от правилото "без вина няма отговорност". Тази отговорност включва репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от реализацията на тези рискове. За възникването на отговорността е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на внезапно увреждане здравето на работника/ служителя, причинило неработоспособност или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е станало по време, във връзка или по повод на извършената работа.

 

 

 

 

В настоящия случай тези предпоставки са налице. Нещо повече ответникът не оспорва факта на увреждането, нито обстоятелството, че увреждането се квалифицира като трудова злополука: настъпило е при изпълнение на работа възложена от ответното дружество в качеството му на работодател по трудов договор с пострадалия. Съществото на настоящия спор, пренесен и пред въззивна инстанция, е дали са налице предпоставките за приложение на чл. 201 от КТ, т.е за изключване, респ. за намаляване на имуществената отговорност на работодателя.

 

 

 

 

 

 

 

 

Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна, за разлика от гаранционно обезпечителната по чл. 49 от ЗЗД, работодателят отговаря дори, когато трудовата злополука или професионалното заболяване са причинени от непреодолима сила, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. По - благоприятно обаче са уредени случаите на изключване или намаляване на отговорността в чл. 201 от КТ в сравнение с тези по чл. 51 от ЗЗД. За разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Така в Решение № 1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. ІІІ г. о. ВКС е приел, че не всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 510 по гр. д. № 1923/2009 г. ІV г. о. ВКС. Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя /решение № 432/29.06.2010 г. по гр. д. № 392/2009 г. ІV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.

 

 

 

 

Решението е правилно в частта, в която съдът  е приел за основателно възражението на ответника по  чл. 201, ал.2 от КТ, тъй като е приел, като е установил наличие на съпричиняване от страна на работник, което е допуснато при груба небрежност. Както беше посочено по - горе, субективното отношение на дееца към увреждането е без значение в гражданското право. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 348 от 11.10.2011 г. постановено по гр.д. 387/2010 г., IV г.о. на ВКС. Отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи - когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, но вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по  чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата /вж. решения № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/14 г. на IV г. о./

 

 

 

 

 

Преценявайки събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира за основателно възражението на ответника по иска за намаляване на обезщетението на основание  чл. 201, ал. 2 КТ поради допусната груба небрежност от пострадалия.

 От приетата пред въззивния съд съдебно - техническа експертиза се установява по несъмнен начин, че на 02.10.2014 г. е бил направен ежедневен инструктаж на ищеца от прекия му ръководител във връзка с поставената му задача съгласно ЗЗБУТ и Наредба № 2 от 22.03.2014 г. за минималните изисквания за здравословните и безопасните условия на труд при извършване на строително-монтажните работи. Съгласно разпоредбите на същата наредба за да изпълни поставената му трудова задача ищецът е трябвало да използва стълба с височина 5 метра, с оглед на дълбочината на шахтата. Стълбата е следвало да бъде висяща, метална, здраво закрепена към отвора на шахтата, а ищецът да бъде с предпазен колан, привързан към констативен елемент на стълбата. Вместо да изпълни тези изисквания на наредбата и да използва наличната шестметрова стълба трираменна алуминиева стълба, с която е бил снабден, предпазен колан и предпазна маска ищецът е слязъл до дъното на шахтата по намиращата се вътре в нея триметрова еднораменна алуминиева стълба без предпазен колан, предпазна каска, предпазни ръкавици и предпазна маска. След като изпълнява възложената му задача ищецът се качва по триметровата еднораменна алуминиева стълба, стъпва на върха на същата, подхлъзва се и губи равновесие и пада от три метра височина. Такъв е механизма на настъпилата трудова злополука, а причините за настъпването й са неизпълнението от страна на инструктирания работник при изпълнение на поставената му трудова задача на изискванията на ЗЗБУТ и Наредба № 2 от 22.03.2014 г. за минималните изисквания за здравословните и безопасните условия на труд при извършване на строително-монтажните работи изразили се в използването на триметрова еднораменна алуминиева стълба недостатъчно добре закрепена вместо предоставената му от работодателя шестметрова трираменна алуминиева стълба предоставена му от работодателя, която следвало да бъде закрепена за отвора на шахтата, както и неизползването на предоставения му предпазен колан, предпазна каска, предпазни ръкавици и предпазна маска, както и неподходящото му облекло и носенето на неподходящи с оглед естеството на работата обувки. Ако ищецът бил изпълнил тези изисквания не би претърпял трудовата злополука. В този смисъл са и показанията на свидетеля Кръстев, който е бил технически ръководител на обекта, който е възложил трудовата задача на ищеца и му е провел ежедневния инструктаж.

Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. В случая обаче не е положил елементарно старание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност. Именно поради факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Настоящият състав намира, че тежестта на извършеното нарушението го квалифицира като груба небрежност съобразно даденото по-горе определение, и обосновава намаляване на обезщетението с 50%.

Видно от представената по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на настъпилата по описания механизъм трудова злополука ищецът е получил счупване на петия шиен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на врата за срок от около една година, серийно счупване на левите ребра от трето до осмо с плеврален излив и подкожен емфизем, довело до трайно затрудняване движението на снагата за около пет месеца, закрито счупване на дясното бедро, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, за срок от около една година и трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, продължило за срок от около 5-6 месеца. В резултат на тези увреждания настъпили внезапно и травматично работникът изпитал мъчителни болки и страдания след инцидента като интензитетът им бил намалял след периода на възстановяване. Имало вероятност ищецът да изпитва неприятни усещания при физическа умора и промени във времето. В този смисъл са и показанията майката на ищеца Ангелова, от които се установява, че същият е претърпял хирургични операции, които са му причинили болезнени усещания, както и че същата е трябвало да се грижи за него след изписването му от болница, тъй като не можел сам да се грижи за себе си и да се движи. Едва след три, четири месеца можел да ходи с патерици, но все още не можел да се грижи сам за себе си. В резултат на претърпените увреждания не могъл да помага в домакинската работа и да полага тежък физически труд.

 

 

 

 

По довода за приложението на чл. 52 от ЗЗД настоящата съдебна инстанция намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на цитираната правна норма е определен размерът на присъденото обезщетение. Преценени са всички установени по делото факти и обстоятелства, които определят интензивността на търпените болки и страдания с оглед установения в закона критерий за определяне на обезщетението по справедливост. Съгласно задължителна и константна практика на ВС и ВКС, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В конкретният случай при определяне размера на дължимото обезщетение СлРС е взел предвид възрастта на пострадалия работник-48 г., броят и вида на получените в резултат на трудовата злополука увреждания, интензитета и силата на болките и страданията непосредствено след инцидента, получени в резултат на травматично настъпилите увреждания, продължителния период на възстановяване – около една година, продължителното време, през което пострадалия работник не е могъл сам да се грижи за себе си и продължаващата към настоящия момент невъзможност да полага тежък физически труд.

Настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД сума от 60 000 лева представлява справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, като предвид на приетия размер на намаление на вредите, предявеният иск по чл. 200 от КТ следва де бъде уважен в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със лихвите от датата на злополуката – 02.10.2014 г. Правилно СлРС е приспаднал от тази сума изплатеното застрахователно обезщетение на ищеца и е уважил предявения иск с правно основание чл. 200 КТ в размер на 29 589, 62 лв.

 

 

 

 

Решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Искът до пълния му предявен размер от 90 000 лева правилно е бил отхвърлен от районния съд като неоснователен и тази му част решението следва да се остави в сила.

По отношение на сторените по делото разноски пред първата инстанция от страните е постъпила частна жалба от ответника по делото по реда на чл. 248 ГПК против Определение от 31.08.2017 г. по гр.д. № 3982/2016 г. на СлРС, с което е бил осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар с оглед уважената част на иска в размер на 1417, 69 лв. Молбата по реда на чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е била подадена до СлРС от адв. Н.Д., в качеството му на процесуален представител на ищеца с искане да бъде присъдено в полза на него, а не на ищеца адвокатски хонорар, тъй като същият е бил назначен като служебен адвокат на ищеца след предоставянето му на безплатна правна помощ и искане да бъде отменено извършеното от СлРС съдебно прихващане на дължимите на двете страни разноски с оглед частичното уважаване на предявения иск. С частната жалба определението се атакува като неправилно и незаконосъобразно и се претендира да се отмени същото. В законоустановения срок адв. Д., в качеството си на процесуален представител на ищеца депозира отговор на частната жалба, в който посочва, че ответникът няма правен интерес да обжалва определението и частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима или при условие на евентуалност да бъде отхвърлена като неоснователна.

С обжалваното решение СлРС е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 2449,98 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред първата инстанция съобразно отхвърлената част на иска и ответникът да изплати на ищеца сумата от 1274,32 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред първата инстанция съобразно уважената част на иска. Въпреки, че в мотивите на решението си СлРС е посочил, че извършва служебно прихващане на разноските на страните, като ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разликата до по-големия размер на двете вземания изчислена в размер на 1175, 66 лв., същата разлика не е била присъдена в диспозитива на съдебния акт и СлРС не е извършил посоченото в мотивите си прихващане, а е осъдил страните да заплатят дължимите разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част на предявения иск. С атакуваното определение от 31.08.2017 г. СлРС е уважил молбата на адв. Д. и е присъдил в негова полза, а не в полза на ищеца, както следва при осъществяването на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата разноските за адвокатското възнаграждение. Неправилно обаче СлРС е преизчислил минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатите, като е осъдил ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1417,69 лв. В случая, с оглед на уважената част на предявения иск дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение е 1274,32 лв. с ДДС, тъй като адвокат Н.Д. има регистрация по ЗДДС. Независимо, че в мотивите си СлРС е посочил, че отменя извършеното от него съдебно прихващане, такава отмяна не е възможна, тъй като съдебно прихващане изобщо не е било осъществено в диспозитива на атакуваното решение.

 С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява частично неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта за разликата над присъдения размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца от 1417,69 лв. с ДДС до дължимия размер от 1274,32 лв. с ДДС. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски на нито една от страните по частното гражданско производство по чл. 248 ГПК.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца /а не на процесуалният му представител/ сумата от 1274,32 лв. адвокатско възнаграждение, с оглед постановеното Определение от 31.08.2017г. и правилното приложение на разпоредбата на чл.38 ЗА.

В останалата част атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските на въззивника по първата въззивна жалба съобразно изхода на делото на въззивна инстанция, същият следва да понесе своите разноски така както са били направени. Същото важи и за въззивника по втората въззивна жалба, тъй като и неговата въззивна жалба е отхвърлена като неоснователна.

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 150 от 19.06.2017 г. по гр.д. №3982/2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, в частта, с която „ХИДРОМОНТАЖ-Л“ ООД, ЕИК 119029305, със седалище и адрес на управление на дейността: ********* е осъден да заплати на Б.Т.Б., ЕГН: ********** *** сторени по делото разноски пред първата инстанция в размер на 1274,32 лв.

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150 от 19.06.2017 г. по гр.д. №3982/2016 г. по описа на   Районен съд – Сливен, в останалата обжалвана част като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ Определение от 31.08.2017 г. по гр.д. № 3982/2016 г. на СлРС, в частта, с която „ХИДРОМОНТАЖ-Л“ ООД, ЕИК 119029305, със седалище и адрес на управление на дейността: ********* е осъден да заплати на процесуалния представител на Б.Т.Б., ЕГН: ********** ***  адвокат Н.Н.Д. *** сторени по делото разноски пред първата инстанция за разликата над 1274,32лв. с ДДС до 1417, 69 лв.с ДДС.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страната пред ВКС на РБ, при предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.