Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 6

Сливен, 12.02.2018 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети януари  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Соня Василева…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело № 420  по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата А.С.М. твърди в исковата си молба, че срещу ответника В.П.Й. било образувано НОХД № 358/2015г. по описа на РС Нова Загора за извършено от него престъпление по чл. 142а ал.1 от НК за това, че в периода от 04.02.2015г. до 06.02.2015г. в гр. Нова Загора противозаконно я лишил от свобода, държейки я в различни домове в кв. Шести в гр. Нова Загора против нейната воля, както и за извършено от ответника престъпление по чл. 177 ал.2 от НК за това, че я отвлякъл с цел да я принуди да встъпи в брак, като деянието е довършено в гр. Нова Загора. Твърди, че наказателното производство е приключило със споразумение, като за извършеното престъпление по чл. 142а ал.1 от НК на ответника било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години и за извършеното престъпление по чл. 177 ал.2 от НК било му наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което било отложено за изпитателен срок от 3 години. Било определено общо наказание. Твърди, че в резултат на това, че ответникът противозаконно я лишил от свобода за посочения период, държейки я в различни домове в кв. Шести в гр. Нова Загора против нейната воля, както и за това, че я отвлякъл с цел да я принуди да встъпи в брак, както и за това, че осъществил с нея полов акт против волята й, без да може да се защити, претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам и страх. За извършените спрямо нея противоправни действия от страна на ответника се разбрало, както сред близките и роднините й, така и сред жителите на гр.  Николаево и гр. Нова Загора, поради което тя изпитвала срам и унижение. Вследствие на всичко, което претърпяла, се притеснявала да излезе от дома си и винаги излизала придружена от нейни близки. Твърди че по времето, когато е във ваканция и няма учебни занятия с баща си напускат страната, като всичко това се отразило крайно неблагоприятно върху психическото й състояние и личната й самооценка и се отразило на общуването й с други хора. Твърди, че не се събира с приятели и изпитва непрекъснат страх. Твърди, че се е срещала с психолог, но това не й помогнало да преодолее страха си. Твърди, че в резултат на неправомерните действия на ответника претърпяла неимуществени вреди и моли съда да постанови решение, с което го осъди да й заплати обезщетение за тези вреди в размер на 30 000лв. ведно със законната лихва от 04.02.2015г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира направените разноски.

Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор.

В съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа иска. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответникът, редовно призован не изразява категорично становище по основателността на иска, оспорва го по размер.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По НОХД № 358/2015 г. по описа на PC Нова Загора, против ответника В.П.Й. било образувано наказателно производство  за извършено от него престъпление по чл. 142а ал. 1 от НК за това, че в периода 04.02.2015 г. до 06.02.2015 г. в гр. Нова Загора противозаконно лишил от свобода ищцата А.С.М., държейки я в различни домове в кв. „Шести" в гр. Нова Загора против нейната воля, както и за извършено от ответника престъпление по чл. 177 ал. 2 от НК, за това че я е отвлякъл с цел да я принуди да встъпи в брак, като деянието е довършено в гр. Нова Загора. Наказателното производство по същото дело приключило със споразумение за решаване на делото, като за извършеното от В.Й. престъпление по чл. 142а ал.1 от НК било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и за извършеното престъпление от В.П.Й. по чл. 177 ал.2 от НК било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. На осн. чл. 23 от НК на В.П.Й. било наложено най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

С Постановление от 08.07.2015г. по ДП № 66/15 на РП Нова Загора, частично е прекратено наказателното производство срещу ответника за това, че на 05.02.2015г. в град Нова Загора се съвкупил с лице от женски пол А.С.М. ***, като я принудил към това със сила – престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 от НК.

Видно от показанията на разпитаните свидетели, непосредствено след отвличането, когато била намерена ищцата била изключително стресирана – не говорела, само плачела. Впоследствие започнала да изпитва страх от хората, страхувала се да излиза, страхувала се да ходи на училище. Винаги била придружавана от някой от родителите си, когато излиза. В къщи плачела, викала, стряскала се насън. Изпитвала срам от случилото се, защото знаела че хората коментират това. Затворила се в себе си и не искала да общува, въпреки че преди случилото се  била много общителна. Поведението й се променило коренно.  Наложило се два пъти да я преглежда психиатър, който ѝ изписал успокоителни. Наложило се да бъде изпратена в Германия при близки, за да се откъсне от средата и да се успокои. Не могла да завърши средното си образование. Преди отвличането била отлична ученичка, с амбиции да продължи да учи за учителка. Според показанията на свид. Н., директор на училището, в което е учила ищцата, тя била слънчево, общително и умно дете, отлична ученичка. След случилото се влошила успеха си и не завършила редовно училище. Плачела непрекъснато, страхувала се да излиза извън училище, срамувала се от съучениците си.

От показанията на всички разпитани свидетели се установява че и към момента ищцата не е преодоляла последиците от стреса, не е забравила случилото се, продължава да го преживява и да изпитва страх.

По делото бе изслушано заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че претърпените от А.М. противоправни действия са й причинили психотравма. Те са довели до формиране у нея на чувство за срам, страх, унижение и са накърнили честта и достойнството й. Към момента на инцидента те са провокирали симптоми на „остра стресова реакция“, последвани от „разстройство в адаптацията“. Към настоящия момент тя продължава да изпитва  страх да общува с непознати и няма доверие на хората. В дългосрочна перспектива това може да попречи на партньорските и сексуалните й отношения. Симптомите на разстройство в адаптацията обикновено отшумяват за около две години. Извеждането й от страната е подобрило състоянието ѝ. В момента ищцата не се нуждае от медикаментозно лечение, нито работа с психотерапевт.  

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като няма основание да се съмнява в тяхната обективност. Показанията на бащата на ищцата изцяло съвпадат с показанията на незаинтересованите свидетели.  Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в 45 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан, но е предявен в  завишен размер.

Налице е противоправно деяние, извършено виновно от ответника. По отношение на тези факти, настоящия състав е обвързан от задължителната сила на споразумението (имащо характер на присъда по отношение на последиците си) на основание чл. 300 от ГПК.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  ответникът е причинил на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея психотравма в момента на деянието и в последствие чувство на унижение, срам, страх, несигурност и загуба на доверие в хората. Доказана е безспорно причинно-следствената връзка между виновното противоправно поведение на ответника и търпените вреди от ищцата.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  В конкретния случай, следва да се вземе предвид следното: противоправните деяния извършени от ответника са противозаконното лишаване от свобода и отвличането й с цел да встъпи в брак  с нея. Те са извършени умишлено. Същите представляват престъпление против личността и престъпление против брака и семейството, с което засягат пряко личната сфера на пострадалия, касаеща основните човешки ценности. В този смисъл, след като с тези деяния  са нарушени основни права на ищцата тя е търпяла неимуществени вреди. Тези вреди, доколкото са пряка и непосредствено последица от деянието,  подлежат на обезщетяване. Не подлежат на обезщетяване други вреди (напр. от твърдяното изнасилване), причинени на ищцата от други деяния на ответника, тъй като за тях той не е бил осъден и те не са доказани в настоящото производство.

Съдът намира, че при отчитане на всички обстоятелства, изложени по-горе, справедливият размер на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да бъде в размер на 20 000лв. Искът до пълния ме размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва за забава считано от датата на увреждането – 04.02.2015г. до окончателното заплащане на сумата.

Отчетено е обстоятелството, че ищцата е продължава да търпи последици на психотравмата и в момента и че за да я преодолее се е наложило да бъде изведена от страната. В личен план тя е прекъснала успешното си образование и не е  могла да завърши същото, като това става едва сега. Съдът отчита и показанията на свидетелите за интензитета на търпените неимуществени вреди търпени конкретно от ищцата, за което се събраха доказателства – силен стрес, унижение, страх, срам и емоционални травми.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 800 лв.

При този изход на производството на ищцата се дължат направените разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 933 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА В.П.Й., ЕГН **********,***, в момента в Затвора гр. Бургас да заплати на А.С.М., ЕГН **********,***, сумата 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от непозволено увреждане – противозаконно лишаване от свобода за периода от 04-06.02.2015г. в град Нова Загора и отвличане с цел да я принуди да встъпи в брак, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2015г. г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 93 лв., представляваща направените в производството разноски.

ОСЪЖДА В.П.Й., ЕГН **********,***, в момента в Затвора гр. Бургас да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 800 лв.

         

ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :