Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №176

 

гр. Сливен, 13.10.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №422 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №582/03.07.2017г. по гр.д.№592/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ищеца Министерство на младежта и спорта, гр.София, че ответника Сдружение „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен дължи на ищеца следните суми: 4500лв. главница, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението  01.12.2016г. до изплащането й и 230,46лв. – обезщетение за забава за периода от 25.05.2016г. до 24.11.2016г. С решението са присъдени на ищеца разноски по исковото производство в размер на 94,61лв. и по заповедно производство в размер на 490,17лв.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство Сдружение „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен  изцяло.

В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че по делото е установена безспорно фактическата обстановка, която обаче е изложена откъслечно от районния съд, който отразил само тази част, която обосновава решението му. Счита, че това е довело до всички пороци, от които реше3нието страна. Районният съд не обсъдил по никакъв начин неговите възражения за изпълнен договор от негова страна, липсата на съществени нарушения на същия, които да доведат до прекратяване на договора поради неизпълнение. Съдът не анализирал всички, събрани по делото доказателства и дал непълна фактическа обстановка, въз основа на която постановил е необосновано решение. Посочва, че решението за промяна в графика е взето поради обстоятелството, че е спряна топлата вода от ТЕЦ Сливен за част от периода и същото е извинително, тъй като касае здравето на обучаващите се. Посочва, че са проведени над сто занятия, като само на едно от занятията е констатирана промяна в графика – не непровеждане на занятие, което не може да доведе до прекратяване на договора. Разбирането на съда, че констатирането на едно нарушение е достатъчно основание за прекратяване на договора било крайно и в нарушение на материалния закон. Посочва, че програмата по договора е завършена, децата са обучени да плуват и на всички тях са раздадени сертификати за преминалия курс и усвоените умения. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение като неправилно и да реши спора по същество, като отхвърли изцяло предявения срещу него установителен иск. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

            С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. 

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ищеца в първоинстанционното производство Министерство на младежта и спорта, гр.София чрез пълномощника юриск. А.С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Излага подробни контрааргументи по отделните съображения за неправилност на обжалваното решение. Посочва, че извършената проверка има редовен характер и такава е извършена на клубовете, финансирани по програмата „Научи се да плуваш“. При проверката, свид. Г.не посочил обстоятелството, че заниманията на децата са проведени в по-ранен час, както е заявил пред съда. Посочва, че занятията се провеждат в закрит басейн, в който температурата на водата не се определя изцяло от външните условия. Не бил ясен смисълът, вложен от въззивника в понятието крайна нужда. Посочва, че съобщението на Топлофикация Сливен за спиране топлата вода било от 13.06.2016г., т.е. клубът разполагал с 13 дни, през които да уведоми Министерството за предстоящото спиране на топлоподаването и да поиска одобряване на промяна в графика на заниманията с децата. Освен това периода на спиране топлоподаването предполагал, че занятия не са провеждани през целия период от 25 дни, считано от 20.06.2016г. до 13.07.2016г. и следователно занятия не са провеждани през този период не само с група №3, но и с група №1 и №2. Следователно било налице съществено неизпълнение на договора – неосъществени занятия с трите групи за период от 3 седмици при обща продължителност от 10 седмици на всички занятия. Тъй като спирането на топлата вода имало редовен характер, то клубът следвало да го предвиди, евентуално да отправи мотивирано писмено искане до ММС за промени в план-графика, съгласно чл.7, ал.3 от договора, което не е извършено. Претендира присъждане на направените по делото във въззивната инстанция разноски.

            С отговора не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

            В с.з. въззивникът Сдружение „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен, редовно призовано, се  представлява от представител по закон председателя С.Ш. и процесуален представител по пълномощие адв.И.Б., който поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея подробни съображения и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което да отхвърли предявения иск. Посочва, че районният съд е подходил към спора доста формално. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В с.з., въззиваемата страна Министерство на младежта и спорта, гр.София, редовно призована, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с обстоятелствата, установени в хода на съдебното дирене пред районния съд, но неотразени от него в съдебния му акт, както следва:

СНЦ „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен участва в програмата „научи се да плуваш“ от четири години. По принцип проекта започва от 1-ви април, но през 2016г. проекта закъснял и започнал чак на 20-ти май. Това била една от причините, за да започнат „неразбориите“, свързани с проекта. През 2016г. било рязко намалено финансирането, като вместо 9 групи, както било всяка година, децата следвало да се редуцират до три групи, поради което започнали и сливания на групи. Преди процесната проверка /27.06.2016г./, била направена друга от инспектор от гр.Стара Загора, която не е констатирала нарушения. Малко преди процесната проверка била спряна топлата вода от ТЕЦ Сливен /спирането започнало от 20.06.2016г./, като водата в басейна започнала да изстива и на 24.06.2016г. – петъчен ден, от Клуба взели решение да съберат малко групите, като имало възможност единия треньор да работи в едната част на басейна, а другия – в другата и да провеждат занятията на обед, защото било най-топло. На 27.06.2016. – понеделник, в часа, когато дошла проверката /след 14,30 часа/ занятията на децата, в т.ч. трета група, вече били завършили /проведени от 12,30ч. до 13,30ч./ и децата си тръгнали. Треньорът на трета група – свид.П.П.също си бил тръгнал след като изпратил децата от своята група. На мястото на занятията останал само треньорът К.Г., тъй като имало останали 5-6 деца, чийто родители още не били дошли да ги приберат. Проверката протекла малко тенденциозно, като проверяващите не отразили в протокола заявеното от свид. Г., че занятията вече са проведени, поради което ги няма децата и треньорът П.П.. Написали протокол, че П. не присъства и накарали Г.да го подпише. Клубът взел решение да продължи програмата след спиране на топлата вода от ТЕЦ Сливен, тъй като от училището обещали да пускат бойлер и да я отопляват, а занятията провеждали в обедните часове, като сливали групите. Тъй като решението за изтегляне на часовете на занятията било взето на бързо, поради спирането на топлата вода, не е имало време да уведомят предварително Министерството /решението било взето в петък, а проверката била веднага след това – в понеделник/. Проекта бил продължен и завършен от Клуба в срока. След обучителната програма, бил проведен изпит на децата и са раздадени сертификати. След приключване на програмата и оформяне на документите, от министерството извършили обратна проверка, като звънели на родители на децата дали реално е извършен проекта.

На 12.08.2016г. Председателят на Клуба по плуване е изпратил до ММС съдържателен и финансов отчет за изпълнение на одобрен проект по програма „научи се да плуваш“, изпълнен в периода м.май – м.юли 2016г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от Министерство на младежта и спорта против „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимост на вземания по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както следва: главница в размер на 4500лв., представляваща връщане на авансово платена сума по Договор №36-00-1092 от 16.05.2016г., прекратен поради неизпълнение на дейността по същия от страна на клуба и мораторна лихва  върху главницата в размер на 230,46лв. за периода от 25.05.2016г. до 24.11.2016г. Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 от ЗЗД.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Предявените положителни установителни искове има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, ищецът, претендиращ връщане на сума, поради отпадане на основанието, на което същата е платена, следва да установи следните обстоятелства: наличието на сключен договор между страните за изпълнение на проект по националната програма „Научи се да плуваш“; развалянето на договора от страна на възложителя - Министерство на младежта и спорта /нар. прекратяване/; имущественото разместване – в случая авансовото плащане по договора; неоснователността на това разместване – отпадането на основанието за авансовото плащане, поради разваляне /прекратяване/ на договора от страна на възложителя, поради виновно неизпълнение на насрещните задължения на изпълнителя - „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен; липсата на връщане на полученото от страна на ответното сдружение, като при твърдение за връщане, ответникът следва да го докаже.

От събраните по делото доказателства се установява сключването на процесния Договор №36-00-1092 от 16.05.2016г. между страните, по силата на който Министерство на младежта и спорта е възложило на СНЦ „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен изпълнение на дейности по проект по програма „Научи се да плуваш“ – начално обучение по плуване на деца, с оглед подобряване на тяхното здраве и физическа дееспособност.

Следва да се отбележи, че между страните не се спори относно факта, че процесната сума от 4500лв. е платена от ищцовото ММС – възложител на ответното сдружение – изпълнител като авансово плащане по силата на договора от 16.05.2016г., по банков път на 25.05.2016г.

Спорен е въпросът дали договорът е валидно развален /прекратен/ от страна на ищеца Министерство на младежта и спорта с изпращането на писмо изх.№09-00-1470/07.07.2016г., поради виновно неизпълнение на задълженията на Клуба по посочения в писмото чл.6, т.1 и т.5 от договора. 

С развалянето на договора се прекратява действието му. Правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. В доказателствена тежест на кредитора е да докаже вземането си, а на длъжника – изпълнението. Развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание.

В случая обаче, въззивният съд намира, че не е налице твърдяното от ищеца – въззиваем виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното сдружение – въззивник в настоящото производство, за да може да се породи правото на ищеца за разваляне на сключения договор от 16.05.2016г.

Твърдяното от ищеца неизпълнение се изразява в това, че при извършена на 27.06.2016г. от служители на ММС проверка, са посетили басейна на ХІІ СОУ „Елисавета Багряна“, гр.Сливен, където, съгласно план-графика по чл.6, т.5 от договора е следвало да се проведат занимания по плуване на деца, включени в група №3, са констатирали, че заниманието, планирано за времето от 14 до 15 часа не се провежда, поради неприсъствие на треньор.

Въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, както писмените, така и гласните такива, въззивният състав намира, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията по чл.6, т.1 и т.5 от договора от страна на „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен.

За да предприеме действията по едностранно прекратяване действието на договора, всъщност разваляне на същия, ММС се е позовало единствено на констатацията в протокол от извършена на 27.06.2016г. в 14,45 часа проверка, по която е направен кардиналния извод за неизпълнение на задълженията по договора. Посочените като неизпълнени задължения са: провеждане на безплатни занимания за деца на плувен басейн с осигурени условия, безопасни за здравето и живота на децата при началното им обучение по плуване /чл.6, т.1 от договора/ и реализиране дейностите по проекта, провеждане на занимания по плуване, съобразно план-графика и при спазване на специфичните изисквания към изпълнителя, посочени в програмата „Научи се да плуваш“ /чл.6, т.5 от договора/.

От показанията на разпитаните свидетели, които са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, както и от приетия като доказателство по делото отчет за изпълнението на проекта, се установява, че ответното сдружение – въззивник е изпълнило изцяло предвидените по проекта занимания с деца по плуване в посочения плувен басейн на ХІІ СОУ „Елисавета Багряна“, гр.Сливен през договорения период м.май-м.юли 2016г. Всички планирани занятия на всяка една от трите групи са проведени в съответния ден. Единственото отклонение от предварително обявения и одобрен график е относно часовете на провежданите занятия в периода на спиране топлоподаването от страна на ТЕЦ Сливен и то само по отношение на 3-та група. С оглед спиране подаването на топла вода след 20.06.2016г., Клубът е взел решение да провежда занятията по плуване в обедните часове на съответните дни по графика – те не са променени, като слее групи или по-точно занятията на 3-та група с треньор П.П.се провеждат в часовете на 1-ва група с треньор К. Г.от 12,30 до 13,30ч., като едната група е в едната част на басейна, а другата – в другата част на басейна. Точно по този начин и час са проведени занятията и на въпросния ден 27.06.2016г. Решението за този промяна само в часа, но не и в другите параметри, посочени в план-графика на група №3 /не е установено, а и не е твърдяно нарушение в графика по отношение на другите две групи/ е взето в петък 24.06.2016г., а проверката е извършена в понеделник 27.06.2016г. Следователно, Клуба не е имал възможност по никакъв начин да спази уговорения в чл.7, ал.4, вр. с ал.3 14-дневен срок за искане промяна в план-графика. Самата промяна безспорно е наложена единствено и само за запазване здравето на децата, т.е. за да се изпълни задължението по програмата и по чл.6, ал.1 от Договора – провеждане на заниманията по плуване при безопасни за здравето на децата условия. Не се установи по никакъв начин неизпълнение на задълженията на Клуба по чл.6, т.1 от Договора. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява безспорно изпълнение на тези задължения, като са проведени абсолютно всички планирани занятия на трите групи във всички дни, посочени в план-графика. Съдът намира, че не е налице и неизпълнение на задълженията по чл.6, т.5 от договора, тъй като, както бе посочено графиците са спазени по отношение на брой занятия, дни и часове, като единственото, незначително според съда отклонение от графика е само по отношение на група №3 и то само по отношение на часа на провеждане на занятията /дните и броя им са непроменени/, като часът е изтеглен по-рано по посочените по –горе обективни, независещи от ръководството на Клуба причини и единствено и само за запазване здравето на децата, т.е. в изключителен интерес на децата от група №3. От тук следва и извода, че не е налице виновност при отклонението от времевия график /само относно часа на занятията/, която задължително следва да е налице, за да са налице предпоставки за упражняване правото на другата страна – Министерството да пристъпи към прекратяване действието на договора. Преценката на Министерството относно отклонението в тази насока е много крайно, неотговарящо на действителното положение и извода му за неизпълнение на основни договорни задължения е базиран на една единична проверка и констатация, направена без да се вземе предвид и да се отрази в протокола обяснението на присъствалия треньор Гюзелев. Извода за неизпълнение на договорните задължения, направен пък от районния съд, е обоснован единствено и само на констативния протокол от 27.06.2016г., без да се съпоставят и анализират в своята съвкупност и пълнота останалите събрани по делото доказателства.

Следва само за пълнота да се посочи, че направените от процесуалния представител на ММС в отговора на въззивната жалба предположения за непровеждане на занятия с всички групи през целия период на спиране на топлоподаването са изцяло произволни, голословни, неподкрепени с абсолютно никакви доказателства. Освен това, самото Министерство в уведомлението си за прекратяване договора, а впоследствие в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата молба не се е позовавало на подобно неизпълнение, въведено едва с писменото становище в хода по същество пред районен съд и в отговора на въззивната жалба.

С оглед изложеното, съдът в настоящия си състав намира, че ответното сдружение – въззивник е изпълнило всички, поети с договора от 16.05.2016г. задължения. Изпълнителят е провел всички планирани занятия на записаните деца и от трите групи в периода на договора, в съответния плувен басейн, при осигуряване на безопасни условия за децата, провел е ден на открити врати след края на заниманията и е провел своеобразен изпит на децата – проверка на постигнатите умения, положен успешно, като са раздадени и съответни удостоверения за завършеното обучение. Поради това въззивният съд приема, че е налице изпълнение на поетите с Договора от 16.05.2016г. задължения от страна на изпълнителя – „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен, поради което не са налице условията съответно на чл.10, т.3 от Договора и съответно на чл.87 от ЗЗД, за разваляне на същия от страна на Министерството, поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на Клуба. Поради това съдът намира, че не са налице условията за връщане на даденото по договора на отпаднало основание.

С оглед неоснователността на главната искова претенция и недължимостта на главницата, то се явява неоснователен и акцесорния иск за признаване дължимостта на мораторната лихва за забава върху главницата.

Поради изложеното предявените искови претенции с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 от ЗЗД, се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Като е стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да постанови ново по същество, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

С оглед изхода на спора, на ответника - въззивник „Клуб по плуване Сливен-2002“, гр.Сливен се дължат в пълен размер направените по делото пред двете инстанции разноски. В случая обаче пред районен съд не са направени разноски /адвокатската защита и съдействие са уговорени като безплатни/ и такива не следва да се присъждат, като следва да му се присъдят само разноските направени пред въззивната инстанция в доказания размер от 47,30лв. за платена държавна такса.

На ищеца в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящото, не се дължат разноски, в т.ч. и тези, направени в заповедното производство, поради което първоинстанционното решение и в тази част е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени. Тази страна следва да понесе своите разноски, така, както ги е направила и да заплати горепосочените разноски на въззивника.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №582/03.07.2017г., постановено по гр.д.№592/2017г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, гр.София, бул.”В.Л.” №*******, Булстат №**************** против СНЦ „Клуб по плуване Сливен-*********“, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Р.Д.“ №6, офис №5, ЕИК ******************, представлявано от председателя С.Ш., при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на следните суми: главница от 4500лв. /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща връщане на предоставени средства по Договор №36-00-1092 от 16.05.2016г., прекратен поради неизпълнение на дейността по същия от страна на клуба, ведно със законната лихва за забава, считано от 01.12.2016г. и мораторна лихва  върху главницата в размер на 230,46лв. /двеста и тридесет лева и четиридесет и шест ст./ за периода от 25.05.2016г. до 24.11.2016г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3522/02.12.2016г. по ч.гр.д.№5235/2016г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, гр.София за присъждане на направените в заповедното и в исковото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА, гр.София, бул.”В.Л.” №***, Булстат №************** да заплати СНЦ „Клуб по плуване Сливен-2002“, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Р.Д.“ №*, офис №5, ЕИК ***********, представлявано от председателя С.Ш. сумата от 47,30 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                                2.