Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 164

 

гр. Сливен, 06.10.2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти октомври  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 423    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 625/13.07.2017 г. по гр.д. № 5660/2016 г. на Районен съд гр. Сливен, с което  е осъдена Районна здравно осигурителна каса – Сливен с адрес: гр. Сливен, ул. „Цар Самуил“ № 1 да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Димитър Пехливанов“ № 5 сумата от 5940лв., представляваща задължение за осъществено болнично лечение на А.М.П. за периода от 13.04. до 16.04.2015 г. , както и сумата от 1249.60лв., представляваща разноски по делото.

 

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението на районния съд е неправилно. При постановяване на решението съдът не е взел под внимание разпоредбата на чл.15 от Методиката за заплащане на болничната медицинска дейност, където е посочено, че  НЗОК заплаща за един пациент в рамките на месец само една клинична пътека, а в случая са отчетени две клинични пътеки. На следващо място се твърди, че с представени кредитни известия здравното заведение се е отказало доброволно от исканата сума. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенцията да бъде отхвърлена.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че повторното хоспитазилиране на пациента не е наложено от допуснати от лечебото заведение грешки и неизпълнение на предписаните от закона дейности, а е било обективно обусловено от здравосвловното състояние на пациента.  Повторната хоспитализация е на пациент в спешно състояние, по смисъла на чл.99 от ЗЗ и в този случай, не е приложима договорната разпоредба на чл. 24 от договора между лечебното заведение и НЗОК.   Като противоречаща на закона нормата на чл.24 от договора ,както и на чл. 15 ал. 1 от методиката са неприложими за конкретния случай на спешно състояние, което води до извода, че дори да са напълно идентични клиничните пътеки по двете хоспитализации и двете подлежат на заплащане. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. На следващо място се сочи, че в конкретния случай изпълнителят по договора, а иенно лечебното заведение е изпълнило коректно задълженията си по чл. 1 от договора, като е осъществило болничната медицинска помощ по две различни клинични пътеки, като на изпълнителя се дължи стойността на двете клинични пътеки по правилата на чл.18 от договора.  Първата хоспитализация е с диагноза  „остър коронарен синдром“, а втората е с диагноза „реинфаркт на миокарда“, като в този смисъл е и категоричното заключение на  назначената по делото експертиза.  Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Правилно и законосъобразно районният съд е изложил съображения, че в случая, от страна на лекуващите лекари при двете хоспитализации, не са били допуснати нарушения или грешки. Влошаването на състоянието, след първото лечение, се дължи на поведението на лекувания, който не е приемал предписаната му терапия и това е довело до реинфаркт. Това е наложило повторната му хоспитализация и провеждане на лечение, тъй като в противен случай е съществувала непосредствена опасност за живота му.  Така лекарите от лечебното заведение са изпълнили задълженията си да окажат незабавно спешна медицинска помощ на пациента при  втората хоспитализация. Съгласно чл. 99. ал. 2 от ЗЗ спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, а в ал.3 е закрепено, че медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи, усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут – чл.100 ал.2 от ЗЗ.

От заключението на вещото лице е безспорно, че повторната хоспитализация е била наложителна, за да бъде спасен животът на пациента и тя я обусловена от обективното здравословно състояние на болния. В случая са били налице предпоставките за летален изход и правилно пациентът е бил приет за лечение по спешност.  Така в случая не е било допуснато нарушение на договорните задължения от страна на лечебното заведение, а от друга страна не е налице и отчитане на една и съща клинична пътека, тъй като при повторната хоспитализация се касае за друга приемна диагноза въпреки, че има съвпадение на мястото на първия и втория инфаркт на миокарда. Но основните причини за втория инфаркт са преустановяване приема на изписаната терапия от пациента, което е посочено и в заключението на експерта.

В обобщение предявеният иск за заплащане на проведеното на пациента лечение се явява изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен. Наведените във въззивната жалба доводи касаят хипотезите, които не са свързани със спешност по смисъла на Закона за здравето, а и в случая не се касае за предприето лечение по идентични клинични пътеки, тъй като повторното хоспитализиране е свързано с друга клинична пътека, както е поддържано в отговора и което становище настоящата инстанция напълно споделя.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 625/13.07.2017г. по гр.д.№ 5660/2016 г. на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване на основание на чл.280 ал. 2 т.1 пр.2 от ГПК.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: