Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.10.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря Елена Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 425 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от от адв. Х., пълномощник на Н.Д.Н., ЕГН ********** ***, против решение № 402/11.05.2017 г. по гр.д. № 5145/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивницата против И.Г.Д. ЕГН ********** *** положителен установителен иск за признаване на дължимостта на 1000 лв. , представляващи незаплатена наемна цена за периода от 15.06.2016 г. до 15.09.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 325 лв. разноски по ч.гр.д.№ 4049/2016 г. по описа на Сливенски районен съд. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила, тъй като не е била разпределена правилно доказателствената тежест между страните. Различни били посочени обстоятелствата, които следва да се установят от ищеца в доклада на исковата молба и в посочените такива в съдебното решение. Това водело до неяснота. От друга страна не било допустимо да се изисква от ищцовата страна да доказва отрицателен юридически факт, какъвто се явява фактът на неплащане на наемната цена. На следващо място се посочва, че съдебният акт е немотивиран. Били са анализирани само доказателствата, посочени от ответната страна. Не била ясна процедурата, която съдът е предприел във връзка с оспорването стойността на представения договор за наем. Изразява становище, че решението е постановено в противоречие на материалния закон. След като бил приел, че се касае за иск с правна квалификация чл. 327 и сл. от ТЗ то съдът е следвало да се съобрази и с разпоредбата на чл. 301 от ТЗ и да приеме, че ответницата не се противопоставила на действията на съпруга си във връзка със сключването на наемния договор, в качеството си на търговец и е потвърдила същите. Съдържа се оплакване за това,че съдът не е отчел обстоятелството, че свидетелите на ответната страна са лица, които са в близки родствени отношения с ответницата, а именно неин съпруг и дъщеря, а третия разпитан по делото свидетел П. също бил заинтересован, тъй като бил работник на ответницата и приятел на дъщеря й И.. Въззивницата счита, че ответната страна по никакъв начин не е доказала факта на плащане на 1000 лв. наемна цена. Съдът не бил взел под внимание и доказателствата във връзка със задължението на ответницата да заплаща авансов данък. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да бъдат уважени предявените искове и въззиваемата да бъде осъдена да заплати деловодни разноски.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. С. – пълномощник на въззиваемата Д.. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че съдебният акт е законосъобразен и мотивиран. Страната счита, че в тежест на ищцовата страна е било да докаже наличието на валидно наемно правоотношение, изпълнение на задължението на наемодателя и неизправност от страна на ответника. Ищцовата страна не била възразила на доклада извършен от районния съд и изрично била посочила, че няма да се ползва от представения по делото договор за наем. Въззиваемата счита, че в конкретния случай не може да се говори за търговска сделка, тъй като в тези наемни правоотношения ответницата Д. е участвала не като едноличен търговец, а като физическо лице. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

В с.з. въззивницата редовно призована не се явява и не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител адв.К. заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и с адв. С., която оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 06.06.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 20.06.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е предявен иск за заплащане на сумата от 1000лв. неплатена наемна цена на недвижим имот. В разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД е посочено, че с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. Договорът е неформален, двустранен, консесуален, възмезден. По него ищецът е следвало да докаже съществуването на наемно правоотношение за определен обект и уговорена наемна цена, както и че имотът – предмет на наем, е бил предоставен за ползване на наемателя, без това ползване да е било възпрепятствано, а ответникът е следвало да докаже, че е платил договорената наемна цена.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи съществуването на наемно правоотношение между въззивницата Н. и въззиваемата Д. в качеството й на физическо лице по отношение на недвижим имот, който се намира в гр. Китен, като страните са се били уговорили наемното правоотношение да е за периода от 15.06.2016 г. до 15.09.2016 г. От данните по делото е видно, че страните са се били уговорили наемната цена да е в размер на 3000 лв. за целия период. В тази връзка съдът намира, че наемното правоотношение с присъщите му черти за обект, срок и наемна цена не е установено по начина, който е посочен в представения с исковата молба договор за наем. Ценен в съвкупност с останалите доказателства този документ само свидетелства, че действително по отношение на обект находящ се в ******* е бил сключен между страните договор за наем за периода 15.06.2016 г. до 15.09.2016 г. Тъй като писмените доказателства касаещи наемното правоотношение са много оскъдни и дори основното доказателство в тази насока – представения договор за наем, се установи, че бил подписан вместо от наемателката от нейния съпруг, съдът е длъжен да съобрази останалите събрани по делото доказателства, които са гласни доказателства. Като свидетели по делото са разпитани основно близки на ищцата и на ответницата, а именно: свид. С. – дъщеря на ищцата, свид. Д. – съпруг на ответницата, свид. И.– дъщеря на ответницата и свид. П., който е без родство със страните, но е бил към момента на наемното правоотношение работник на ответницата. Няма данни към момента на разпита на свид. П. пред съда същият да се намира в трудови или други отношения, които биха разколебали достоверността на неговите показания с ответницата Д.. При анализа на всички тези свидетелски показания съдът счита, че е установено обстоятелството, че ищцата и ответницата са сключили устен договор за наем на посочения по-горе недвижим имот, като са уговорили устно наемна цена за същия в размер на 3000 лв. Няма спор, че въззивницата е изпълнила своето задължение безпрепятствено да предостави ползването на имота под наем на въззиваемата. Доколко тя е давала обещания, че въззиваемата ще може да ползва тротоарно право е въпрос, който не е изследван по делото и не касае пряко спора за заплащане на наемна цена. Все пак следва да се отбележи, че улиците и тротоарите са общинска собственост и въззивницата не би могла да гарантира ползването им като търговска площ по договор за наем на недвижимия си имот. Този въпрос обаче е логически свързан с твърдението на въззиваемата страна, че поради невъзможността й да ползва тротоарно право й се е наложило преждевременно да напусне търговския обект, тъй като не е можела да реализира необходимите приходи. По въпроса с плащането на наемната цена са разпитани всички свидетели по делото. Съдът намира, че следва да приеме за доказано обстоятелството, че на въззивницата е била платена на два пъти наемната цена, като първият път в края на м. юни 2016 г. са й били платени 500 лв. от свид. Д. – съпруг на ответницата, а през м. август 2016 г. са й били заплатени още 2500 лв. от свид. И., на ръка. За последното плащане свидетелства и свид. П., който към този момент е работил в наетия магазин и е станал пряк свидетел на предаването на 2500лв. от страна на свид. И.на въззивницата Н.. Заплащането на суми в размер на 500 лв. и 2500 лв. е обстоятелство, което може да се установи със свидетелски показания и не е необходимо страната да е длъжна да представи писмени такива.

 Като взе предвид изложените по-горе мотиви, съдът счита, че предявеният иск се явява недоказан. Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде заплатена от въззивната страна.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 402/11.05.2017 г. по гр.д. № 5145/2016 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН ********** *** да заплати на И.Г.Д. ЕГН ********** *** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.