Р Е Ш Е Н И Е    20

Гр.Сливен, 12.04.2018г

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март, през двехиляди и  осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         при секретаря Соня Василева и с участието на прокурора…………, като разгледа докладваното от съдия Ангелова  гр.дело № 426 по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Предявен е иск  за  заплащане на обезщетение за неимуществени  вреди от вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, с правно основание чл.4§3 от договора за Европейския съюз/ДЕС/и цена -500 000лв.

         В исковата молба ищецът твърди, че от 1985 год. до 1990 год. работел като военен съдия във Военен съд - Сливен. Твърди, че по НОХД № 247/1993 год. на РС – Бургас бил  признат за виновен и осъден с присъда № 219/16.03.1995г. за престъплението „клевета“ спрямо висши магистрати. Наложеното му наказание било 2 години „Лишаване от свобода“, отложено на основание чл. 66 ал.1 НК, „обществено порицание“, както и „глоба“.

        Твърди, че с присъда по НОХД № 1014/1997г на РС – Сливен бил оправдан по повдигнатото му обвинение за клевета. След постановяване на тази оправдателна присъда, през 2001 год., изпратил до ВКП първа молба за възобновяване на НОХД №247/93г на РС-Бургас, която била унищожена      

        През 2003 подал втора молба за възобновяване, като преписката по нея била решена след 3 години и 4 месеца и постановен отказ за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 247/1993г.

        Твърди, че с постановление от 18.10.2006 год. на ОП – Бургас, потвърдено с постановление от 21.02.2007 на АП – Бургас и постановление от 04.02.2008г на ВКП отново му било отказано възобновяване на делото.

        Твърди, че с постановление от 17.06.2016г. на ОП – Бургас, потвърдено с постановление на 08.07.2016г. на АП – Бургас и  потвърдено с постановление от 02.08.2016. на ВКП  също му е отказано възобновяване.

        Твърди, че по НОХД № 1014/1997 г. на РС-Сливен се съдържат доказателства за оневиняването му по НОХД № 247/1993 г.,    и отказвайки възобновяване на НОХД № 247/1993 г.,  прокуратурата извършвала отказ от разследване и събиране по надлежния ред на обстоятелства и доказателства, съдържащи се по НОХД № 1014/1997 г на РС-Сливен.

        Счита, че с тези откази прокуратурата погазила не само разпоредбите на вътрешното ни законодателство, но и правото на Европейския съюз, а именно: чл. 13 от ЕКЗПЧОС и протокол №7, чл.4 т.2 към Конвенцията, регламентиращи правото на възобновяване на едно дело, които нарушения били достатъчно съществени и явни, и съществувала пряка причинна връзка между нарушението и причинените му вреди.    

        Твърди, че съгласно практиката на съда на ЕС и чл. 4 § 3 от ДЕС, всяка страна членка на ЕС е длъжна да поправи вредите от нарушение на правото на ЕС, причинени от държавен орган, включително от национален съд, действащ като последна инстанция, включително и от прокуратурата.

         Допълва, че по време на воденото сл. дело № 1029/1993 год. на РП – Сливен,  бил поставен в изключително унизително положение. Била му определена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер, равняващ се на около 2 000 долара и тъй като не успял да ги внесе, бил задържан под стража. По време на ареста му тогавашния окръжен прокурор се опитал да го изкара психично болен и с помощта на д-р Ников да изготви експертиза с цел да бъде настанен на принудително лечение в психиатрична  болница.

         В редица местни и централни вестници били публикувани различни интервюта на представители на прокуратурата, в които бил представен като клеветник и разпространител на клевети. От 1993 год. до сега, в битка с прокуратурата се опитвал да докаже своята невинност и очисти името си.

         По горепосоченото досъдебно производство му бил извършен обиск в жилището и адвокатската кантора, а по нареждане на ГД БОП му били извършвани многократни ревизии, данъчни инспекции, ревизии на дейността на фирмата с цел да бъде злепоставен. Била му наложена и забрана за напускане  на страната и иззет международния паспорт. Цялата дейност на прокуратурата  след осъждането му по НОХД № 247/1993г била насочена към отказ от ревизиране на осъдителната присъда, въпреки наличието на законен повод за изготвяне на искане за възобновяване на делото, в резултат на което той бил непрекъснато унижаван, поставян в  стрес около очакваните резултати от подавани жалби,  неуважаването им, като  му било смачкано достойнство на почтен гражданин и юрист. Била съсипана кариерата му на магистрат и военнослужещ.

         Счита, че се погазва правото му на безпристрастно, справедливо, обективно, всестранно и пълно разследване, свързано с молбите му за възобновяване на НОХД № 247/1993 г на РС-Бургас, особено при наличие на събрани безспорни и категорични доказателства по НОХД № 1014/1997.

         Моли за съдебно решение, с което Прокуратурата на Република България бъде осъдена да му заплати сумата 500 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от дългогодишна незаконосъобразна дейност на прокуратурата, свързана с ограничаване достъпа му до ВКС, отказвайки да направи предложение за възобновяване на НОХД № 247/1993г на РС - Бургас, с което е нарушила правото на ЕС.

        Претендира и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

 Ответната прокуратура е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, чрез упълномощен представител.

 Счита иска за недопустим, тъй като описаните в исковата молба факти и обстоятелства не обосновавали липса на процесуални предпоставки за надлежно упражнено право на иск по чл. 4 §3 от ДЕС.

 Алтернативно- счита иска за неоснователен.  Твърди, че в конкретния случай липсва виновно поведение  на служител от Прокуратурата на Република България, поради което не следва да се ангажира нейната отговорност по чл. 49 ЗЗД за възмездяване на вреди от действия на държавни органи. Твърдените действия на Прокуратурата били във връзка с отказа й да възобнови наказателното производство по  НОХД № 247/1993г на РС-Бургас, който бил потвърден по реда на инстанционния контрол. Претедираните вреди не  били в причинна връзка с  твърдените назаконосъобразни действия и актове на  съответните прокурори и не било ясно как от постановените от тях актове, изпълнявайки правомощията си по закон, са  причинени неимуществени вреди на ищеца. За  да имало основание за възобновяване, трябвало да е налице някоя от предпоставките на чл. 422 ал.1 т.1-6 НПК, а за да е налице противоправност- някое от постановленията, с които се отказва възобновяване на НОХД № 247/1993г на РС-Бургас трябвало да е отменено от горестоящата прокуратура като незаконосъобразно или неправилно.  

 Твърди, че прокуратурата с няколко  поредни постановления отказала да изготви искане за възобновяване на делото – първото от 18.10.2006 на ОП-Бургас, потвърдено от АП-Бургас; второто- от 20.06.2011г- потвърдено от АС-Бургас и третото- от 17.06.2016г, потвърдено от АП-Бургас и ВКП.

 Счита, че гражданският съд не е компетентен да преценява дали е налице противоправност в действията на прокуратурата.

 Твърди, че с  постановената по НОХД № 247/1993г присъда, ищецът бил осъден за клевета, а с присъда по НОХД № 1047/97г на РС-Сливен бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 147 НК. След постановяване на тази оправдателна присъда, той считал, че по НОХД № 1048/97 са събрани редица писмени и гласни доказателства, които задължавали прокуратурата да извърши разследване с оглед изготвяне на искане за възобновяване на НОХД № 247/93г на РС-Бургас.

  Прави възражение, че иска  е погасен с изтичане на 5год. давност.

  Претендира разноски, включително  юриск. възнаграждение.

         В с.з. ищецът се явява лично,  поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Представя  писмена защита . Претендира  разноски.

В с.з. ответната прокуратура не се представлява от законен или упълномощен представител, но с молба, депозирана по делото от пълномощник, заявява, че поддържа отговора на исковата молба.  Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски за юриск. възнаграждение.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         Ищецът  работел като съдия във Военния съд-гр.Сливен от 1985г до м.април 1990г, когато бил дисциплинарно уволнен.

         През 1993г срещу него било повдигнато обвинение за извършено в периода 1990г- 1993г престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр. с чл. 147 вр. с чл. 26  НК и по чл. 148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл. 146 вр. с чл. 26 НК,   и образувано  сл.дело № 1029/1993г по описа на РП-Сливен.

         По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 247/1993г по описа на РС-Бургас, приключило с присъда  № 214/16.03.1995г, с която ищецът е признат за виновен по шест от общо  дванадесет повдигнати му обвинения за клевета спрямо висши магистрати, като наложеното му общо наказание по реда на чл. 23 ал.1 НК  е 2 години лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 4 години, обществено порицание и глоба.

         С присъдата ищецът е осъден за заплати на  гражданския ищец Иван Татарчев обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв, ведно със законната лихва, считано от 31.02.1993г до окончателното изплащане.

         С решение №79/29.05.1995г, постановено по ВНОХД № 97/95г по описа на ОС-Бургас, присъда № 214/16.03.1995г по НОХД № 247/93г на РС-Бургас е изменена само в частта за наказанието, като съдът е постановил изпълнението на наказанието обществено порицание да се изпълни чрез прочитане на присъдата по радио-възел гр.Сливен.        

         През 1996г срещу ищеца било образувано друго досъдебно производство за престъпление по чл. 147 НК, приключило с внасяне на обвинителен акт в съда, по който е било образувано НОХД №1014/1997г по описа на РС-Сливен. По това обвинение ищецът бил изцяло оправдан с присъда № 843/06.07.1999г.

         След влизането й в сила, ищецът започнал да подава молби за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 247/93г на РС-Бургас, тъй като считал, че по  НОХД №1014/1997г на РС-Сливен са събрани доказателства за неговото пълно оневиняване по НОХД№ 247/93г.

         По първата му молба за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 247/93г на РС-Бургас, се произнесъл окръжния  прокурор  на ОП-Бургас  с постановление от 18.10.2006г,  с което отказал да изготви искане за възобновяване на наказателното производство, тъй като  счел, че са налице  основания за  възобновяване.

        С постановление от 21.02.2007г, прокурор от АП-Бургас  потвърдил постановлението на  окръжния прокурор от 18.10.2006г.

        С постановление от 04.02.2008г прокурор от ВКП потвърдил постановлението на АП-Бургас от 21.02.2007г.  

        По подадена от ищеца втора молба за изготвяне на предложение за възобновяване на НОХД № 247/93г на РС-Бургас, се произнесъл окръжният прокурор на ОП-Бургас с постановление от 20.06.2011г , с което отново отказал да изготви искане за възобновяване на наказателното производство по  същото делото.

         Това постановление е било обжалвано и потвърдено с постановление от 03.02.2012г на прокурор от АП-Бургас.

         Постановлението на АП-Бургас е също обжалвано и потвърдено на от прокурор от ВКП с постановление от 11.04.2012г.

         На 04.05.2016г ищецът подал трета молба до  окръжния прокурор на ОП-Бургас, с която моли на основание чл. 422 ал.1 т.3 НПК за изготвяне на предложение за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 247/93г  на РС-Бургас.

         С постановление от 17.06.2016г на окръжният прокурор  на ОП-Бургас отказал изготвяне на искане за възобновяване на  наказателното производство по НОХД № 247/93г. на РС-Бургас.

         Този отказ е потвърден с постановление на АП-Бургас от 08.07.2016г 

         С постановление на прокурор от ВКП от 03.08.2016г, е потвърдено постановлението на прокурора от  АП-Бургас от 08.07.2016г.

         По време на сл.дело №1029/93 на РП-Сливен и на съдебното производство по НОХД № 247/93 на РС-Бургас, ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в  душевна болка и страдание от претърпяното унижение и разочарование от някои представители на съдебната система.

        Тъй като не могъл веднага да събере и внесе определената парична гаранция по сл.дело № 1029/93г  в размер на 50 000 лв/ равняваща се към него момент на 2000 долара/, се наложило да бъде задържан за една седмица в следствения арест. Този арест бил унизителен за него и изключително стресиращ за семейството му. След като с много усилия, семейството му успяло да събере сумата, определена като парична гаранция , ищецът бил освободен от ареста.   

        Била му наложена забрана да напуска пределите на страната за периода от 13.04.1993г до 15.11.1994г.

        По време на целия процес и след като бил осъден, ищецът коренно се променил. Косата му побеляла, изгубил съня си и спокойствието си, започнал да вдига високо кръвно налягане. Неговият авторитет на магистрат и военнослужещ бил сринат, но въпреки това не се отказал  да търси справедливост.  Продължава да счита, че е несправедливо осъден и незаконосъобразно отказано изготвяне на предложение за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 247/97г на РС- Бургас на основание чл. 422 ал.1 т.3 НПК, въпреки събраните по НОХД №1014/1997г на РС-Сливен безспорни доказателства за неговото пълно оневиняване.

        

       Много тежко  преживял всеки отказ на окръжния прокурор да направи искане за възобновяване на делото, а също и постановленията на горестоящите прокуратури, с които се потвърждавали  отказите.  

       Бил крайно  огорчен и разочарован, че с тези откази на прокуратурата  е лишен от достъп до ВКС, от който съд очаквал справедлив и безпристрастен процес.

        Горната фактическа обстановка съдът  прие за установена    въз основа на събраните писмени доказателства- относими, допустими и неоспорени, а също и от показанията на разпитаните двама свидетели, ценени като обективни, релевантни,  преки и непосредствени.

       Така приетото за установено от фактическа страна,  води до  следните правни изводи:

        Предявен  е  иск  за  заплащане на  обезщетение за неимуществени  вреди от нарушение на правото на ЕС,  с правно основание  чл. 4 §3 от ДЕС/ принцип на лоялно сътрудничество/, вр. с чл.7 от Конституцията на Република България и цена -  500 000лв.

        Съдът намира, че  иска  е неоснователен,  по следните съображения:

        Отговорността на държавите-членки за вреди в случаите, когато са допуснали нарушение на правото на Европейския съюз/ЕС/, е вътрешно присъща на системата на учредителните договори на съюза.

        Тя се извежда от принципа на лоялно сътрудничество, задължителен за всички органи на държавите-членки.

        Този принцип е закрепен в чл.4 § 3 от Договора за европейския съюз /ДЕС/, предишен чл. 10 и чл.5 от договора за създаване на европейската общност/ДЕО/.

        Принципът за отговорността на държавите-членки е изведен от практиката на съда на ЕС/СЕС/. Отговорността на държавата-членка за неизпълнение на договорите и актовете на институциите не е уредена изрично  нито в договорите, нито във вторичното право на ЕС, но е допустима съгласно решението на съда на ЕС по дела С-6/90 и С-9/90- Andrea Francovich et Danila Binifaci, според което, „принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност държавата е присъщ на системата на договора.“

        Правното основание на тази отговорност се определя от нормата на чл.4 §3 от ДЕС, която предвижда, че „държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от договорите и  актовете на институциите на съюза.“ 

        При неизпълнение, държавата следва да предприема всички необходими мерки за  преустановяването му и да поправи вредите от това неизпълнение, като последното включва и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на нарушението.

        Съдът на ЕС/ СЕС/ се позовава на произтичащото от принципа за лоялно сътрудничество задължение за заличаване на незаконни последици от нарушено право на ЕС.  Съгласно практиката на съда на ЕС/СЕС/ и чл. 4 § 3 от ДЕС, всяка страна -членка на ЕС е длъжна да поправи вредите от нарушение на правото на ЕС, причинени от държавен орган, включително от национален съд, действащ като последна инстанция  и  прокуратурата.

        В правото на ЕС не се съдържат разпоредби относно реда за ангажиране на отговорността на държавата-членка по чл.4 §3  от ДЕС, поради което и в съответствие с принципа за процесуална автономия, процесуалният ред за разглеждане на исковете се определя от националните правила.    

        В националното ни право липсва специално уредено производство, по което да се реализира отговорността на държавата за вреди от нарушение на общностното право.

        От друга страна, предявените пред националния съд искове за обезщетяване на тези вреди следва да бъдат разгледани  по ред, който да не е по-неблагоприятен от този за подобни искове, засягащи само националното ни право.

       Такъв ред за сходни искове е именно редът по ЗОДОВ. Това е единственият предвиден във вътрешното ни законодателство специален ред за разглеждане на искове, свързани с отговорността на държавата за вреди, като законът е създаден предвид общата разпоредба на чл.7 от Конституцията на Република България за отговорността на държавата за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица. В предметния обхват е включена отговорността  по чл.1, чл.2, чл. 2а  и  чл.2б ЗОДОВ. Касае се за обективна и безвиновна отговорност, а обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице.

       Съдът приема, че процесуалния ред, по който следва да се разгледа и  реализира отговорността на държавата за вреди от нарушение на общностното право, произтичаща  от чл.4 §3  ДЕС,  е  по  ЗОДОВ, а не по чл. 49 ЗЗД ./ виж определение № 269/08.05.2015г по гр.дело №1867/2015г на ВКС,ІІІ гр.о.  /

       Настоящият съд се придържа към приетото в цитираното определение на ВКС, до произнасянето на ВКС и ВАС по тълк.дело. №2/2015г, по следните въпроси: 1/ Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл.4 §3 от ДЕС- този по ЗОДОВ , по общия исков ред или  друг ред за защита? и 2/ Когато са предявени искове срещу държавата за вреди, причинени от нарушено право на ЕС, но описаните хипотези не попадат в обхвата на материалноправните разпоредби на ЗОДОВ/ чл.1, чл.2, чл. 2а и чл. 2б/, как следва да се квалифицират правно исковете- като искове по ЗОДОВ, като искове по чл. 49 ЗЗД, като искове, основани на отговорността да държавата-членка за вреди от нарушение на правото на ЕС, като искове по чл.4 §3 от ДЕС или по друг начин?

        В нормативните актове на ЕС не се съдържат изрични материалноправни предпоставки, които да обуславят отговорността на държавите-членки за нарушаване правото на ЕС.

        Съдът на ЕС/СЕС/ в практиката си извежда за първи път такива в делата С-46/93 и С-48/93. В общо решение по няколко обединени дела, СЕС извлича три универсални предпоставки: 1/общностна норма, която предоставя права на частноправните субекти, която да е нарушена от ответника, независимо от вида на  акта, който е нарушен; 2 / нарушението да е съществено, т.е. достатъчно сериозно. 3/ да е налице причинна връзка между нарушението и  претърпените вреди.

        В исковата молба  като конкретно нарушение  на правото на ЕС се сочи чл.13 от КЗПЧОС, регламентиращ правото на ефективни правни средства за защита и протокол №7, чл.4 § 2 към същата конвенция,  уреждащ правото на възобновяване на едно дело при доказателства за нови или новооткрити обстоятелства или за съществен порок, които са повлияли за неговия изход. 

       Ищецът твърди, че вредите произтичат от отказа на окръжния прокурор на ОП-Бургас  да направи искане за възобновяване по реда на чл. 422 ал.1 т.3 НПК,  с което е  нарушено правото на ЕС, а именно: чл. 13 от КЗПЧОС и протокол №7, чл.4 §2.

       Възобновяването е способ за проверка на влезли в сила съдебни актове по наказателни дела, които подлежат на изпълнение и не са преминали касационна проверка. Възобновяване може да се иска безсрочно, с изключение, когато искането е на основание чл. 422 т.5 НПК.

       До 1998г основанията за възобновяване бяха само три, а сега са шест, посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 422 ал.1 НПК, като ищецът е поискал възобновяване на делото на основание  чл.422 ал.1 т.3 НПК –когато чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата и имат съществено значение за решаване на делото.   

        Основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.3 НПК, е не само новооткрити доказателства, но и новооткрити факти и обстоятелства. Те трябва да не са били известни на съда, но и да са съществували към момента на постановяване на съдебния акт или новосъздадени, или  нововъзникнали след влизане в сила на присъдата.

       Доказването на новооткритото обстоятелство може да стане единствено чрез разследване по правилата на НПК.

       Не е спорно по делото, че в периода 2006-2016г ищецът е подал три молби до окръжния прокурор на ОП-Бургас, с които го моли да изготви искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД 247/93г на РС-Бургас, но и  трите са оставени без уважение.

       Трите постановления на окръжния прокурор са преминали през инстанционен контрол и са били потвърдени от  съответните прокурори от Апелативна Прокуратура-Бургас и ВКП.   

       Ищецът свързва настъпването на твърдените неимуществени вреди именно с отказа на окръжния прокурор на ОП-Бургас да изготви искане за възобновяване по реда на чл. 422 ал.1 т.3 НПК, за което съгласно разпоредбата на чл. 420 ал.1 НПК, единствено той е компетентен.

       Тази компетентност, изразяваща се в преценка за наличие на предпоставките за възобновяване и отправяне на искане за това, е изключителна, поради което гражданският съд не разполага с процесуални правомощия да контролира правилността на  извършената  преценка.

        Затова, въпреки че ищецът доказа, че е претърпял неимуществени вреди, настъпили в  причинна  връзка от трикратния отказ на окръжния прокурор да направи искане за възобновяване на НОХД № 247/93г на РС-Бургас, в резултат на което е препятстван достъпа му до последната съдебна инстанция, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

        Несъмнено твърдяното нарушение на правото на ЕС е основание за репариране на претърпените вреди, но гражданският съд не разполага с правомощие да контролира правилността на извършената от прокуратурата преценка за наличие на основание за възобновяване на наказателното производство, а оттам не би могъл да прецени дали има нарушение на правото на ЕС от ответника, пряко свързано с отказа му да изготви искане  за възобновяване на  коментираното наказателно производство.

        С отговора на исковата молба ответникът направи възражение за погасяването на иска по давност, което е неоснователно.  

        Приложима е общата 5годишна давност, която е започнала да тече от отказа на окръжния прокурор да направи предложение за възобновяване на НОХД № 247/93 на РС-Бургас. Тъй като  вредите са произтекли именно от тази отказ на окръжния прокурор, оттогава следва да тече и давността за предявяване на иска. Това е началната дата, от която става изискуемо вземането за твърдените вреди. Но в случая са постановени три отказа на окръжния прокурор на ОП-Бургас, поради което следва да се приеме, че давността започва да тече от последния отказ, постановен на 17.06.2016г.

       От тази дата до датата на завеждане на исковата молба в съда-13.09.2017г не е изтекла общата  5 годишна давност.

       Щом съдът отхвърля главния иск, следва да отхвърли и акцесорните претенции  за законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на завеждане на исковата молба, и за заплащане на разноски по делото.

       Ответникът претендира разноски за юриск.възнаграждение и на основание чл. 78 ал.8 ГПК, съдът му ги присъжда в минимален размер на сумата 100 лв., определена по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от НПП.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

        ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от С.Х.Т. ***, ЕГН- ********** срещу  ПРОКУРАТУРАТА на Република България, ********,  иск  с правно основание чл.4 §3 от ДЕС, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, в размер на 500 000лв,  ведно с акцесорните претенции за заплащане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда-13.09.2017г  и  на  разноски по делото.  

 

        ОСЪЖДА  С.Х.Т. ***, ЕГН- ********** да заплати на Прокуратурата  на Република България, ********,  сумата  100 лв, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: