Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 04.10.2017 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на четвърти октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                     МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 427 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 102 от 22.06.2017г. по гр.д. № 914/16г. на НзРС, с което е признато за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК между„Уолрууфпанел“ ЕООД, гр. Нова Загора, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление на дейността *** *** ***с ЕИК *********, седалище и адрес на управление на дейността *** ***, че вземането на „Уолрууфпанел“ ЕООД, гр. Нова Загора за сумата 12 000 лв., представляваща неплатена цена по фактура № 24/18.05.2016г. за извършени СМР, заедно с лихва за забава от 16.09.16г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 1 120 лв. срещу „А4И Инвестмънт“ ООД, гр. Нова Загора, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 426 от 19.09.16г. по ч.гр.д. № 727/16г. на НзРС, съществува, и са присъдени разноските по първоинстанционното производство на ищеца.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението като незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответното дружество е възложило на ищцовото изработка на посочени в договора действия, тъй като счита, че няма договор за изработка, понеже такъв по делото не е приложен. На следващо място не е съгласен с виждането на съда, че е налице извънсъдебно признание на ответника за изразходваната сума, тъй като е била осчетоводена и включена в декларацията за ДДС. Фактурата е депозирана от страна на единия съсобственик с 50% дялово участие в ответното дружество /който е собственикът на ищцовото дружество/, с цел нанасяне на вреда, и по-късно е разпоредено сторнирането й от другия съсобственик с 50 % дялово участие. На последно място въззивникът заявява, че не е съгласен, че възложителното писмо задължава ответника да заплати направените разходи, тъй като в него е посочено, че те ще бъдат приспаднати от наемите, които ищецът далжи на ответника. РС неправилно е приел, че ответникът е бил задължен да предяви насрещен иск или да направи възражение за прихващане. На съда е представено доказателство за образува по повод наемните правоотношения на търговско дело №3/17г. на СлОС. По изложените съображения моли атакуваното решение да бъде отменено и искът – отхвърлен. Претендира разноски. Няма направени нови доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, заявява, че изложените доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и събраните доказателства. Развива подробна аргументация, с която оборва последователно и детайлно всички наведени в жалбата оплаквания и счита, че е доказано напълно наличието на условия за уважаване на претенциите по чл. 422 от ГПК. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира разноски за тази инстанция. В отговора няма направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, или пълномощие.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и потвърди обжалваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в писмения отговор съображения.  Претендира разноски за тази инстанция, представя списък и банково извлечение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Също така въззивният състав споделя в основната им част и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът е сезиран да се произнесе по съществуване на вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и неговите размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

 В случая предмет на тази заповед, съответно – на предявените установителни искове, са сумата 12 000 лв., представляваща главница по фактура № 24/18.05.2016г. за извършени СМР, заедно с лихва за забава от 16.09.16г. до окончателното изплащане, както и 1 120 лв. разноски – 240 лв. д.т. и 880 лв. адвокатски хонорар, по заповедното производство по ч.гр.д. № 727/16г. на НзРС.

Върху ищеца лежи тежестта на доказване на релевантните положителни факти, от които черпи изгодните за себе си правни последици.

Паричното вземане, претендирано от него, произтича от търговски ненаименован смесен договор с елементи на поръчка и изработка. Тъй като и двете страни са търговци, договорът е свързан с упражняваното от тях занятие, съгласно разпоредбата на чл. 286 ал. 1 от ТЗ, това дефинира търговската сделка. Поради това е явно, че процесните взаимоотношения между страните следва да се регулират от разпоредбите на ТЗ, уреждащи тези правоотношения, като субсидиарно приложение намират и общите и специални разпоредби на гражданското законодателство – чл. 258 и сл., чл. 280 и сл. от ЗЗД вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Първият правопрепятстващ довод на въззивника-ответник е липсата на договор за изработка, тъй като такъв не е приложен по делото, а писмената му форма е форма за валидност.

Действително, разпоредбата на чл. 293 ал. 1 от ТЗ прогласява писмената форма на търговския договор за такава ad solemnitatem, но само в случаите, предвидени от закон. За спорното правоотношение не е разписано  такова изискване, но независимо от това, съдът счита, че фактически писмен договор между двамата търговци е сключен и е обективиран във „възложително писмо“ от 14.07.2014г. Независимо от наименованието на документа, за определяне на правната му същност съдът се ръководи от реквизитите и съдържанието, които изразяват волята на участниците.

Недискутируемо е, че в номинирания документ се отграничаван ясно и недвусмислено съществените елементи на двустранна сделка – посочени са страните и техните законни представители, определен е предметът на уговорката, целта и средствата за постигането й,  разпределени са отговорностите между страните и актът носи подписите на техните представители.

Така за съда е непререкаемо установено валидното сключване на договор между двамата търговци, като е несъмнено, че е постигнато напластяване на двете им насрещни, съвпадащи воли. Документът не е оспорен от ответника, той се е противопоставил на приемането му, но не е посочил никакви съображения за това, тоест за съда не е разколебана по никакъв начин доказателствената му стойност.

Що се отнася до оплакването, че договор за изработка не е сключван, което снема имуществената отговорност от въззивника, настоящият състав счита, че то е неоснователно. Както се посочи вече, договорът, сключен между страните е ненаименован, тъй като е със смесен характер и притежава елементи от два основни вида договори, познати в облигационното право – договор за поръчка и договор за изработка. Правоотношението е усложнено от обстоятелството, че двете страни са били и в друго паралелно правоотношение – такова за наем на недвижим имот, по което ответникът е бил наемодател, а ищецът – наемател. В тази светлина в процесния договор  задълженията, възложени на ищеца, са и функция на качеството му на наемател, поради което те са изброени точно и ясно, но общо и по същество обхващат съдържанието на няколко отделни и различни по вид и качество резултата . Липсва съмнение относно конкретиката на всеки един от тях, но той не е детайлизиран както би бил при сключване на самостоятелен договор за изработка за всяка една дейност.

Също така от начина на формулиране на задълженията на ищеца/наемател/ е видно, че възложителят не изисква непременно лично изпълнение на възложените задачи, а допуска те да бъдат изпълнени от други лица, като първото от тях налага извършване само на правни действия. Тоест в договора имплементарно е включена алтернацията изпълнителят да сключи от свое име сделки с подизпълнители за изпълнение на всеки от определените крайни резултати, като в отделните договори се конкретизират  подробностите по всяко изпълнение. Тъй като липсва упълномощаване от възложителя да действа от негово име, е ясно, че поръчката ще бъде изпълнена от името на ищеца но за сметка на ответника. Последното е категорично уговорено в последните два параграфа на договора.

От изложеното дотук е видно, че сключвайки: договор за проучване и проектиране от 18.09.2014г. с подизпълнител „Илева“ ЕООД, гр. Нова Загора, ищецът е изпълнявал своите задължения по т. 1 от договора от 14.07.14г., с договор за проектиране от 13.02.2015г. с подизпълнител ЕТ „Диана Пенева“, Сливен, ищецът е изпълнявал задълженията си по т. 4 от договора от 14.07.14г., с договор за изработка от 09.04.2015г. с подизпълнител „ДАР-55“ ЕООД, гр. Нова Загора, ищецът е изпълнявал своите задължения по т.т. 1 и  4 от договора от 14.07.2014г. с ответника.

Видно от представените фактури за доставени материали и услиги, както и от приетата СТЕ, ищецът не се е отклонил от тях, работата по т.т. 1, 2, 3 и т. 4 е извършена изцяло, в съответствие с възложеното. Извършените услуги за реално разделяне на ПИ идент. № 51809.90.1 и ПИ идент. № 51809.509.3738 /т.1 от договора/, съответстват на обективираните работи в приложенитепо делото фактури, касаещи тази дейност, а материалите,  обективирани във фактури относно останалите работи, са част от материалите, вложени в цялостното изграждане на обект „изграждане на масивна ограда по границата между новосформираните имоти“, „изработка и монтаж на метална плъзгаща се портална врата“ и обект „изграждане на водопровод за захранване с питейна вода на новосформирания имот“ – задължения по т.т. 2, 3 и 4 от договора от 14.07.14г.

Доколкото няма възражения за качеството на извършената работа /неговата отбранителна теза е за липса изобщо на договорно задължение, поради липса на договор, а не за лошо изпълнение на задълженията на насрещната страна/, ответникът дължи на ищеца възстановяване на разходите за материали и труд. Той получава в патримониума си изработеното съобразно поръчката му, поради което за него се поражда  задължението да освободи довереника от паричното задължение по сключения с третото лице договор, респективно – да му върне платеното. Това съответства и на уговорката по договор/възложително писмо от 14.07.14г. с ответника.

Така ищецът е издал фактури №24 от 18.05.2016г. /която единствено е предмет на настоящия спор/ и № 25 от 19.05.2016г. /предмет на друго производство/,  с получател ответния търговец, остойностяващи извършените СМР /напълно съвпадащи с възложеното/, като процесната - № 24 е за сумата 12 000 лв. с ДДС. Фактурата  е осчетоводена  в счетоводството на ответника по сметка 40 „доставчици“, включена е в дневника за покупки и в справка-декларация за ДДС, който е прихванат с изискуеми задължения с АПВ от 17.01.17г. През м. 11.2016г. ответникът е сторнирал едностранно тази фактура и това е било осчетоводено и отразено в счетоводството, включено в дневника за покупки и в справка-декларация за ДДС с обратен знак. Плащания по нея не е правил. Това активира гражданската договорна отговорност на ответника за реално изпълнение на паричното задължение в размер на 12 000 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 16.09.16г. до окончателното изплащане.

Второто възражение на въззивника относно депозирането на фактурата от страна на единия съсобственик с 50% дялово участие в ответното дружество /с цел нанасяне на вреда/ и по-късно разпореждане сторнирането й от другия съсобственик с 50 % дялово участие, не може да се отнесе към недължимостта на сумата от ответника, тъй като договорът от 14.07.14г. е подписан и от двамата съсобственици, а вътрешните отношения между тях не могат да рефлектират върху третите лица, каквото е ищцовото дружество, щом не са направени своевременно и надлежно възражения относно изпълнението, произтичащи от договора помежду им.

Последното възражение на въззивника, касаещо уговорката за прихващане на направените разходи от ищеца-наемател с дължимите от него наемни вноски към ответника-възложител, също не може да бъде споделено. Въззивникът счита, че е неправилно виждането на съда, че е следвало да направи възражение за прихващане или да предяви насрещен иск, тъй като е представил доказателства, че е образувано търговско дело с предмет заплащане на неплатена наемна цена за описан в исковата молба период.

Във възложителното писмо страните действително са уговорили прихващането на фактурираните разходи с дължимите наеми, но доколкото в процеса никоя страна не се позовава на вече настъпила извънсъдебна компенсация /каквато е уговорената/, то няма пречка вземането да бъде установено само за себе си. По същия начин стои и въпросът със задълженията за заплащане на наемната цена – на наемодателя не може да му се отрече правото да търси реално изпълнение в отделно спорно производство. Щом и двете страни са избрали самостоятелна съдебна защита на правото си, то никоя от тях не е считала  за безспорна ликвидността и изискуемостта на насрещното вземане. Опцията за предявяване на насрещен иск, или отправяне на възражение за съдебно прихващане в настоящото производство е вариативна и неизползването й задължава съда да се произнесе по иска, касаещ само едното от двете вземания – което е поставено на спорното поле.

Така въззивният състав счита, че ищецът успешно е доказал съществуването на вземането си в горепосочения размер, заедно с обезщетението за забава, за което му е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поради което искът му е основателен и следва да се уважи. Дължи му се и присъждане на разноските по заповедното производство, както и тези за първоинстанционното.

С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски и за тази инстанция следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 890 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                               

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 102 от 22.06.2017г. по гр.д. № 914/16г. на НзРС.

 

ОСЪЖДА „А4И Инвестмънт“ ООД, гр. Нова Загора да заплати на „Уолрууфпанел“ ЕООД, гр. Нова Загора направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 890 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: