Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.11.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря Соня В., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 430 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Д., пълномощник на В.В.Б. – Андреева ЕГН **********,*** и М.В.Б. – М. ЕГН **********,***, против решение № 669/27.07.2017 г. по гр.д. № 5740/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивниците против Община Сливен, със седалище *****иск за делба на недвижим имот с идентификатор 67338.534.60 , находящ се в гр. Сливен, при граници : 67338.547.13, 67338.534.31, 67338.534.49, 67338.534.8,с площ от 2564 кв.м. Със същото решение въззивниците са били осъдени да заплатят деловодни разноски в размер на 1080.00 лв, както и ДТ по сметка на СлРС в размер на 100.00лв.

Решението е обжалвано изцяло, като е посочено , че то е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е , че изводът на съда за липса на съсобственост по отношение на процесния имот бил неправилен и постановен в противоречие на събраните доказателства. Въззивникът твъди , че от разпоредбата на чл. 5 и чл. 6 от ЗОСОИ, следва изводът , че след като се определят квотите на страните и стойността им, същите се утвърждават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител. Нямало изрично изискване това утвърждаване да става с нарочна заповед. В случая квотите и стойността им били утвърдени от областния управител като той бил положил в горната част на изготвената оценка Решение № РД – 07 – 114/30.06.1998 г. на Областния управител на Бургаска област за обезщетяване с недвижим имот се било ползвало с конститутивен вещно – правен ефект.

 На следващо място страната счита , че следва да се съберат доказателства в посока идентичност на имота описан в Решение № РД – 07 – 114/30.06.1998 г. на Областния управител на Бургаска област и имота по АОЧС № 2472/16.12.2008 г., като по този начин се установи дали имота описан в АОЧС съответства на имота описан в заповедта на областния управител.

Въззивната страна посочва, че доклад по делото от РС на практика липсвал. Неправилно били дадени указанията за тежест на доказване.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Направено е искане за събиране на доказателства, а именно да се допусне извършването на съдебно – техническа експертиза, да отговори на въпроса дали в имот с идентификатор 67338.534.60 попадат идеални части определени за обезщетение на праводателя на ищците. Иска се също така да се изиска административната преписка, по която е издадено Решение № РД – 07 – 114/30.06.1998 г. на Областния управител на Бургаска област.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Д. ***. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че съдебният акт е законосъобразен и мотивиран. Страната счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за делба , тъй като ищците не били установили правото си на собственост върху процесния имот. Посочено е, че ищците основават правото си на собственост на Решение № РД – 07 – 114/30.06.1998 г. на Областния управител на Бургаска област. Това решение обаче не пораждало , нито констатирало пораждането на право на собственост върху идеални части от имота в полза на ищците. Този административен акт бил част от сложния фактически състав на реституцията по чл. 6 от ЗОСОИ, но същият бил неправопораждащия елемент от този състав. Реституционната процедура не била финализирана с правопораждащ индивидуален административен акт, в който смисъл била трайната съдебна практика. Процедурата следвало да приключи с издаването на заповед но чл.6 ал. 5 от ЗОСОИ, с която компетентният административен орган утвърждавал направената оценка и определял квотите на собственост . В този смисъл били решения № 152/02.07.2013 г. по гр.д. 1872/2013 г. на ВКС, решение № 94/23.04.2013г. по гр.д. 892/2012 г.на ВКС, решение № 438/27.02.2013 г. по гр.д. 1185/2011 г. на ВКС. Соглед на изложеното страната счита , че не е завършен фактическият състав по чл. 6 от ЗОСОИ за придобиване правото на собственост, поради което ищците на станали собственици на част от процесния имот.

На следващо място въззиваемата страна посочва , че представеният от въззивниците документ „ резултат от експертна оценка“ с надпис „Да“, подпис и печат на областния управител няма характера н аиндивидуален административен акт, тъй като не съдържал необходимите реквизити посочени в чл. 59 АПК.

В с.з. въззивниците редовно призовани не се явяват. Представлявате се от адв. Д. , която поддържа въззивната жалба и моли тя да се уважи. В подробна писмена защита излага аргументи в подкрепа на тезата си. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В писмено становище процесуалният и представител адв.Д. заявява, че  оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор , моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 03.08.2017г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на16.08.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е предявен иск за делба на недвижим имот находящ се в ЦГЧ на гр. Сливен , с идентификатор № 67338.534.60. За да се уважи така предявеният иск е необходимо да се установи наличието на съсобственост върху имота от страна на ищците и ответника – общ.Сливен. За установяване правото си на собственост ищците се основават на Решение № РД- 07.114/30.06.1998 г. на Областния управител на област Бургас. Само по себе си обаче това решение не е достатъчно за придобиване право на собственост над имота. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, включително такава постановена по реда на чл. 290 от ГПК, ( решение 152/02.07.2013 г. по гр.д. №1872/2013 г. на ВКС , решение № 94/23.04.2013г. по гр.д. 892/2012 г. на ВКС, решение № 438/27.02.2013 г. по гр.д. 1185/2011 г. на ВКС), според която когато обезщетяването се извършва със собственост върху обекти, изградени върху одържавени недвижими имоти, които не могат да бъдат върнати реално по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ, фактическият състав на придобиване на правото на собственост завършва с издаването на заповед по  чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ, с която компетентният административен орган по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ утвърждава направената оценка и определя квотите в съсобствеността. Заповедта по  чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ е административен акт с вещноправни последици, които обаче настъпват само ако административният акт е валиден. В случая обаче, процедурата по обезщетение не е приключила с влязла в сила заповед на Областния управител на Бургаска област по смисъла на чл.6 ал.5 от ЗОСОИ, поради което не е налице завършен фактически състав по обезщетяване по реда на чл. 6 от ЗОСОИ. Съдът не приема , че извършеното отбелязване с „Да“, подпис и печат на областен управител на област Бургас върху „Резултат от експертна оценка за определяне размера на обезщетенията от 18.12.1998 г. има характера на заповед по смисъла на чл.6ал.5 от ЗОСОИ. Това отбелязване няма характер на индивидуален административен акт и не е достатъчно за да породи целения вещнтотранслативен ефект. Ищците не са станали съсобственици на процесния имот , поради което предявеният иск за делба не следва да бъде уважаван.

По отношение твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд състоящи се в недаване на указания във връзка с тежестта на доказване, съдът намира оплакването за неоснователно. В извършения доклад от 22.03.2017 г. СлРС е указал на страните , че те следва да докажат, че са съсобственици по силата на описаните в исковата молба факти и в посочената в петитумната част квоти. Това, с оглед предявения иск – за делба на недвижим имот , е правилно разпределена тежест на доказване и съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Като взе предвид изложените по-горе мотиви, съдът счита, че предявеният иск се явява недоказан. Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 1080.00 лв. за адвокатско възнаграждение, която сума следва да бъде заплатена от въззивниците.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 669/27.07.2017 г. по гр.д. № 5740/2016 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА В.В.Б. – А. ЕГН **********,*** и М.В.Б. – М. ЕГН **********,*** да заплатят на Община Сливен, със седалище *****сумата от 1080.00 /хиляда и осемдесет/ лева, деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.