Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 04.10.2017 г.

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четвърти октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                           мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 431  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 701/08.07.2017г. по гр.д. № 1560/17г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 683, 29 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия за минал период – 08.10.16г.-08.12.16г., начислена. по фактура № 1168378092/15.03.17г., и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон.

Позовава се на последните изменения в ЗЕ и на новите ПИКЕЕ от 12.11.13г., с които счита, че е въведено валидно законово основание за извършване на корекции на сметките на клиентите. С измененията на ЗЕ се попълва с изрична воля на законодателя възприетото и по-рано разрешение на въпроса за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Твърди, че нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в договорите с клиента е предвидено установяване на каквато и да е вина на клиента или трето лице като абсолютна предпоставка за упражняване правото за извършване на едностранната корекция. Заявява, че неправилно и в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, съдът е приел, че неспазването на процедурата по чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ води до неоснователност на извършеното преизчисление на сметката за минал период. Твърди, че съществува законово основание за преизчисляване на сметки за минал период при спазване на две кумулативни основания – да е доказано точното количество електрическа енергия, изчислено по реда, предвиден в ПИКЕЕ и клиентът да е уведомен за корекцията по реда, предвиден в ОУ. Счита, че и двете условия несъмнено са доказани като изпълнени по настоящото дело.

Заявява, че съдът не се е произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, позовава се на такава, с която е прието еднозначно, че изрично е призната законовата възможност на крайния снабдител да извършва преизчисления на сметки за минал период.

Така въззивникът счита, че са спазени всички нормативни изисквания и несъмнено и категорично е установено, че е била  налице нерегламентирана външна намеса върху електромера на въззиваемата страна, неправилното отчитане на потреблението е коригирано надлежно и по предвидените правила, допълнителното начисляване на сумата е съобразно ПИКЕЕ и клиентът дължи заплащане на разликата за изминал период.

С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК поддържа жалбата, моли решението да бъде отменено и искът – отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмено становище процесуалният й представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата като неоснователна, заявява, че счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, развива подробна аргументация, с която оборва всички релевирани с жалбата доводи. Моли въззивния съд да потвърди атакувания акт, претендира разноски за тази инстанция, представя списък, възразява срещу евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което твърди, че е в минималния размер по Наредба №1/2004г.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Въззивният състав споделя като краен резултат и правните изводи на РС, макар и по различни съображения.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищцата отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му. Доказателствената тежест върху ищцата касае единствено фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е най-напред ответникът да установи  факта, от който произтича претендираното от него вземане, едва след което ищцата  следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищцата е  била потребител на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от нея с исковата молба, е начислена като корекция на сметката за електроенергия за минал период, въз основа на извършена на 08.12.2016г. проверка на меренето на електрическата енергия на обекта.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищцата.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че е налице задължителна практика по реда на чл. 290 на ВКС, съгласно която такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

До този момент с устойчивата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Това виждане е закрепено със задължителното за съдилищата Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

В обобщение, с решението си по чл. 290 от ГПК ВКС прогласява, че „С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

С чл. 47 от ПИКЕЕ се урежда начинът на констатиране на неточното отчитане: „При извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.

(2) Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител.

(3) При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

(4) В случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката.

(6) В случаите по ал. 5 операторът на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване. Когато при проверка се установи промяна на схемата на свързване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване.

С нормата на  чл. 48 се регламентира, начинът на изчисляване на корекцията на сметката: „ При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва:

1. за битови клиенти:

а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;

б) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване;

2. за небитови клиенти:

а) при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване;

б) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване - по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване.

(2) Когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.“

Що се отнася до Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

(2) (отстр. с влязло в сила решение № 1259 от 01.07.2014г., постановено по гр. дело № 3628/2013г. на Пловдивски окръжен съд)

(3) Извън случаите по ал. 2 електроразпределителното предприятие изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 30 дни. В този случай коригираните количества са равни на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен 30-дневен период от предходната година

(4) При повреда на работата на тарифния превключвател ЕВН ЕР коригира отчетените показания за съответния период на констатирането на грешката в измерването или неизмерването съгласно тарифите, избрани от Клиента, като сметките се коригират по следния начин:

1. при измерване на 2 тарифни зони - в съотношение 60 на сто за дневна зона и 40 на сто за нощна;

2. при измерване на 3 тарифни зони - в съотношение 20 на сто за върхова зона, 55 на сто за дневна зона и 25 на сто за нощна зона.

(5) При повреда, поради която използваната електрическа енергия не се отчита по всички тарифи, избрани от Клиента, отчетената електрическа енергия се разпределя от момента на последното отчитане по всички тарифи до момента на отстраняването на повредата между всички тарифи на базата на отношението между отчетите по тарифни зони за предхождащ повредата пълен отчетен период, съответстващ на предходна година, а ако липсва база за сравнение – по реда на предходната алинея.

(6) В случаите по ал.(3) и ал.(4), ЕВН ЕР уведомява в срок от 7 (седем) ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените (преразпределените между тарифни зони) количества електрическа енергия. Тези количества ще им послужат за преизчисляване на дължимите суми за потребена електрическа енергия, които Клиентът дължи или ще му бъдат възстановени.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента.

(2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели.

(3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

С оглед изложеното дотук, въззивният съд счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които отключват правото на електроразпределителното дружество да извърши корекция на сметката на ищцата.

По въпроса дали е спазена процедурата за това, въззивният съд счита, че са изпълнени изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ от формална страна. Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 47 ал. 1, 2, 3 и 4 от ПИКЕЕ - при извършване на проверки по реда на чл.43 и 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В определени случаи - когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване – както е в случая -  е необходимо да се спази и изискването на разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ, която предписва, че констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва да е съставен в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях.

В настоящия случай може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като са налице всички реквизити, посочени в правилника.

Съдът счита обаче, че е налице съществено процедурно нарушение – не е спазено изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ - в случаите по ал. 3 операторът на съответната мрежа да изпрати констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Това не е сторено, на ищцата е изпратено само уведомително писмо по чл.54 ал. 1 от ОУ за киригиране на сметка. Това изпращане е предвидено не само за сведение на клиента, а за да му се даде възможност той своевременно да реагира, да оспори констатациите и да докаже различни от закрепените в протокола факти, които да неутрализират корекцията на сметката. Уведомяването на клиента едва след като такава корекция е направена нарушава ОУ на дружеството, които то само е приело – чл. 63 от тях, и ограничава правото на защита на потребителя, като го изключва от участие в процедурата, на чийто краен акт той е адресат.

Цитираното уведомяване в 7 дневен срок  на клиента по чл. 54 ал. 1 от ОУ за преизчислените количества не замества връчването на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура.

Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение, както се посочи по-горе, той е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши едностранната корекция на сметка за минал период, но той трябва да е осъществен след изпълнение на всички други предвидени в ПИНЕЕ и ОУ процедури.

В случая такова уведомяване е извършено надлежно, но поради невръчването на констативния протокол на клиента, той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищцата материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за представилата го ответна страна.

Този порок е отстраним в съдебната фаза на производството, само ако ответникът докаже настъпването на положителните факти пряко пред съда.

В случая допуснатата съдебнотехническа експертиза е извършила и оглед на  СТИ, поради което съдът приема за доказани констатациите в протокола, че процесният електромер отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия, поради описаните манипулации върху него.

Вещото лице е заключило още, че методът за отчитане на неотчетената електрическа енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, което прави по принцип основателно искането на дружеството-доставчик да му бъде заплатена електрическата енергия за минал период, при извършване на корекция на сметката.

Щом е спазено изискването да са установени в ОУ на договорите  правилата за извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това, щом, макар и невръчен констативния протокол, констатациите в него са потвърдени пред съда чрез СТЕ и щом е изпълнено задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, като в уведомителното писмо са посочени основанията, конкретните обстоятелства, причините за неточното измерване и приложеният способ на преизчисляване на задължението, доставчикът на електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на сметката, но само ако е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението.

В настоящото производство съдът приема, че начислената сума не се дължи, тъй като ответникът не е обосновал как е формирал периода на извършената корекция като 61 дена. Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата и по каква причина са приети те.

Вещото лице е дало заключение, че не може да се установи първоначалната дата на неточно неотчитане, поради което съдът счита, че ответникът произволно и в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл. 54 ал. 1 от ОУ, е извършил преизчисляване на задължението за посочения в уведомлението срок.

Непосочването на основанието за приемане на началната дата на периода може да се приравни на непосочване въобще на период, поради което едностранното преизчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът произволно да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

Съдът счита, че при всички случаи доставчикът следва да посочи как е приел продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, тъй като облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации. Следва да посочи дали е приел и защо за начална дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия: датата на монтажа на СТИ, датата на предходната проверка, датата, от която е извършена нерегламентираната намеса, или друга дата, в рамките на максималния 90 дневен срок.

Ето защо в случая не е доказано надлежно наличието на задължението на ищцата за посочения период, поради което отрицателният й установителен иск следва да се уважи.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар. Няма основание за намаляване  на размера, тъй като той е съобразен с минималния, съгласно наредба №1/2004г., последно изменение, както и с вида и сложността на спора.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                      

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 701/08.07.2017г. по гр.д. № 1560/17г. на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на  С.С.Г. направените разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                   

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: