Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 174

 

гр. Сливен, 12.10 .2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА   

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 444    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 568/29.06.2017 г. по гр.д. № 642/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено „Дженерали застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 , ЕИК 030269049, на основание § 22 от  ПЗР на К, влязъл в сила на  01.01.2016 г. във вр. с чл. 226 ал.1  от КЗ /отм./, във вр. с чл. 223 ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на Р.С.Н. ЕГН ********** *** сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на травма – контузия в дясната  половина на гръдния кош с данни за счупване на три ребра, без значително разместване на костните фрагменти, кръвонасядане по дясната странична  повърхност на гръдния кош в нейната долна трета, малък плеврален излив в десния костдиагфрагмален синус в резултат на настъпило ПТП, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на ПТП. 12.02.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявеният иск за разликата от уважената част от 5000 лв., до пълния претендиран размер от 15 000лв. като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлено искането на ищеца за заплащане на направените по делото разноски, а ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и е осъдено дружеството да заплати държавна такса и заплатения депозит от бюджета на СлРС за назначената по делото съдебномедицинска експертиза.

 

 

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, с което е обжалвано решението в неговата осъдителна част. На първо място се сочи, че определеният от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди, както и на утвърдената съдебна практика. Ищецът е  получил средни телесни повреди, бил е приет и изписан в добро общо състояние от болничното заведение , в което е бил хоспитализиран непосредствено след ПТП. Към момента здравословното му състояние е изцяло възстановено от получените травми. Поради това определеното от съда обезщетение по справедливост е значително завишено. Поради това решението е неправилно и се иска то да бъде отменено, а вместо това да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Претендират се и на правените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.

В случая е безспорно, че на пострадалия са причинени увреждания, а именно контузия в дясната  половина на гръдния кош с данни за счупване на три ребра, без значително разместване на костните фрагменти, кръвонасядане по дясната странична  повърхност на гръдния кош в нейната долна трета, малък плеврален излив в десния костдиагфрагмален синус в резултат на настъпило ПТП.

При настоящата хипотеза, предвид вида и броя на телесните увреждания, продължителността на оздравителния процес, съчетан с болки и страдания, както и ограничаването на определени човешки дейности за различен период, а и с оглед възрастта на пострадалия към датата на произшествието, определеното обезщетение е справедливо. Съдът се е съобразил със заключението на съдебно-медицинската експертиза, от което е видно, че контузиите са причинили на въззиваемия болки, които са отшумели за период не по-малък от два месеца и половина – три. За период от около три месеца той е бил на легло, изпитвал е болки, приемал е обезболяващи и е освен това не е могъл да извършва нормалните дейности свързани с физическа активност. От друга страна, правилно и законосъобразно съдът се е съобразил с заключението на експертите, че въззиваемият е бил поставен предпазен колан и в следствие на това са му причинени телесните увреждания, които при поставен предпазен колан биха били по-малко на брой и по степен. Така съдът е приел, че в случая е налице съпричиняване и правилно е определил размера на това съпричиняване на 50%. От друга страна е приел, че справедливата стойност за причинените неимуществени вреди е 16 000 лв., но предвид отчетеното съпричиняване тази сума следва да бъде редуцирана до 8000 лв., от която следва да се приспадне изплатената сума от 3000 лв., която въззивникът е заплатил на въззиваемия преди образуване на делото. Така в обобщение съдът е присъдил сумата от 5000 лв. като справедлива да обезщети претърпените от ищеца болки и страдания. Настоящия състав намира, че така присъденото обезщетение е справедливо, не е завишено, каквито оплаквания се правят във въззивната жалба и отговаря на действително претърпените болки и страдания, като е съобразено и със съдебната практика.

Правилно и законосъобразно съдът се е съобразил с вида и характера на нанесените телесни повреди, с тяхната тежест, интензитет, продължителност на лечението и така по справедливост е определил обезщетението, което е адекватно на причинените наранявания. В този смисъл са неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че обезщетяването на причинени средни телесни повреди е в прекомерен размер. Различните средни телесни повреди се отличават по интензитета си, по продължителността на лечението и по необходимите  медицински интервенции, извършвани за тяхното преодоляване. Поради това не може да се приеме, и съдебната практика категорично не приема, обезщетяването на средни телесни повреди да бъде подведено под един константен размер. Това във всички случаи противоречи на принципа залегнал в разпоредбата на чл.51 от ЗЗД.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №568/29.06.2017г. по гр.д.№ 642/2017г.  на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: