Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      

 

гр. Сливен,  19.10.2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                      Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при секретаря Христова, като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова в.гр.д.№ 447 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена от „КООПЕРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: ********, ЕИК 831184677, представлявано от А.Н.Д.и К.Х.М. чрез юрисконсулт Е.М.- Б. против Решение №651  от 20.07.2017 г. по гр.д. № 5430/2016 г. по описа на   Районен съд –Сливен, с което  се отхвърля предявения от банката иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който се претендира да се признае за установено, че С.И.Ш., ЕГН:********** *** дължи на банката сумата от 4988 лв., представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит от 09.12.2013 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението-26.08.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 4177,98 лв., представляваща представляваща просрочени лихви върху редовната главница за периода от 27.10.2014 г. до 25.05.2016 г., сумата от 307,98 лв., съставляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 28.12.2015 г. до 25.07.2016 г., сумата от 117,31 лв., представляваща текущи лихви върху редовна главница за периода от 25.07.2016 г. до 18.08.2016 г., сумата от 62,88 лв., съставляваща текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2016 г. до 18.08.2016 г., сумата от 411,27 лв., съставляваща неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 18.08.2016 г., сумата от 400 лв., съставляваща дължими такси по кредита за периода от 09.12.2014 г. до 09.12.2015 г. и сумата от 843 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, като на банката са възложени и сторените по делото разноски от ответника за първата инстанция. Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

 

Въззивникът по въззивна жалба е ищецът в първоинстанционното производство и обжалва първоинстанционното решение, изцяло като  неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че атакуваното решение противоречи на чл. 6, ал. 2 и ал. 6 от ЗГВБ /отм./ съгласно които, когато вложителят има задължения към банката от размера на гаранцията се приспада размера на задълженията и когато върху влога са наложени тежести или когато влогът служи за обезпечение приспадащата се от гаранцията част от влога не се изплаща на вложителя титуляр на влога до вдигане на тежестта или на обезпечението. Според въззивната банка сумите служещи за обезпечение по кредитите биха били платени на въззиваемия от ФГВБ ако той в качеството си на кредитополучател бил заплатил добросъвестно задълженията си към КТБ АД по договорите за банков кредит. Изискуемостта на тази част на вземането на въззиваемия към ФГВБ настъпвала когато същият бил погасил задълженията си към КТБ АД чрез плащане, поради което въззиваемият нямал изискуемо вземане към ФГВБ с което да прихване задължението си към банката. Цитира задължителна съдебна практика на ВКС в този смисъл. На следващо място не било налице заявление за прихващане от страна на въззивника на задълженията му по банковия кредит с вземането на КТБ АД към него, тъй като не били налице насрещни длъжници. В този смисъл Решение № 113 от 09.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №1274/2013 г. второ Г.О., Г.К. Синдиците на КТБ АД в несъстоятелност не били активно легитимирани да предявяват искове по чл. 59 ЗБН по отношение на прихващания извършени от длъжници на банката с вземанията им от трети лица, какъвто бил и ФГВБ, тъй като тези прихващания не били увреждали масата на несъстоятелността или реда за удовлетворяване на кредиторите на банката. Задължително условие за валидно извършването на прихващане било двете задължения да бъдат насрещни. В случая това изискване не било изпълнено, тъй като длъжникът на банката бил адресирал изявлението си за прихващане към ФГВБ. Твърди, че приспадането на задълженията към банката от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗГВБ /отм./ не било способ за погасяване на задължения а гаранция за изплащане на същите впоследствие. В този смисъл цитира чл. 6 от ЗГВБ /отм./. Основателността на предявения от тях иск се установявала и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да уважи предявения иск в пълния му претендиран размер като основателен. Претендира разноски пред двете инстанции. Представя съдебни решения, които счита за относими към настоящия спор. С  въззивна жалба не са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на  въззивната жалба депозиран от С.И.Ш., ЕГН:********** *** чрез адв. С.О. от СлАК. В същия срок не е постъпила насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемия ответник в първоинстанционното производство оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно СлРС бил отхвърлил предявените от банката искове като приел, че цялото задължение на въззиваемия към банката  по договора за банков кредит от 09.12.2013 г. било погасено към датата на отнемането на лиценза й 06.11.2014 г. чрез приспадането му от пълния размер на гаранцията от 196 000 лв. Погасяването било настъпило по силата на самия закон. Твърди, че ако след приспадане на задълженията на вложителя към банката в несъстоятелност от размера на гаранцията по чл. 6, ал. 2 от ЗГВБ вложителят трябва да плати отново приспаднатите задължения, то същият ще бъде неравнопоставен на останалите вложители, които нямат задължения към банката, което съставлявало дискриминация. Освен това имуществото на вложителя длъжник щяло да се намали два пъти по този начин заради едно и също задължение. Съгласно чл. 24, ал.1 ЗГВБ кредитор на банката става ФГВБ, който се суброгира в правата на вложителите до размера на гарантираните суми независимо от размера на платената гаранция, поради което ако вложителя плати ефективно на банката дължимата сума той няма да има правото да иска плащане на приспадната от гаранцията сума по реда на осребряване на имуществото на банката, тъй като кредитора на банката за тази сума е ФГВБ. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ ФГВБ изплаща задълженията на банката в несъстоятелност, т.е. става платец на чуждо задължение и се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу банката в несъстоятелност. Длъжникът по гаранцията към вложителя е банката в несъстоятелност, а задължението й се изплаща от ФГВБ. Посочва, че в случая банката в несъстоятелност дължи на въззивника пари до размера на гаранцията, като нейното задължение се изпълнява от ФГВБ, а въззивника дължи на банката сумата по договора за банковия кредит. На 06.11.2014 г. вземането на вложителя за гаранцията към банката става ликвидно и изискуемо и той може да прихване част от него със задължението си по договора за банков кредит към банката в несъстоятелност. След като задължението, което е обезпечено е погасено се погасява и самото обезпечение. Оспорва представените съдебни решения от насрещната страна като неотносими към настоящия правен спор. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция.  

В с.з. за въззивника се явява процесуален представител по закон по чл. 32, т. 3 ГПК юрисконсулт Костадинов, който поддържа подадената жалба. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В с.з. за въззиваемия се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 ГПК, адв. С.О. от АК-Сливен, който оспорва основателността на подадената жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

            Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

 

 

 

 

Правилно е приложена разпоредбата на  чл. 6, ал. 2 от ЗГВБ (отм., приложим към онзи момент и процеса по изплащане на гарантираните влогове на "КТБ" АД), съгласно която разпоредба от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 от закона се приспада размерът на задълженията. Разпоредбата е ясна и няма основание за друго тълкуване, като според същата от гарантираната сума се приспадат всички задължения на вложителя към банката с отнет лиценз, тъй като съгласно чл. 23 от ЗБН всички задължения на банката стават изискуеми от датата на откриване на производството по несъстоятелност. В конкретния случай от общият размер на влоговете на ответника към 06.11.2014 г. е приспаднат размерът на задълженията към същата дата, и разликата формира гарантираната сума от ФГВБ. Това е потвърдено и от вещото лице в изготвената ССЕ. С оглед изричната разпоредба на чл. 6, ал.2, във връзка с чл. 6, ал.1 от същия закон, размерът на задължението на банката към един вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1, се събират, а по силата на ал.2 - от тях се изваждат задълженията по кредити. Следователно релевантната дата е тази на решението за отнемане на лиценза на банката, която е 06.11.2014 г. Неоснователно е възражението, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл.6 ал.2 и ал.6 от ЗГВБ /отм./ Напротив, решението, както е посочено и по-горе, е постановено в пълен синхрон с тези разпоредби на закона. Основателно е насрещното възражение, че ако след приспадане на задълженията си към банката в несъстоятелност от размера на гаранцията, съгласно чл.6 ал.2 от ЗГВБ /отм./, вложителят трябва да плати отново приспаднатите задължения, така той няма еднакво право на гаранция с вложителите, които нямат задължения към банката в несъстоятелност. Безспорно е също, че ако задължението на вложителя към банката в несъстоятелност се приспадне от размера на гаранцията, но след това той трябва да го плати и ефективно, то неговото имущество се намалява два пъти заради едно и също задължение. Така даденото тълкуване във въззивната жалба е в противоречие с изискванията на чл.17 ал.1 и ал.3 от Конституцията за неприкосновеност, защита и гарантиране на частната собственост от закона. Неоснователно е възражението, че липсва изявление за прихващане със задълженията към КТБ. Прихващането е извършено от ответника с изрично заявление вх.№ 3622/24.08.2015г. до синдиците на КТБ АД в несъстоятелност и с изявление вх.№ 90-0167/24.08.2015г. до Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Банката в несъстоятелност дължи на ответника пари по гаранцията, като това нейно задължение се изпълнява от Фонда в пари по разликата между гаранцията, намалена със сумите по дължимите кредити, а ответникът дължи на банката в несъстоятелност пари по договора за банков кредит, която пък му дължи пълния размер на сумите по депозитите му. С оглед разпоредбите на закона на 06.11.2014г. вземането на ответника за гаранцията е ликвидно изискуемо и той има право да прихване част от него срещу вземането на банката в несъстоятелност към него по договора за банков кредит, макар то да не е изцяло изискуемо. Така направеното прихващане от ответника е плащане преди срока и е настъпил ефектът на погасяване на задълженията. Като е приел това, съдът не се е произнесъл и извън заявения петитум, като правилно в мотивите си е приел, че поради погасяването на пълния размер на задължението на ответника към банката, произтичащи от договора за банков кредит, то той не дължи и претендираните със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, просрочени и текущи лихви върху претендираната просрочена главница, както и таксите по кредита и разноските за юрисконсултското възнаграждение. Съдът в мотивите си е обсъдил настъпването на тези обстоятелства, но в диспозитива на решението се е произнесъл по претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми. Така не е допуснато твърдяното във въззивната жалба процесуално нарушение.

В обобщение предявените установителни искове по реда на чл.422 ал.1, във вр. чл.415 ал.1, във вр. чл.430 ал.1 от ТЗ се явяват изцяло неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 1 250 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №651  от 20.07.2017 г. по гр.д. № 6430/2016 г. по описа на   Районен съд –Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „КООПЕРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: ********, ЕИК 831184677, представлявано от А.Н.Д.и К.Х.М. да заплати на С.И.Ш., ЕГН:********** *** сумата от 1250 /хиляда и двеста и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       

         ЧЛЕНОВЕ: