РЕШЕНИЕ№                                  

 

Гр. Сливен, 28.09.2017г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№ 448 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на държавния съдебен изпълнител на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата на И.И.И., подадена срещу постановление от 10.08.2017г., издадено по и.д. № 259/2017г. на ДСИ при РС – Сливен, с което й е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 527, ал. 3 ГПК, се поддържа, че не е осуетявала режима на контакти на бащата с детето.

Твърди, че причината да не се осъществяват срещите между детето – Г.Д.Г. и неговия баща – взискател по изпълнителното дело, е категоричния отказ на детето да се среща с него, още повече за престой с преспиване.- Позовава се на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗкД досежно задължението да бъде изслушано детето, щом е навършило 10 – годишна възраст. Самият съдебен изпълнител не е поискал съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ за отстраняване пречките за своевременно изпълнение на задължението. Осъществяването на тези действия ще допринесе за изясняване на обстоятелството, че пречките за неосъществяване режима на лични контакти се коренят в поведението на самия взискател. Счита, (е на по(ти 14-годишна възраст детето има право да формира и изрази свободно волята си в защита на своите интереси.

С оглед изложеното се иска съдът да отмени постановлението, с което е наложена глобата.

Препис от жалбата е връчен на взискателя – Д.Г.Г., който е подал възражение, в което поддържа доводи за неоснователност на жалбата против постановлението за налагане на глоба. Изтъква, че са препятствани личните му контакти с детето Г. и режимът не е изпълняван от м. ноември 2015г., тъй като детето е било настроено срещу него. Счита, че липсата на наказание за майката, която препятства личните контакти създава е нея усещането за правилност на такова поведение, поради което настоява за налагане на адекватни законови мерки. Поддържа, че с поведението си майката вреди на детето, за което представя документи.

В обясненията на ДСИ се посочва, че глобата не е наложена за неизпълнение на действия, а за неизпълнение на задължението си да посочи, кога през летния период на 2017г. е готова да предаде детето Г.Г. на баща му Д.Г., съгласно определения режим на лични контакти

Въз основа на данните от и.д. № 259/2009г. на ДСИ при РС – гр. Нова Загора се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство преобразувано въз основа на и.д. № 76/2009г. на ДСИ – Нова Загора, за привеждане в изпълнение на решение относно режи на лични контакти на взискателя с детето Г.Д.Г. – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 08.00ч. на първия ден до 20.00ч. на следващи яден, както и 20 дни през лятото – несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката И.И. Г..

На 26.06.2017г. Д. Г. е подал молба, в която е поискал да му се осигури възможност за осъществяване на режима на лични контакти с детето Г. с преспиване за 20 дни през лятото на 2017г., като длъжницата да бъде задължена да посочи, кога ще е готова да предаде детето и при неизпълнение да бъде санкционирана. Изтъква, че същата е ограничавала режима на лични контакти системно. В молбата посочва, че не му е ясно, защо не са наложени до сега предвидените от закона наказания на майката за възпрепятстване, въпреки многократно подаваните молби за съдействие. – позовава се на тестове от ЗЗкД, Конвенцията за правата на детето, НК и пр.

С резолюция от 30.06.2017г. ДСИ разпоредила да се уведоми длъжницата да отговори писмено в едноседмичен срок от съобщаването, кога през летния период е готова да предаде детето Г.Г. на баща му Д. Г. за 20 дни.

Съобщението с указанията е връчено на27.07.2017г., като съгласно разпореждане на ДСИ е следвало да се докладва след изтичане на срока – на 0408.2017г.

След изтичане на срока, съгласно представеното копие от и.д. № 259/2017г., прошнуровано и прономерувано, е видно, че длъжницата не е изпълнила дадените указания.

С оглед неизпълнение на тези указания, с постановление от 10.08.2017г.. ДСИ е наложила санкция на основание чл. 527, ал. 3 ГПК в размер на 50 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага от правна страна извода, че жалбата е неоснователна.

Правото за обжалване на постановлението, с което на длъжника е наложена глоба е установено в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което подадената в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК жалба е допустима.

Разгледана по съществото си е  неоснователна по следните съображения.

С действащия след 01.03.2008г. ГПК е възприет диференциран подход в регламентацията на изпълнението на установени със съдебни решения задължения за действие или бездействие, като са отчетени специфичните отношения, права и интереси съгласно ЗЗкД, чл. 8 ЕКПД, засягащи се при изпълнението на задължения за предаване на дете в сравнение с останалите случаи, при които се касае за задължение за извършване на незаместимо действие. Съгласно установения общ способ за принудително изпълнение на незаместими действия, съдебния изпълнител принудждава длъжника да изпълни като му налага глоба в размер до 200 лв., а при повторно неизпълнение съгласно чл. 527 ал.3 от ГПК - до 400 лв.

За разлика от тези случаи законодателят в разпоредбата на чл. 528 ГПК е установил различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящия случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал.5 ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл. 528, ал.1 ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл. 528, ал.2 ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл. 528 ал.4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от ЗЗкД и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи.

Крайният извод е, че налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528 ал.3 от ГПК като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528 ал.2 от ГПК, а не като способ за принудително изпълнение на задължението за предаване на дете. Респективно, за да наложи глоба, съдебният изпълнител следва да е връчил на длъжника покана съгласно чл. 528 ал.1 от ГПК с необходимото и предвидено в тази разпоредба съдържание, от което за длъжника да е възникнало задължението по чл. 528 ал.2 от ГПК и то да не е изпълнено.

В случая съдебният изпълнител е връчил съобщение с указания до длъжницата в едноседмичен срок да посочи писмено, кога ще й бъде възможно да предаде детето за осъществяване на установения със съдебно решение режим на лични контакти с детето, с което за същата е възникнало задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК и то не е било изпълнено. По този начин с поведението си длъжницата катородителят, при когото живее детето, не е изпълнила задълженията си по чл. 528, ал. 2 ГПК и е налице основание за налагане на предвидената в чл. 527, ал. 3 ГПК глоба. Както от изложените в мотивите на обжалваното постановление, така и от обясненията на ДСИ по чл. 436, ал. 3 от ГПК е видно, че глобата – при това в минимален размер, в случая не е наложена за неизпълнение на задължението за предаване на дете, а именно за неизпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.И.И., ЕГН **********,*** против постановление от 10.08.2017г., издадено по и.д. № 259/2017г. по описа на ДСИ при РС – гр. Сливен, с което за неизпълнение на задължението по чл. 527, ал. 3 във вр. с чл. 528, ал. 2 ГПК й е наложена ГЛОБА от 50 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

           

 

       2.