Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 178

 

гр. Сливен, 18. 10.2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Елена Христова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  452   по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 658/25.07.2017 г. по гр. д. № 1840/2017 г. на Сливенски районен съд, с което е признато на основание на чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ уволнението на  П.Т.Я. ЕГН **********,***, извършено със заповед №  РД-10-253/27.02.2017 г. на директора на ОУ „Свети Климент Охридски“ – с. Блатец, с която на основание на чл.328 ал.1 т.2 от КТ във вр. с чл. 259 ал.1 от ЗПУО е прекратено трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, за незаконосъобразно и го отменя, и на основание на чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ ищецът е възстановен на заеманата длъжност „пазач – портиер“ при ОУ „Св. Климент Охридски“ с. Блатец. Със същото решение е осъдено ответното училище да заплати на ищеца сумата от 3 836.40лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 02.03.2017 г. – 02.09.2017 г., както и е осъдено училището да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на СлРС държавна такса и разноски свързани с назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.

 

Подадена е въззивна жалба от ответника в производството, чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че ищецът е боледувал от заболявания по чл.1 ал.1 т. 1 и 3 от Наредба № 5 за болести, при които работниците имат особена закрила, съгласно чл. 333 ал.1 от КТ.  Съдът е приел, че въззиваемият страда от исхемична болест на сърцето, като се е позовал на експертно решение на ТЕЛК от 05.07.2016 г.  съдът е приел също, че записаната анамнеза  - аденом на простатната жлеза също попада в обхвата на чл. 1 ал. 1 т. 3 от Наредбата, като е приел, че това е онкологично заболяване.  Никъде обаче в експертното решение не е записано, че въззиваемият страда от исхемична болест на сърцето, нито че има онкологично заболяване. Освен това съдът не е указал, че доказателствената тежест да се установи, че вписаното в експертното решение на ТЕЛК заболявания, които не носят наименования са идентични с тези от наредбата, лежи върху ответната страна.  Поради това не е била поискана и съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение дали болестните състояния попадат в обхвата на болестите, за които се предвижда закрила по чл.333 ал. 1 от КТ. Поради това съдът се е произнесъл при липса на доказателства, тъй като се изразява становище, че ищецът не страда от тези заболявания. Поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде признато извършеното уволнение за законно. Направено е доказателствено искане да бъде назначена съдебномедицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и здравословното състояние на въззиваемия, да даде заключение по двата поставени в жалбата въпроси, а именно: към 01.02.2017 г. заболяването „хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност“ вписано в експертно решение на ТЕЛК от 05.07.2016 г., представлява ли заболяването „исхемична болест на сърцето“ и на второ място: Представлява ли заболяването „аденом на простатната жлеза“ онкологично заболяване.

 

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Развиват се съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 33 ал.1 т. 2 и 3 от КТ, в случаите по чл. 328 ал. 1 т. 2 работодателят може да уволни работник само с предварително разрешение на Инспекция по труда и така работникът се ползва с предварителна закрила в предвидените в чл. 33 от КТ хипотези. Работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК, такова каквото го е получил на Инспекцията по труда за да даде или да откаже даването на разрешение за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от Инспекцията, закрилата по чл. 33 ал. 1 т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Развиват се съображения относно придобиването на качеството на трудоустроен, като се сочи и съдебна практика. Сочи се, че са представени доказателства за заболяванията, които има въззиваемия. Така работодателят е следвало да изпрати наличните по трудовото досие медицински документи на съответната ТЕЛК за мнение, което условие не е било изпълнено. По повод направеното искане за назначаване на експертиза се сочи, че то касае обстоятелства, които са установени с представените пред РС писмени доказателства, които са били приети и са неоспорени, поради това доказателственото искане е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без уважение. Евентуално, ако бъде уважено, се иска да бъде поставен на експерта въпрос: Представлява ли стенокардията форма на исхемична болест на сърцето?

По направеното доказателствено искане съдът се е произнесъл в закрито заседание като го е уважил.

В с.з. за въззивника се явява представителят по закон и представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва, с оглед събраните от настоящата инстанция доказателства по следния начин: От заключението на назначената по делото  съдебномедицинска експертиза е безспорно, че описаните в медицинските документи, приложени към трудовото досие на въззиваемия-ищец заболявания се определят така: заболяването  „хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност“ не представлява заболяването „исхемична болест на сърцето“, аденом на простатна жлеза не е онгологично заболяване, а стенокардията е форма на „исхемична болест на сърцето“.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че работодателят  е знаел за заболяванията на въззиваемия-ищец. Поради това самият работодател е поискал за уволнението освен становището на синдикалната организация на училището и това на изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, която обаче е отказала издаване на предварително разрешение или отказ за уволнение, като едно от основанието е, че не е представено експертно решение на ТЕЛК относно социалната закрила, от което да е видно лицето ползва ли закрилата по Наредба № 5 за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила, съгласно чл. 333 ал.1 т.3 от КТ. Така работодателят на практика сам е предприел процедурата, за която във въззивната жалба твърди, че не е било необходимо да предприеме, тъй като уволненият служител не се е ползвал със специалната закрила по чл. 333 ал. 1 от КТ. От заключението на вещото лице обаче е безспорно, че е налице заболяване, което е вид исхемична болест на сърцето и следователно попада в хипотезата на чл.1 ал.1 т.1 от Наредба № 5. Практиката на ВКС е последователна в разбирането, че ако работодателят не е поискал експертно решение от ТЕЛК, то това съставлява такова нарушение, което прави уволнението незаконно.

Разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ е императивна и с нея всъщност е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ. Ето защо, за да може субектът на работодателската власт да упражни правомерно потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, то е необходимо не само да е поискано и получено разрешение от съответната инспекция по труда, но да е изпълнено и вмененото му от закона в негова тежест задължение за получаване на предварително мнение от ТЕЛК и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник.

 Вярно е, че мнението на ТЕЛК няма задължителен характер за РИТ, но то е необходим елемент от процедурата за уволнение на лице, попадащо в обсега на защитата по чл. 333, ал. 1 КТ.

Или мнението на ТЕЛК, когато такова се изисква, както и съответното разрешение от РИТ, са двете кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законосъобразността на проведеното уволнение. Следователно като не е взел изискуемото се от  чл. 333, ал. 2 КТ мнение на ТЕЛК непосредствено преди уволнението на ищеца, работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение, което обуславя незаконност на същото само на това формално основание. Без значение в тази връзка е наличието на ЕР на ТЕЛК, удостоверяващо вида и характера на заболяването. / Решение № 300 от 30.05.2002 г. на ВКС, III г. о./

Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г. Мнението на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК; работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин; той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. /Решение № 118 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6246/2013 г., III г. о., ГК/.

В обобщение предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, се явяват основателни.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение  № 658/25.07.2017 г. по гр. д. № 1840/2017 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА ОСЪЖДА ОУ Свети Климент Охридски - с. Блатец, БУЛСТАТ: 829091251, **********, да заплати на П.Т.Я., ЕГН ********** *** Стамболийски № 55 сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: