Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  177

гр. Сливен, 18.10.2017 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осемнадесети октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 453 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 116/27.07.2017г. по гр.д. № 330/17г. на НзРС, с което са определени по иск с правно основание чл. 128 ал. 1 от СК, предявен от Д.Д.М. и Н.И.М., против С.Н.И. и Д.С.Д., мерки на лични отношения между Д.Д.М. и Н.И.М.  и техния внук Н. С. Н., роден на ***г., както следва:

да взимат детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден с преспиване

да го взимат един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката,

да го взимат всяка четна година по време на целия период на официалните празници, обявени за страната, както и на рождения ден на детето

да го взимат всяка нечетна година по време на училищните му ваканции, без лятната такава,

съвместно с бащата С.Н.И., съгласно и в рамките на определения му режим на лични отношения с решение № 58/18.03.2015г. по гр.д. № 126/15г. на НзРС, както и

да го взимат всяка година на собствените си рождени дни, след предварителна уговорка и съгласие на майката на детето за часа на вземане и връщане на детето.

Постановено е, че за осъществяване на мерките на лични отношения Д.Д.М. и Н.И.М. имат задължение в края на така определения период да връщат детето в дома на майката.

Това решение е атакувано от двамата ищци и от първия ответник в първоинстанционното производство.

Въззивницитеищци в първоинстанционното производство, са подали въззивна жалба, входирана на 29.08.2017г., с която обжалват решението като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.  Считат, че е ограничил съществено рамките на поставените за разглеждане въпроси, като неоправдано се е съсредоточил върху посочения от тях в исковата молба примерен режим на лични контакти с детето. заявяват, че той има само пожелателен, а не задължителен за съда характер и произнасянето на съдебния състав следва да се основава на установените конкретни факти, които да бъдат преценени в съответствие с приложимите правни норми. Считат още, че не е отразен правилно действителният интерес на детето, който диктува то да общува самостоятелно със своите баба и дядо, поради което те са поискали да им бъдат определени отделни мерки на лични контакти. Постановяването на такива съвместно с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права – първия ответник, баща на детето и техен син, ограничава техните собствени права. Развиват подробни съображения в тази насока, като акцентират върху произволните, неподкрепени с доказателства изводи на първоинстанционния съд, относно това дали майката доброволно предоставя детето на бабата и дядото и дали отношенията между последните и бащата са добри. Заявяват, че е неправилно тълкуването на съда, че определеният на бащата режим е достатъчно широк. Считат и че не са налице кумулативните предпоставки, възприети от съдебната практика, за да бъде определено съвместно ползване на мерките за лични отношения с детето. Правят анализ на фактическата обстановка, каквато те я виждат и заключават, че тя не отговаря на предпоставките за такова разрешение на спора. Тъй като режимът на контакти на бащата с детето произтича от съдебно решение, въз основа на споразумение между родителите, тогава бащата е дал съгласие, отчитайки само собствените си нужди. В това споразумение е недопустимо да се включват трети лица, каквито са ищците. По-нататък въззивниците развиват аргументация относно възрастта и нуждите на детето и тяхната способност да ги удовлетворят, понеже могат да помогнат за отглеждането и възпитанието му по подходящ начин. Информативно предлагат примерен режим, съответстващ на практиката на българските съдилища.

С оглед всичко изложено молят въззивния съд да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което да се определят подходящи мерки за лични отношения между тях и внука им, несъвпадащ с определения на бащата режим. Претендират разноските за двете инстанции.  Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК против тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор само от втората ответница. С него тя оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба и излага детайлни контрадоводи на всички релевирани от въззивниците оплаквания. Подробно анализира всяко оплакване, като посочва защо го счита за неоснователно, излага мотивирани съображения относно правилността и законосъобразността на обжалваното решение. Намира, че то е постановено при вярна фактическа обстановка, прецизен анализ на доказателствата  - писмени, гласни и социален доклад, и при правилно приложение на материалния закон. Счита, че друго разрешение на спора необосновано и недопустимо би ограничило нейните собствени права във връзка с пълноценното общуване с детето, като неоправдано би се дал превес на интереса на бащата, чийто режим косвено би се разширил още повече за нейна сметка.

С оглед изложеното въззиваемата моли въззивния съд да остави без уважение тази жалба и потвърди атакувания съдебен акт. Претендира разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. представя договор.

Първият ответник в първоинстанционното производство не е подал писмен отговор на въззивната жалба на ищците, не е подал и насрещна въззивна жалба.

В същия срок няма подадени насрещни въззивни на тази въззивна жалба.

Въззивникът - първи ответник в първоинстанционното производство, е подал въззивна жалба, входирана на 07.08.17г., с която атакува изцяло решението на НзРС, считайки го за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че определяйки на ищците – баба и дядо на детето и негови родители, мерки за лични отношения с детето, които да упражняват съвместно с него, съдът е нарушил личните му права. Контактите му с детето са определени с влязло в сила съдебно решение, въз основа на одобрено от съда споразумение между него и бившата му съпруга – втората ответница, поради което е недопустимо да се преураждат отношенията помежду им като се намесват трети лица. Така се ограничава постигнатото споразумение и се нарушава силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Съдът бил презумирал, че е в добри отношения с родителите си а и неправилно е приел, че въззивникът има широк режим на лични контакти с детето, който позволява ползването му съвместно с бабата и дядото. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което определи самостоятелни мерки на родителите му.

Няма нови доказателствени искания. Няма направена претенция за разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК против тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от ищците в първоинстанционното производство, с който заявяват, че тя е основателна, считат аргументите за правилни и кореспондиращи със собственото им виждане, развито в подадената от тях въззивна жалба в същия смисъл. Искат тази въззивна жалба да бъде уважена. Нямат доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК против тази въззивна жалба е подаден и писмен отговор от втората ответница в първоинстанционното производство, с който тя оспорва жалбата като неоснователна, развива подробна аргументация, с която оборва наведените в нея доводи. Въззиваемата счита, че атакуваното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, кореспондира на интереса и нуждите на детето, съобразено е с обективно установената фактическа обстановка и няма нарушения на материалноправните разпоредби. Развива подробна аргументация, с която подкрепя виждането, че в случая е уместно да се определят мерки за лични контакти с детето на бабата и дядото, които да се упражняват съвместно с бащата – техен син. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Няма направени нови доказателствени искания.

В същия срок няма подадени насрещни въззивни на тази въззивна жалба.

В с.з., въззивник пор. №1, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена, оспорва отговора на втората ответница, счита за основателен отговора, подаден от ищците. Намира също, че е основателна и въззивната жалба, подадена от въззивниците-ищци. Няма искания. Няма претенция за разноски.

В с.з. въззивници пор. №№ 2 и 3, редовно призовани, не се явяват лично и не се представляват.

В с.з. въззиваемата по двете жалби, редовно призована, не се явява лично, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва двете въззивни жалбаи, поддържа отговорите по тях и моли съда да не ги уважава, а да потвърди атакуванаото първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивната инстанция, няма и други искания.

В с.з. за Д“СП“ – ОЗД –гр. Нова Загора, не се явява социален работник.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС.

С оглед естеството на спорното правоотношение и начина, по който спорът засяга интересите на страните, съдът ще разгледа, обсъди и постанови едновременно по двете въззивни жалби, като се съобрази и с разпоредбата на чл. 271 ал. 1 пр. последно от ГПК.

Изложените в тях оплаквания са по принцип основателни.

Съгласно разпоредбите на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, такова право има и самото то.

С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат определяне на мерки на лични отношения с детето, ако това е в негов интерес. СК не съдържа легално определение на понятието"интерес на детето" и той се извлича чрез тълкуването на разпоредбите на чл. 59 ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и други от СК. От прочита им следва, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси, и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.

Така е видно, че нормата на чл. 128 от СК не е безусловна, определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, е поставено в зависимост от конкретната преценка за интереса на детето, тъй като той, сам по себе си, винаги е конкретен, понеже касае индивидуална личност. В  пар. 1 т. 5 от ДР на ЗЗДт е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето" и от него следва недвусмислено, че във всеки един случай подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и т.н.

С оглед тези общи постановки, правната теория и практика е възприела устойчиво виждането, че интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна, тъй като така то получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации и у него се създава чувство за семейственост, фамилна принадлежност и усещане за приемственост и традиции. И обратно - отчуждението от близките, включително от дядото и бабата по майчина и бащина линия,  не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип се счита, че бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес, като презумпцията подлежи на опровергаване.

 Така, в обобщение - при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Следва да се съобрази дали детето посещава учебно заведение, както и да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, а на него също му е необходимо време за контакти с детето, не само в ежедневието, когато те са насочени преимуществено към бита, физическите потребности, учението, изграждането на домашни и лични навици, привикването към отговорности и задължения – тоест това време е време, в което натовареният с родителските права родител осъществява най-сериозната и в най-пълен обем част от родителските ангажименти – възпитанието на детето. Поради това за този родител също е потребно лично време за осъществяване на освободени от напрежението на ежедневието контакти с детето, през което разностранно да въздейства на неговото развитие в условията на почивка, забавление и чисто емоционална близост. Също така интересът на детето диктува определеният режим на лични отношения с близките да е съобразен с наложителността от установен негов личен режим на обучение, почивка и забавления, който да не се конфронтира с него, ако е изграден от родителя, комуто е възложено упражняването на родителските права. На последно място следва да се отчете и, че когато местоживеенето на детето в предучилищна или начална училищна възраст и това на бабата и дядото не налагат пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани и през седмицата, в свободното за детето и бабата и дядото време.

За пълнота съдът следва да посочи и че в практиката е застъпено широко и виждането, че е допустимо личните отношения между детето и бабата и дядото да се осъществяват в дните, определени за упражняване на лични контакти между съответния родител /чиито родители са тези баба и дядо/ и детето, като формалните предпоставки са той да живее на едно и също място с дядото и бабата и отношенията между тях да позволяват съвместното осъществяване на лични контакти, а на родителя, който не упражнява правата спрямо детето, да е определен широк режим на лични отношения. Тези обстоятелства също се преценяват конкретно във всеки един случай, и отново разгледани през призмата на интереса на детето.

При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба и сам преценява дали същият, с оглед на установените обстоятелства по делото, е в интерес на детето.

Приложени към настоящия казус горните параметри на съдебната преценка водят до следните конкретни заключения:

Детето е момче на навършени през м. 08.2017г. 7 години, от м. 09. 2017г. е ученик в І клас в начално училище в гр. Нова Загора. Има нормално физическо и умствено развитие, открито е и дружелюбно, посещавало е освен детска градина и странични занимания с художествена насоченост. Живее с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права, в гр. Нова Загора. Майката работи без нормирано работно време. Бабата и дядото живеят също в гр. Нова Загора, работят в семеен магазин, находящ се в къщата им. Бащата на детето и син на ищците живее в гр. Нова Загора, като жилището му е в голяма близост /около 25 м./ от това на родителите му. Битовите условия на трите места са много добри, отговарят на нуждите на детето, осигурено му е удобство и комфорт. То е силно привързано към майка си и обича да прекарва времето си с нея, изпитва привързаност и към баща си, както и към баба си и дядо си /ищците/, тъй като преди прекратяването на брака между родителите му през м. 03.2015г. семейното жилище е било в къщата на последните. Ищците също обичат внука си, проявяват загриженост към него, интерес към развитието му и нямат вредни, неморални или обществено-неприемливи навици, които да застрашават развитието му. Разбират се със сина си, който помага в семейното предприятие. Ответницата не е влизала в конфликт с тях, не е отказвала те да осъществяват контакти с детето. Детето често ги посещава по собствено желание в магазина или в дома им. Всички тези обстоятелства въззивният съд намира за непререкаемо доказани посредством събраните от решаващия състав гласни и писмени доказателствени средства, както и от констативната част на изготвения и приет като доказателствено средство социален доклад. Съпоставката им и логическият им анализ прави за въззивния съд сигурни, а не презумптивни, горните констатации.

По силата на съдебното решение на бащата – първи ответник, е бил определен широк режим на лични отношения с малолетното дете – да го взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. на първия ден до 18.00 ч. на втория ден с преспиване, да го взима един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, да го взима всяка четна година по време на целия период на официалните празници, обявени за страната, както и на рождения ден на детето, да го взима всяка нечетна година по време на училищните му ваканции, без лятната такава, както и да го взима на собствения си рожден ден всяка година.

Така, взимайки предвид конкретните констатирани обстоятелства и прилагайки гореописаните критерии, настоящият въззивен състав извърши преценка на интереса на детето и съобразно възрастта му, неговите физически, психически и емоционални потребности, способността на ищците да се грижат за него, обстоятелството, че постоянното му местоживеене с майка му е в същото населено място като на ищците, като бащата фактически не живее в едно жилище с тях, но в съседство, степента на привързаност към всяка от страните, трудовата заетост на майката, разширения режим на контакти, определен на бащата и учебната натовареност и режим на учениците в І клас, намира, че на двамата ищци следва да се определят комбинирани мерки за лични контакти с внука им.

От една страна те разполагат с гарантирано им от правната норма лично и самостоятелно право на такива, поради което с оглед изтъкнатите възражения и факта, че макар и в непосредствена близост, жилищата на сина им и тяхното са различни, въззивният съд счита, че следва да им се осигури възможност да прекарват, независимо от добрите отношения с бащата, самостоятелно време с детето. Тъй като, ако се определят за посещения почивни дни, които да са различни от определените за бащата, това ще внесе крайно несправедлив и неудачен дисбаланс по отношение на свободното време на майката с оглед изложените по-горе съображения, а пък учебната заетост на 7 годишно дете е ниска, то времето, което детето ще прекарва само с баба си и дядо си, може да е през седмицата.

Ето защо съдът определя такова – всеки петък от 16.00ч. до 20.00ч., като счита, че към този момент, отново с оглед интереса на детето, не се налага преспиване в дома на бабата и дядото.

Също самостоятелно право да прекарат продължително и непрекъснато време с внука си, следва да се предостави на ищците през лятото, като съдът намира за подходящ периодът от 1 седмица, която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с 1 месечният период, ползван от бащата.

На ищците следва да им се предостави и правото да взимат детето на своите собствени рождени дни всяка година.

От друга страна, по отношение на останалите празнични и ваканционни периоди, през които пълноценното общуване на детето с всичките му роднини е най-интензивно и спокойно, съдът счита, че мерките на бабата и дядото могат, с оглед конкретните обстоятелства, да бъдат упражнявани съвместно с определените на бащата мерки – през четните години ищците да го взимат по време на целия период на официалните празници, обявени за страната, и на рождения му ден, а през нечетните години да го взимат по време на училищните му ваканции, без лятната такава. Това разрешение е продиктувано от ниската възраст на детето, добрите отношения между ищците и първия ответник, непосредствената физическа близост на домовете им, както и от това, че през тези периоди максимално може да се създаде у детето чувство за общност, родова принадлежност и близост с роднините като семейство /макар и непълно/, а не като отделни индивиди, което би било изключително позитивно за детето.

На последно място въззивният съд счита, че с оглед максимална защита правата на детето, на бабата и дядото следва да се определи и възможност за лични отношения с него винаги, когато то пожелае и по споразумение с всеки от родителите му.

Предаването на детето след изтичане на съответната мярка, следва да се извърши от страна на ищците на майката.

Следва изрично да се подчертае, че няма пречка при всяко изменение на обстоятелствата да бъде предявен нов иск за преуреждане на мерките и привеждането им в съответствие с измененията на най-добрия интерес на детето.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че следва да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което да определи мерки за лични отношения на бабата и дядото с малолетното дете така, както са описани по-горе.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззиваемата, която следва да понесе своите както са направени. Въззивникът – ответник не е претендирал разноски за тази инстанция и такива не следва да му се присъждат. На въззивниците – ищци въззиваемата следва да заплати направените за тази инстанция разноски в размер на 40 лв. д.т., не са доказани други разноски. На последните не следва да им се присъждат разноските за първоинстанционнотопроизводство, въпреки че са били своевременно поискани. Съдът не се е произнесъл по искането и страната е разполагала с възможността по чл. 248 от ГПК да поиска допълване на решението в тази част, но не го е сторила своевременно, поради което не може да ги претендира в настоящото въззивно производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 116/27.07.2017г. по гр.д. № 330/17г. на НзРС, като НЕПРАВИЛНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОПРЕДЕЛЯ по иск с правно основание чл. 128 ал. 1 от СК, предявен от Д.Д.М. ЕГН ********** и Н.И.М. ЕГН **********,***, против С.Н.И. ЕГН ********** *** и Д.С.Д. ЕГН ********** ***, МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между Д.Д.М. и Н.И.М.  от една страна и техния внук Н. С.Н., роден на ***г., от друга, които да се упражняват самостоятелно от тях както следва:

- да взимат детето Н. всеки петък от седмицата от 16.00ч. до 20.00 ч.;

- да взимат детето Н. една седмица през лятото, която да не съвпада  нито с платения годишен отпуск на майката, нито с 1 месечния период, предоставен на бащата;

- да взимат детето Н. всяка година на собствените си рождени дни, след предварителна уговорка и съгласие на майката на детето за часа на вземане и връщане на детето,

- да взимат детето Н. винаги, когато то пожелае и по споразумение с двамата родители.

 

ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между Д.Д.М. и Н.И.М.  от една страна и техния внук Н. С.Н., роден на ***г., от друга, които да се упражняват съвместно с бащата С.Н.И., в рамките на определения му режим на лични отношения с решение № 58/18.03.2015г. по гр.д. № 126/15г. на НзРС, както следва:

- да взимат детето Н. всяка четна година по време на целия период на официалните празници, обявени за страната, както и на рождения ден на детето;

- да взимат детето Н. всяка нечетна година по време на училищните му ваканции, без лятната такава,

 

ПОСТАНОВЯВА предаването на детето Н. след изтичане на съответната мярка, да се извършва от страна на ищците на майката.

 

 

ОСЪЖДА   Д.С.Д. да заплати на Д.Д.М. и Н.И.М. направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 40 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                             

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

      ЧЛЕНОВЕ: