Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №182

 

гр. Сливен, 20.10.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №454 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по въззивна жалба против Решение №703/09.08.2017г. по гр.д.№3040/2017г. на Сливенски районен съд, с което е изменен размера на издръжката, определена с решение №473/22.05.2013г. по гр.д.№847/2013г. на СлРС, която П.С.А. е осъден да заплаща на М.Л. Г. като майка и законна представителка на двете малолетни деца С.П.А., роден на ***г. и В.П. А., родена на ***г., като е увеличен от 100лв. за всяко едно от децата на по 200лв. месечно за всяко едно от децата, считано от подаване на исковата молба – 21.06.2017г. до навършване пълнолетие на децата или настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски на ищцата и ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 288лв.

            Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство П.С.А., който обжалва решението в частите, с които издръжката на децата е увеличена над минималния размер до пълния претендиран размер от 200лв. за всяко едно от децата.

Във въззивната жалба си въззивникът П.А. посочва, първоинстанционното решение в обжалваната част – изменения размер над минималния размер на издръжката на децата е неправилно. Съдът е увеличил издръжката двойно, като това увеличение не съответства нито с увеличените потребности на децата, нито с темповете, с които са се увеличили доходите му, нито отговаря обективно на поскъпването на издръжката на едно дете за този период. Прави анализ на увеличението на МРЗ в страната, индексът на потребителските цени, размера на инфлацията и размерът на гарантирания минимален доход по ЗСП. Посочва, че за процесния период неговите собствени доходи са се увеличили с около 50%, поради което увеличението на издръжката на децата със 100% се явява непосилно и несправедливо. Освен това посочва, че след развода е оставил единственият придобит по време на брака имот на майката, за да го използва за нуждите на децата, както и цялото обзавеждане и техника в семейното жилище е останало в домакинството на майката, за да се ползва от нея и децата. Част от това имущество било купено с кредити, които той още изплащал. Посочва, че за да си намери работа се преместил в гр.София, където нивото на заплатите е по-високо, но за да живее там плаща наем. С оглед изложеното моли въззивният съд да отмени обжалваното решение в частта над минимално установения размер на издръжка за децата и да отхвърли исковете в тази им част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна М.Л. Г., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. С отговора въззиваемата М.Л. Г. чрез пълномощника си адв. А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и подробно обосновано. Съдът е определил размера на издръжката като е взел предвид нарасналите потребности на децата, възрастта им, конкретните особености и наличните заболявания, извънкласните форми на обучение, както и промяната на икономическата ситуация в страната. Излага контрааргументи на доводите на въззивника. Посочва, че недвижимият имот, посочен във въззивната жалба е закупен с финансовата помощ на нейните родители и с плодовете от него са подпомагани родителите на бащата. Движимите вещи в семейното жилище били закупени с нейни средства, тъй като по време на брака бащата бил затънал в заеми и не внасял средства в семейството, което било и една от причините за развода. Кредита, чийто договор въззивникът представил, бил изтеглен с баща му по време на тяхната фактическа раздяла и не са били използвани за семейството. Доказателства за плащането на наем в гр.София не били представени. Моли съда да не уважава доказателствените искания на въззивника като преклудирани и неотносими. Посочва, че след постановяване на първонстанционното решение са настъпили нови обстоятелства относно здравословното състояние на детето Стилиян – установена деформация на лявата раменна кост, последвала операция, като предстояли рехабилитационни процедури и раздвижване. Това довело до нови разходи за пътуване и лечение, наред с тези, свързани с автоимунните заболявания на децата. С оглед изложеното, въззиваемата моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            По направените от двете страни доказателствени искания, въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.267 от ГПК с нарочно определение от 03.10.2017г., като е допуснал и приел като доказателства по делото представените от въззиваемата писмени доказателства относно новонастъпили факти, от значение за правния спор и е оставил без уважение, поради настъпила процесуална преклузия доказателствените искания на въззивника.

            В с.з., въззивникът П.С.А., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от негова страна, в което посочва, че поддържа подадената въззивна жалба. Посочва, че въпреки желанието си, финансовото му състояние към момента не позволява да заплаща издръжка в размер на по 200лв. за дете. Търсил друга, по-добре платена работа, но дотогава можел да заплаща само издръжка в размер на по 140лв. за дете.

В с.з. въззиваемата М.Л. Г., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.А., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Посочва, че се установило, че децата имат нужда от по-висок размер на издръжката, поради генетичните им заболявания, като освен това здравословното състояние на детето С. се е влошило. Доходите на бащата не се изчерпват само с трудово възнаграждение. Същият имал професия, занаят, от който можел да има значителни допълнителни доходи, а и здравословното му състояние позволява да се труди. Освен това положението, за което е посочил в молбата си, било временно и не се отразявало трайно на обстоятелствата, като счита, че то е и по-скоро с оглед настоящия процес. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното о.с.з. на основание чл.266, ал.2, т.2 от ГПК въззивният съд допусна и прие като доказателства представени от въззивника с нарочна молба писмени доказателства относно факти, настъпили след подаване на въззивната му жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Съдът следва да я ДОПЪЛНИ с установеното пред настоящата инстанция относно новонастъпили обстоятелства, както следва:

На 22.08.2017г. са проведени прегледи и образно изследване на детето С. А., поради силни болки в ръцете. Установена е деформация на лява раменна кост с находка, близка до остеоид-остем, с дадени указания за извършване на ЯМР и операция.На 12.09.2017г. С. А. е приет за оперативно лечение в МБАЛ – Медицински комплекс „Св.Иван Рилски“ ЕООД, клон Стара Загора, Отделение по ортопедия и травматология с диагноза „Скапула и дълги кости на горен крайник“. На 13.09.2017г. е извършена операция - Друго разделяне на кост-хумерус. На 15.09.2017г. С. е изписан с подобрение и дадени указания за смяна на превръзките на оперативната рана на три дни и сваляне на конците на 14-я ден с определени два контролни прегледа. Предписан е прием на редица лекарства по схема. За консумативи за превръзките са заплатени 15лв. Заплатената такса за нощувките в болницата е 89лв.

За участие в състезанията по математика от страна на С., майката М. Г. е заплатила на 18.09.2017г. такса в размер на 50лв.

На 01.09.2017г., считано от същата дата, П.А. е сключил допълнително споразумение към трудовия си договор с „Дограма стил проект“ ЕООД, гр.Перник, съгласно което е изменен само размера на уговореното основно трудово възнаграждение, като същият е уговорен на 260лв., без промяна длъжността, мястото на работа и продължителността на работното време. Няма данни това споразумение дали регистрирано в НАП и НОИ.

На 08.09.2017г. П.А. е сключил договор за наем с И.И., по силата на който му е предоставено за временно и възмездно ползване срещу наемна цена от 150лв. месечно стая за живеене със самостоятелен санитарен възел в имот в гр.София.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявени искове за изменение на съдебно определена издръжка на две ненавършило пълнолетие деца чрез увеличаване на размера от 100лв. на 200лв., с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на две малолетни лица, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на двете деца, настъпили в рамките на изминалия четиригодишен период от първоначалното определяне на издръжката.

Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на двете деца, свързани, както с тяхното физическо и психическо израстване, духовно развитие и  ежедневни битови потребности, така и със заболяванията на двете деца – автоимунно заболяване и на двете деца – „Автоимунен тиреодит“. През този продължителен период от време децата са пораснали, увеличили са се нуждите им от дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното им развитие. През 2016г. е диагностицирано посоченото автоимунно заболяване и у двете деца. Във връзка с това заболяване, на детето Виктория е предписано ежедневно медикаментозно лечение, спазване на назначена терапия. Състоянието й налага провеждане на контролни прегледи и консултации с ендокринолог в клиника в гр.София, където е диспансеризирана. Необходимо е заплащане на ехографски изследвания, разходи по път и пребиваване в гр.София и различни видове такси. Препоръчан е подходящ хранителен режим – прием на рибни продукти и други храни, богати на йод. По отношение на детето С. не е предписано медикаментозно лечение, налице е необходимост от редовни ехографски изследвания и периодични консултации с лекар специалист.

Отчетена е и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на децата.

Установи се наличие и на друго заболяване у детето С.  - „Скапула и дълги кости на горен крайник“, което е довело до оперативно лечение и налагащо последваща физиотерапия и рахабилитация.

С оглед изложеното настоящия състав споделя безспорно извода на районния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на първоначално определената издръжка на двете деца.

Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с нуждите на децата, заболяванията им и специфичните нужди и разходи, във връзка тях, възрастта им – съответно 11 и 12 годишна възраст, извънкласните занимания на всяко едно от двете деца – модерен балет и народни танци при Виктория и математика и лингвистика при С., във връзка с които се явява на състезания, за които се плаща такса и в съответствие с нормативно определените граници, въззивният съд счита, че са нужни около 350лв. месечно за издръжка на всяко едно от децата. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответникът - въззивник поеме по-голямата част, а именно – по 200лв. за дете, тъй като същият е работоспособен, работи и видно от свидетелските показания /а и самите му твърдения във въззивната жалба за увеличено възнаграждение и по-високи заплати в гр.София, за да живее при по-висок стандарт там/ получава доходи извън посоченото в представения от самия него трудов договор и справка за БТВ. Установено е че поема частни поръчки за изработка на мебели. Във връзка с представеното в проведеното о.с.з. пред въззивния съд доказателство за намаляване размера на уговореното основно трудово възнаграждение, съдът намира, че същото не установява действителното финансово състояние на въззивника. От една страна то каса само дохода му по основното трудово правоотношение, но не и установената частна дейност по изработка на мебели и доходите, във връзка с нея. От друга страна, така уговорения размер, съдът приема за недействителен, тъй като е много под МРЗ и минималния осигурителен доход, няма данни да е регистриран в съответните органи – НАП и НОИ, не съответства на уговореното с трудовия договор пълно работно време от 8 часа /този елемент на трудовия договор не е изменен/, нито на задължителния осигурителен доход за заеманата от въззивника длъжност.

По отношение на задължението за заплащане на наем, то не е привилегировано и не е с приоритет пред основното му задължение да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Освен това бащата участва в отглеждането на децата единствено и само чрез заплащане на съдебно определената издръжка и по никакъв друг начин. Той няма задължения за издръжка към други, ненавършили пълнолетие деца.

Следва да се отбележи, че при определяне размера на дължимата от родител на ненавършило пълнолетие дете издръжка е ирелевантно задължението на родителя към кредитни институции, тъй като задължението за издържане на дете е основно родителско задължение, преимуществено пред всяко друго. Освен това взетите парични кредити безспорно са отишли в полза на получилата ги страна – кредитополучател. Ирелевантно обстоятелство е и оставянето на обзавеждането в семейното жилище, в което са останали да живеят децата, тъй като това касае обичайното и нормалното обитаване на дома, но не води до получаване на доходи от тях.

Майката следва поеме по-малката част от дължимата за ищцата издръжка, тъй като тя участва в издръжката не само с пари и в натура, като единствена полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца, от които дейности бащата се е абстрахирал.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната част, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата в пълен размер направените от нея в първоинстанционното производство разноски.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение в доказания размер от 300лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА Решение №703/09.08.2017г., постановено по гр.д.№3040/2017г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА П.С.А. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Л. Г. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.