Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 185

 

гр. Сливен, 27.10 .2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл. с. НИНА КОРИТАРОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 460    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 629/14.07.2017 г. по гр.д. № 3866/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено „Застрахователно дружество ЕИГ –РЕ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район“Искър“, бул. „Х.К.“ № 43 да заплати на Ю.Х.Д. ЕГН **********,*** на основание на чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 3534лв., представляваща обезщетение по застраховка Гражданско отговорност за вреди от непозволено увреждане, от която сума 2000лв. за неимуществените и 1 534лв. за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.09.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 141.00лв., представляваща разноски по делото, като исковата претенция в останалата й част за разликата над уважения до претендирания размер е отхвърлена като неоснователна. Със същото решение е осъдено „Застрахователно дружество ЕИГ-РЕ“ да заплати на адв.М.Л.Д. *** сумата от 477.38 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. С решението е отхвърлен предявения от Ю.Х.Д. против ЗК „Левинс“ АД за заплащане при условията на солидарност на пълния  ответник на основание на чл. 226 от КЗ сумата от 12000лв. като неоснователен.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца чрез процесуалният му представител адв.М.Д. против решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди до размера на сумата от 6 000лв. Твърди се, че  присъденото обезщетение за неимуществени вреди е твърде занижено, като се има предвид степента на увреждания на въззивника и състоянието, в което е изпаднал след причинени  му травматични увреждания, както и полученото хронично заболяване  радикулопатия в причинно следствена връзка с ПТП. Породеното хронично заболяване му причинява постоянно болки и страдания, които не били отзвучали и до момента. Моли се да бъде отменено решението в тази част и да се постанови ново, с което да бъде увеличен размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба от ответното дружество „ЗД ЕИГ-РЕ“ ЕАД чрез представител по пълномощие, с който отговор се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Сочи се, че ищецът въззивни е получил при ПТП контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб, което е леко телесно увреждане и което в нито един момент не е довело до опасност за живота на пострадалия, а лечението е консервативно с медикаменти. Подобна диагноза отшумява в рамките на месец. По делото липсват доказателства за извършени контролни прегледи, което е индиция за това, че същият се е възстановил напълно.Полученият стрес е в рамките на нормалния за такова събитие и липсват данни за лечение от такъв тип психическо увреждане. Оспорва се наличието на хронично заболяване, тъй като освен първоначалната диагноза не са представени други доказателства за наличието на хронично заболяване. Разпитаните свидетели също не сочат данни за хронично заболяване, поради което това твърдение е неоснователно и недоказано. Радикулопатията е възможно да възникне поради различни причини, а от заключението на медицинската експертиза е видно, че ищецът има вече констатирани дегенеративни проблеми, свързани с развитието на остеохондроза. Поради това е недоказано обстоятелството за наличието на хронично заболяване. Иска се да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не са представени писмени становища.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска до приетия размер на дължимото обезщетение..

   Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице всички елементи на състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД. Така и поради наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена със „ЗД ЕИГ-РЕ“ЕАД за автомобила, с който е причинено ПТП-то са налице предпоставките на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, което ангажира отговорността на застрахователя за репариране на причинените на пострадалия вреди от непозволеното увреждане. Принципът на обезщетяването по справедливост, по чл. 52 от ЗЗД, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.

В случая, с оглед  на събраните по делото доказателства е безспорно, че се касае за увреждания, които се характеризират като лека телесна повреда. При определяне размера на обезщетението за причинените болки и страдания районният съд се е съобразил с характера и степента на уврежданията, периода на понасяне на болки и страдания, както и с липсата на каквито и да е доказателства за рецидив на тези увреждания. Констатираните други заболявания не могат да бъдат приети за пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Поради това определеното от районния съд обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 2 000лв. се явява правилно и законосъобразно.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №629/14.07.2017г. по гр.д.№ 3866/2016 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Ю.Х.Д. ЕГН **********,*** да заплати на „Застрахователно дружество ЕИГ –РЕ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район“Искър“, бул. „Х.К.“ № 43 сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: