Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №195

 

гр. Сливен, 17.11.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:      СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №470 по описа за 2017год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба против Решение №706/11.08.2017г. по гр.д.№2994/2016г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено ЗАД „БУЛ ИНС“ да заплати на основание чл.226, ал.1, вр. с чл.257, ал.1, вр. чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ на И.М.И. и Г.Д.И. сумата от 48,30лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях, като собственици на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДКН СН 5058 НН, щети, в резултат на ПТП, настъпило на 31.03.2014г. в гр.Сливен, бул.“Банско шосе“, за което е съставен констативен протокол №157, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до  пълния претендиран размер от 983лв. е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са съответно разноски на страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство И.М.И. и Г.Д.И. частичнов частта, с която е отхвърлена исковата им претенция над уважения размер от 48,30лв. до пълния претендиран размер от 983лв. и в частта относно разноските.

В жалба си, въззивниците посочват, че първоинстанционното решение в неговата обжалвана отхвърлителна част е неправилно, необосновано и противоречи на материалноправните норми. Посочват, че възможността да се разпоредят с останалите годни за ползване части от автомобила е принципна и следва да се изследва във всеки конкретен случай. Самият застраховател също може при тотална щета да се възползва от възможността да придобие дефектиралия автомобил и да продаде части от него след като изплати щетата по тази тотална вреда. Освен това в случая се установило, че автомобила е откраднат, поради което и двете страни са лишени от възможност да се разпоредят с евентуално запазените части. На следващо място посочва, че отговорността за обезвреда между двамата виновни шофьори е солидарна, а сключеният от тях договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обезпечава всички щети в пълен размер. Всеки от застрахователите е ангажиран с последиците от деликта на своя контрахент в пълния му размер, защото е застраховал неговата гражданска отговорност. Законодателят не е направил разлика между случаите на един или няколко деликвента, респ. един или няколко ангажирани застрахователи. Решението на СлРС в тази насока противоречи директно на нормата на чл.53 от ЗЗД и съответстващите норми на КЗ /отм./. С оглед изложеното, молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана отхвърлителна част и в частта относно разноските и да постанови ново, с което да уважи предявеният от тях иск в пълен размер и да присъди разноските в пълния размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „БУЛ ИНС“, гр.София.

            В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемото застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД чрез процесуалният си представител по пълномощие адв.Г. посочва, че оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и е отхвърлил в обжалваната част предявените искове като неоснователни. Моли въззивният съд да потвърди решението на СлРС. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът И.М.И., редовно призован се явява лично, въззивницата Г.Д.И., редовно призована, не се явява. Двамата въззивници се представляват от процесуален представител по пълномощие адв.Б., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемото дружество „Бул инс“ АД, гр.София, редовно призовано, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен при условията на субективно активно съединяване пряк иск срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди върху техния собствен лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК №СН 5058 НН, придобит в режим на СИО, от непозволено увреждане – ПТП от 31.03.2014г., причинено от застрахования в размер на 983лв. /с оглед допуснато от районния съд изменение на исковата претенция с протоколно определение от о.с.з. от 23.06.2017г./, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.06.2016г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил неправилни крайни правни изводи, като е приложил неправилно материалния закон, поради което е постановил частично неправилно и незаконосъобразно решение.

Съдът намира въззивната жалба за основателна.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

            По делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лек автомобил м. “Ауди А6”, с ДК №СА 0006 СВ /участник в ПТП на 31.03.2014г./ в ответното дружество ЗАД „Бул инс”, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено извършването на деянието и противоправността му – причинено от водача на застрахования автомобил м.“Ауди А6“ М.Ф.и от водача на лек автомобил м.“Сеат“ с ДК №СН 9588 ВВ Д.К.ПТП на 31.03.2014г. на в гр.Сливен, на кръстовището на ул.“Банско шосе“ локално платно и път за с.Чинтулово, л.а. „Ауди“ след удар в л.а. „Сеат“ променя посоката си и неуправляемо удря л.а. „Фолксваген Поло“, стоящ на знак „Стоп“ в покой. По делото е установено, че процесното ПТП е причинено в резултат на нарушаване правилата за движение по пътищата от страна на водачите на л.а. „Ауди“ и на л.а. „Сеат“. Не е установено нарушение на правилата по ЗДвП от страна на водача на л.а.“Фолксваген Поло“.

От събраните по делото доказателства се установява вината на водача на застрахования автомобил м.“Ауди“ /както и тази на л.а.“Сеат“/, както и причинната връзка между деянието и причинените на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК №СН 5058 НН, собственост в режим на СИО на ищците увреждания, довели до т.нар.“тотална щета“.

Във връзка с тези установени обстоятелства и факта, че процесното ПТП се дължи на неправомерно поведение – нарушаване правилата за движение по пътищата, от страна на водачите на леки автомобил „Ауди А6“ и на лек автомобил „Сеат“, застраховани по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в различни застрахователни дружества, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, в случай, че увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. При солидарната отговорност кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците /чл.122, ал.1 от ЗЗД/. Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, която при няколко деликвенти, както е в случая, е солидарна, то увреденият – кредитора, в случая ищците И.И. и Г.И., имат право да искат изпълнение на цялото задължение само от единия длъжник, респ. от неговия застраховател, съгласно правилото на чл.226 от КЗ /отм./ и това е ответното ЗАД „БУЛ ИНС“. Поради това, районният съд е приложил неправилно горецитираните разпоредби и неправилно е разделил определеното от него обезщетение на две части, като е приел равен принос на водачите на двата автомобила /“Ауди“ и „Сеат“/ в причиняването на увреждането на процесния лек автомобил „Фолксваген Поло“. Районният съд в нарушение на посочените правила /солидарност при деликтната отговорност/ е приел разделна отговорност на водачите на двата автомобила, респ. на техните застрахователи и напълно неправилно и незаконосъобразно е приел отговорност в половин размер за обезщетяване на вредите за водача на л.а. „Ауди“, респ. за неговия застраховател – ответното застрахователно дружество.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от застрахования Фотев /и Динка Колева/ - причинено пътно-транспортно произшествие на 31.03.2014г., са налице материални щети - лекия автомобил, собственост в режим на СИО на ищците И.И. и Г.И.,  е увреден, като щетата е тотална и същият е бракуван /прекратена е регистрацията му в сектор КАТ, както и е заличена партидата в Община Сливен Дирекция „МДТ“/.

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищците в първоинстанционното производство са насочили претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя на един от причинителите на уреждането /чл.53 от ЗЗД/. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ отм./, в случая – имуществени вреди.

Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, според която същият възлиза на сумата от 1438лв. – действителната стойност на автомобила към момента на събитието, определена на база пазарен метод. Така определената стойност отговаря на изискванията на чл.208, ал.3 от КЗ /отм./. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от деликвента, в случая от неговя застраховател.

При определяне на дължимото обезщетение настоящия състав не споделя извода на първоинстанцонния съд за необходимост от приспадане стойността на запазените части в размер на 30% от СПС или сумата от 431,40лв.

Действително, практиката на ВКС и на съдилищата по принцип приема, че от дължимото от застрахователя обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части, но ако има такива, ако са остойностени към момента на настъпване на ПТП и колата се намира във владение /държане/ на собственика. Следва да се отбележи, че по този въпрос, правилно районният съд в доклада си по чл.146 от ГПК е дал указания за установяване на съответните обстоятелства, като е разпределил доказателствената тежест – възложил я е на застрахователя. В последствие обаче, въпреки неустановяването на посочените обстоятелства, районният съд е приел неправилно, че следва да редуцира обезщетението с 30% - теоретично посочен от вещото лице /съгласно техническата литература/. Това процедиране настоящия състав намира за неправилно и напълно необосновано. В случая е установено, че процесният увреден автомобил е бил откраднат, т.е. не е във владение/държане на собствениците му – ищците. От друга страна, по делото не е установено дали въобще са налице и какви запазени части на автомобила, годни ли са за повторна употреба и каква е тяхната стойност. Посочения от вещото лице процент /30%/ е само теоретично определен на база техническа литература, но не отговаря по никакъв начин на действителното положение. Поради това съдът не може да приеме извода на районният съд, че ищците могат да се удовлетворят от стойността на запазените части, като ги реализират на вторичния пазар на такъв вид части. Извода на съда е общ и произволен, неотговарящ на събраните по делото доказателства, респ. на липсата на такива относно наличието въобще на годни запазени части.

От така определената действителна и справедлива пазарна стойност на увредения /тотална щета/ автомобил м.“Фолксваген Поло“ следва да се приспадне сумата платена на ищците от застрахователя „Бул инс“ АД по заявената от тях претенция – 455лв. По този начин се получава стойност в размер на исковата претенция в размер на 983лв. Тази сума според настоящия състав е обезщетението, което застрахователят следва да заплати в настоящото производство на ищците като обезвреда на щетата, причинена от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“  водач на лек автомобил м. “Ауди А6”, с ДК №СА 0006 СВ.

С оглед изложеното, съдът намира ищцовата претенция за основателна и доказана в пълния претендиран размер от 983лв. и като такава следва да се уважи изцяло.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от 11.06.2016г., както правилно и законосъобразно е посочил районният съд.

С оглед изложеното и пълната основателност на иска по чл.226 от КЗ /отм./ в претендирания след допуснатото изменение размер от 983лв., при уважен от районния съд размер от 48,30лв., въззивният съд следва да отмени решението на Сливенски районен съд, в частта, с която иска е отхвърлен над размера от 48,30лв. до пълния претендиран размер от 983лв. и вместо него да постанови друго по същество, с което да осъди застрахователното дружество да заплати на И.М.И. и Г.Д.И. допълнително сумата от 934,70лв. /разликата над присъдения от СлРС до пълния претендиран и дължим според настоящата инстанция размер/, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие непозволено увреждане, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.06.2016г.   

Решението не е обжалвано в уважителната му част – относно присъденото обезщетение за имуществени вреди вследствие на ПТП в размер на 48,30лв. и в тази част е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците И.И. и Г.И. се дължат разноски в първоинстанционното производство в пълния доказан размер от 810,80лв., поради което следва да им се присъдят допълнително разноски за първа инстанция в размер на 773,61лв. /СлРС им е присъдил такива в размер на 37,19лв./

С оглед изхода на спора на ответника в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени за присъденият му размер от  427,89лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба – основателност на същата, следва да се възложи на въззиваемото дружество, като то поеме своите, така, както ги е направило и заплати на въззивниците направените от тях разноски в доказания размер от 28лв. /платена държавна такса/.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №706 от 11.08.2017г., постановено по гр.д. №2994/2016г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.226 от КЗ /отм./, предявен от И.М.И. с ЕГН ********** и Г.Д.И. с ЕГН **********,***-25 против ЗД „БУЛ ИНС”, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: *****за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК №СН 5058 НН, вследствие ПТП, настъпило на 31.03.2014г. в гр.Сливен, бул. „Банско шосе“ над размера от 48,30 лв. до пълния претендиран размер от 983лв.; в частта, с която е отхвърлено искането на И.М.И. и Г.Д.И. за присъждане на разноски над сумата от 37,19лв. до размера от 810,80лв. и в частта, с която И.М.И. и Г.Д.И. са осъдени да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр.София разноски в размер на 427,89лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: *****да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** и Г.Д.И. с ЕГН **********,***-25 допълнително сумата от 934,70лв. /деветстотин тридесет и четири лева и седемдесет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК №СН 5058 НН, вследствие ПТП, настъпило на 31.03.2014г. в гр.Сливен, бул.“Банско шосе“, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: *****да заплати на И.М.И. с ЕГН ********** и Г.Д.И. с ЕГН **********,***-25 сумата от 773,61лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, както и сумата от 28лв., представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.