Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.11.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        мл.с.НИНА КОРИТАРОВА                                                                           

 

                                    

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 483 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

    Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г., пълномощник на М.И.Р. ЕГН ********** *** против решение № 825/20.09.2017 г. по гр.д. № 3445/2017 г. на Сливенския районен съд, с което по отношение на въззивника е било установено, че на 17.07.2017 г. и на 18.07.2017 г. е осъществил домашно насилие спрямо Р.Г.Т. ЕГН ********** и малолетното дете И.М.Р., ЕГН **********, двете от *****. С обжалваното решение са му били наложени две мерки за защита от домашно насилие – да се въздържа от извършването на домашно насилие и да се приближава на разстояние по – малко от 100 метра от въззиваемата и малолетното дете И. за срок от девет месеца, била му е наложена глоба в размер на 300.00 лв. и е бил осъден да заплати държавната такса по делото.

Посочено е, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение. Съдът изцяло бил игнорирал обясненията на въззивника за причините довели до конфликта между него и въззиваемата Т. , а именно , че с поведението си ( неотговаряне на телефонните обаждания от негова страна), тя го е провокирала, тъй като на практика се е било стигнало до пълно ограничаване на режима на лични контакти с детето му. Показанията на разпитаните свидетели от страна на молителката били противоречиви и в никакъв случай не подкрепяли изложеното от нея в молбата за защита. Не били налице доказателства за отправени закани и обиди в дните преди инцидента , както и след това. Като не бил обсъдил показанията на водените от ответника свидетели , съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение. Посочените от молителката свидетели били заинтересовани , единият ( св.Червендинев) бил сегашният партньор на молителката, а другият ( св.П.) бил баща на адвоката на въззиваемата. При изслушване на свидетелите, съдът не бил снел тяхната самоличност .

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

В законния срок  по чл.263 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и с адв. Г., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява . Представлява се от адв.П. , която оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 20.09.2017г. и в рамките на законоустановения срок – на 26.09.2017 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Ал.2 от чл. 2 от ЗЗДН предвижда, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В исковата молба се твърди , че на 17.07.2017 г. срещу 18.07.2017 г. ответгникът не е оставил цяла нощ на мира въззиваемата и семейството и като я заплашвал, че ако не слезе пред блока и не предаде детето ще я убие, а също така я обиждал с думите „боклук, тумор на обществото , курва , не кадърна майка, душевен инвалид, най – некадърното същество и че не става за курва дори“. Ищцата твърди, че детето  е изпаднало в нервна криза  и е започнало да трепери, както и че е умолявало да не я предава на баща и. На следващия ден – 18.07.2017 г. въззивникът бил преследвал въззиваемата, а когато тя завела детето на психолог той отишъл там и предизвикал скандал. Същия ден 18.07.2017 г. докато молителката и детето били пред блока , в който живеят въззиваемият отишъл там , грабнал детето, качил го на мотора си и го попитал дали знае, че майка му е курва.

За установяване истинността на твърдените обстоятелства пред РС – Сливен са били разпитани редица свидетели – Ч., Б. (майка на молителката), П., И. ( майка на ответника),И. (баща на ответника) и Р. ( сестра на ответника). Съдът отчита съществуващите лични отношения между страните и част от свидетелите, но поради естеството на предмета на настоящето производство е логично свидетели да са най – близките на страните. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелите Ч., Б., П. по отношение твърдените действия за психическо и емоционално насилие, тъй като те са ги придобили лично и непосредствено, последователни са и непротиворечиви. Съдът не кредитира показанията на свидетелите И., И. и Р., по отношение на конкретно твърдените случаи на домашно насилие, тъй като освен, че са близки роднини на ответника те не са придобили лични впечатления от действията, с които се твърди , че е било извършено насилие над молителката и детето и. 

При анализа на всички доказателства, съдът достигна до извода, че въззивникът Р. е осъществил домашно насилие на 17 – 18.07.2017 г. над молителката Т. като и отправял заплахи ( ще я убие, ще лежи два метра под земята, майка и ще я целува студена) и обидни думи ( курва) по телефона, преследвал я неотлъчно при посещението и на местоработата и , полицейското управление, психологичния кабинет и пред блока, в който живее. Безспорно е установено също така, че на 18.07.2017 г. въззвникът пристигнал пред блока, в който живеела молителката и я обиждал като казвал на детето им, че тя е „курва, боклук“. Тези обиди са установени и от св. показания на св.П., който е независим , обективен и заслужаващ доверие свидетел. По този начин въззивникът освен , че е осъществил домашно насилие спрямо молителката Т. чрез психологически и емоционален тормоз ( обидни думи, заплахи , преследване) осъществил насилие и спрямо детето И., което станало свидетел на отправените обиди спрямо майката на площадката пред блока. Съдът счита, че детето и преди това е било подложено на стрес, тъй като волно или неволно е ставало свидетел на телефонните разговори между родителите си и на реакцията на майка си вследствие на тях. Не е необходимо детето да е слушало точно репликите на баща си за да разбере, че след тези разговори майка му е разстроена и стресирана.

Съдът не намира , че в случая става въпрос за уреждане на отношенията на лични контакти между бащата и детето . Свидетелите са единодушни, че по принцип бащата се е ползвал с на практика един неограничен режим на лични контакти предвид на обстоятелството, че често отсъства от страната . Въпреки това ако е имало възпрепятстване от страна на майката при осъществяването на личните контакти , въззивникът е можел да реагира съобразно предписания от закона ред и да иска съдействие при осъществяване на режима на лични отношения или промяната му. Като има предвид по – ранно издадената ограничителна заповед от 2014 г., съдът намира , че се касае за едно системно упражняване на домашно насилие от страна на Р., което несъмнено следва да бъде ограничено. Наложените от РС – Сливен ограничителни мерки , съдът намира за подходящи и правилни в случая.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски. Пред настоящата инстанция е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК , но не са представени доказателства , от които да е видно, че тези разноски са били платени, поради което на страната не се следват деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 825/20.09.2017 г. по гр.д. № 3445/2017г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.