Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 190

 

гр. Сливен, 10.11.2017 год.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осми ноември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА        

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 484 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 708/14.08.2017 г. по гр.д. № 4564/2016 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявеният от М.Д.Д. ЕГН ********** *** , С. А.ова Д. ЕГН ********** *** и К.Н.К. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на Община – Сливен, че са собственици на основание наследство и давностно владение на 902/2602 ид.ч. от ПИ находящ се в м.“Среди дол“ в землището на гр. Сливен, целият с площ 2602 кв м и с идентификатор  № 67338.404.388 по кадастралната карта и регистри на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК стар идентификатор 2811761 при съседи имоти с №№ 67338.404.387,67338.416.1, 67338.404.389.

 

Подадена е въззивна жалба от ищците, в която се твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че съдът необосновано е пренебрегнал показанията на разпитаните по делото свидетели и не е направил правилните фактически изводи от обсъдените доказателства. Пренебрегнал е множество доказани факти, които имат значение за правилните правни изводи относно границите, респ. площта, в които е владян процесния имот.  Излагат се съображения за тези твърдения и се сочи, че при така установените трайни знаци, очертаващи имотните граници на процесния имот, неправилен е изводът на съда, че не са събрани категорични доказателства, че наследодателите на ищците са владяли посочената площ на имота.  В тези граници имотът е бил заснет по кадастралния план на местността от 1989 г., както и в кадастралната карта от 2006 г. Границите на имота не са били променяни от 60-те години. Ответната община не е оспорила факта на владение на имота, като основното й възражение се основава на недопустимост да се придобива по давност държавна, респ. общинска собственост. Общината обаче не е уточнила на какво основание е придобила собствеността върху процесната част от имота и такова конкретно придобивно основание не е посочено. Още през 1989 г. имотът с цялата му площ от 2602 кв.м. е бил записан с № 1761 единствено на името на братята М.Д. и А. Д., като наследници на Д. Д.. В същите граници имотът е отразен и в кадастралната карта на гр. Сливен от 2006г.  Разликата от 902 кв.м. не е станала държавна или общинска собственост, поради което  съдът е следвало да признае ищците за собственици по давностно владение и поради осъществено и категорично доказано владение на братята М. и А. Д. в продължение на повече от 10 г.  въпреки че са получили чрез дарение реални части от имота, те са владяли общо имота в границите както са били отразени през 1989 г. и 2006 г. Поради това се иска да бъде отменено решението на Районния съд и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният установителен иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна и необоснована. Неоснователно е твърдението в жалбата, че съдът е пренебрегнал показанията на разпитаните по делото свидетели. Разпитаните свидетели не удостоверяват със своите показания по категоричен начин каква е точната площ на имота и по този начин ищците не са могли да оспорят отразената в представените по делото нотариални актове площ на имота. От съдържанието на нотариалните актове, съставени през 1953 г., е видно, че площта на имота е 1,7дка. В последващите два нотариални акта за дарение, съставени през 1975 г. също е описан имот с обща площ от 1700 кв.м. Над тази площ ищците не са представили писмен документ за собственост. Така по отношение на тази част от имота, която не е третирана в нотариалните актове, е в сила законната презумпция отразена в текста на чл. 6 от ЗС, съгласно който за имоти, които нямат друг собственик, се приема, че са държавни. С последвалите промени  в Закона за общинска собственост е спрян 10 годишния срок за придобиване на такива имоти по давност. Така е налице законна пречка и РС правилно е отхвърлил претенцията на ищците, че същите са придобили по давностно владение и наследство разликата в площта от получените като дарение имоти до площта на нанесения в кадастралната карта на гр. Сливен имот.  Поради това се иска да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно и се претендират разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Постъпила е писмена молба от представителя им по пълномощие, с която са представени писмени бележки. Поддържа се въззивната жалба и се иска постановяване на ново решение, с което претенцията да бъде уважена.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

   За да отхвърли предявения иск първоинстанционния съд е приел, че ищците не са доказали твърдението си, че още през 1953г. , когато общият им наследодател е придобил имота, той е бил с площ от 2602 кв.м. Съдът обаче е игнорирал свидетелските показания, които не са опровергани, и от които е безспорно, че границите на имота не са били променяни от 60-те години. В тези граници имотът е бил заснет по кадастралния план на местността от 1989 г., както и в кадастралната карта от 2006 г. Един недвижим имот се характеризира и описва чрез няколко съществени признака и без съмнение площта му е един от тях. Също така не може да се отрече и, че предметът на един договор следва да бъде така посочен, че да може да бъде конкретизиран недвусмислено. Така е описан недвижимия имот в нотариалния акт за придобиването му от общият наследодател на ищците, като са описани неговите граници. През 1953г., а и през 1975г. не е съществувало заснемане на имотите във вилната зона и имотите не са били измервани точно, като по този начин площта в последващите нотариални актове е записвана по първоначалния, с който наследодателят на ищците е придобил имота.

Доколкото, обаче простото описание на един имот е насочено към неговата локализация и отграничаване от всички други по принцип /тоест – се изследва вещното право “отвътре-навън” – до къде се простират границите му/, то договорът за продажба на имот е насочен към постигане на транслативен ефект спрямо вече конкретизиран в своята цялост предмет /тоест – вещното право се разглежда “отвън-навътре” – то се концентрира в рамките, поставени от границите му/. В този смисъл, площта на имота е фундаментален индивидуализиращ белег по отношение на имота, но не е такъв по отношение на договора. Докато при конкретизирането на имот може да се наложи въз основа на площта да се определят границите му, то при конкретизирането на предмета на продажбата, ако границите като такива са известни и безспорни /както в случая/, те “затварят” този предмет в себе си и са достатъчни за определянето му. В случая е резонно да се приеме, че това, което се намира между тези граници е съдържанието на предмета на договора за придобиване на имота независимо дали е посочена или не площта, тъй като тя може да бъде намерена по чисто математичен път.

Накратко – в настоящия казус СлОС счита, че предметът на договора, за който ищците претендират права за себе си, е недвижим имот, описан по граници и местонахождение, в неговата цялост. Абсолютно никъде не е обозначено от страна на продавача, по никакъв – пряк или косвен начин, че предложението се отнася до част от имот, а не до цял имот, или че тези 1 700 кв.м. не представляват цялата площ на описания имот.

Тъй като посочената в договора площ от 1700 кв.м. действително е по-малка от реалната площ на същия имот, но разликата не се отразява на границите му като предварително, безспорно и трайно установени такива, това означава единствено, че е налице грешка в предмета. Тъй като грешката не е по отношение на самия предмет като такъв, а само по отношение на обема му, тя не може да послужи за основание разликата да се приеме, че е станала общинска собственост на някое от основанията по чл.6 от ЗС /отм/. На основание на тази разпоредба не стават държавна собственост имоти, които се владеят от някой преди да е изтекла придобивната давност. Смисълът на разпоредбата е бил да се актуват за държавни, респективно общински, безстопанствените имоти, а процесният имот не е бил такъв. Придобит е бил чрез сделка, като наследодателят на ищците го е владял в границите, описани в нотариалния акт. В случая е безспорно, че имотите по границите винаги са били частна собственост, а остава недоказано и на какво основание общината е актувала част от имота като нейна собственост.

Така в обобщение предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Атакуваното решение трябва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което предявеният от М.Д.Д. ЕГН ********** *** , С. А.ова Д. ЕГН ********** *** и К.Н.К. ЕГН ********** *** иск с правно основани чл.124 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на Община – Сливен, че са собственици на основание наследство и давностно владение на 902/2602 ид.ч. от ПИ находящ се в м.“Среди дол“ в земл.на гр. Сливен, целият с площ 2602 ид.ч. и с идентификатор  № 67338.404.388 по кадастралната карта и регистри на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК стар идентификатор 2811761 при съседи имоти с №№ 67338.404.387,67338.416.1, 67338.404.389. бъде уважен.

 

 

Въззивниците са претендирали разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1014,50 лева, от които 955 лева, представляващи разноски пред първата инстанция и 59,50 лева разноски пред тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 708/14.08.2017 г. по гр.д. № 4564/2016 г. на Сливенския районен съд ИЗЦЯЛО КАТО ВМЕСТО ТОВА  ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено на основание на чл. 124 ал.1 от ГПК по отношение на Община Сливен, че М.Д.Д. ЕГН ********** *** , С. А.ова Д. ЕГН ********** *** и К.Н.К. ЕГН ********** *** са собственици на основание наследство на 902/2602 ид.ч. от ПИ находящ се в м.“Среди дол“ в земл.на гр. Сливен, целият с площ 2602 ид.ч. и с идентификатор  № 67338.404.388 по кадастралната карта и регистри на гр. Сливен, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК стар идентификатор 2811761 при съседи имоти с №№ 67338.404.387,67338.416.1, 67338.404.389.

 

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на М.Д.Д. ЕГН ********** *** , С. А.ова Д. ЕГН ********** *** и К.Н.К. ЕГН ********** *** сумата от сумата от 1014,50 лв. /хиляда и четиринайсет лева и 50 ст./, от които 955 лева, представляващи разноски пред първата инстанция и 59,50 лева разноски пред тази инстанция.

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: